Решение № 7588 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7880/2012 г.

Решение № 7588 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7880/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Благовест Петров, в качеството му на процесуален представител на Владимир Иванов Костадинов, представляващ "Бумекс" ООД, срещу решение № 210 от 3.05.2012 г. по адм. дело № 352 по описа за 2011 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 151002823 от 2.12.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 141 от 14.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит в размер на14 960.00 лв. за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 02.2010 г. и м. 03.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата чрез становище, депозирано по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК на процесуалния представител юрисконсулт Ирена Гетова Русева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК по конкретни изложени съображения в протокола от съдебно заседание на 29.01.2013 г. и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 151002823 от 2.12.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 141 от 14.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит в размер на 14 960.00 лв. за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 02.2010 г. и м. 03.2010 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, във връзка с чл. 6 от ЗДДС. Отказаното право на данъчен кредит е в размер на 8 880.00 лв. за данъчен период м. 12.2009 г. по фактура, издадена от "Медина М" ЕООД с предмет "поливане на лозови насаждения, вода, плащане по договор от 5.10.2009 г." и по две фактури, издадени от "Екзотика Косеви" ООД с предмет "плащане по договор за зачимяване № 46 на скатове в 9.5 ха площ" и "окончателно плащане по договор за зачимяване № 46 на скатовете в 9.5 ха площ" в общ размер от 6 080.00 лв. за данъчни периоди м. 02. и м. 03.2010 г. В мотивите на обжалваното решение е изложена подробно фактическата страна по спора, обсъдени са събраните доказателства и тези писмени доказателства, представени едва при съдебното обжалване, както и заключенията по съдебно-агрономическата експертиза и основното и допълнително заключения по съдебно-счетоводната експертиза. Експертът по последната не е осъществил проверка само в счетоводството на първия пряк доставчик "Медина М" ЕООД. Съдът е отговорил и на основния спорен момент по делото, а именно има ли реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит, като е отчел всички относими правно релевантни факти като начисляване на данъка, осъществено плащане по доставките, както и наличие на материална и кадрова обезпеченост за действителното им осъществяване. По повод на първата фактура от "Медина М" ЕООД първоинстанционният съд изключително подробно е обсъждал реализираните приходи и разходи във връзка с доставката, като е анализирал представения договор от 5.10.2009 г. и анекса към него, съответно и клаузите по чл. 4, чл. 8, чл. 11 и чл. 32 от него. Приел е, че несъмнено е установена липсата на реализация на стопанската операция, понеже липсва ресурсна обезпеченост на доставчика. Фактурата документира поливане на значителни площи, като през процесния данъчен период доставчикът е имал само четирима работници, които са и строителни. Не е установена и техническата обезпеченост на доставчика, който е посочил, че транспортирането на водата е извършено от друг доставчик под формата на услуга. Доказателствата, които са представени сочат, че такава е предоставяна за други данъчни периоди извън процесните. Касационното възражение в тази част на спора е насочено към представяне на достатъчно доказателства относно осъществяван от дружеството инвестиционен проект по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя", договор за финансова помощ от 20.08.2009 г., споразумение към него от 5.10.2009 г. и др., чрез които според настоящата инстанция безспорно се установява, че жалбоподателят следва да осъществи цялостно презасаждане и изграждане на лозови масиви, които са негови. Чрез представения констативен протокол от 28.04.2010 г. се установява, че е направена инспекция на място и че са засадени съответните декари с лозови масиви. По тези обстоятелство по делото няма спор, както и по даденото заключение от експерта - агроном, че поливни дейности могат да бъдат осъществени и през зимен период, макар и това да не е удачно. По делото също не се оспорва осчетоводяването на приходите и разходите по повод на доставката, респ. и начисляване на данъка. Доколкото се оспорва реалното осъществяване на същата, то следва да се приеме, че по делото не се доказва по несъмнен начин, че процесната доставка е конкретно осъществена от търговското дружество, пряк доставчик, което е издало и фактурата. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част. По повод на двете фактури от "Екзотика Косеви" ООД в хода на административното производство е установено, че те представляват доставка на услугата "зачимяване". Представен е протокол, според който на 22.02.2010 г. след проверка е констатирано, че са извършените натурални работи, като те подлежат на заплащане, респ. е следвало да се издадат фактури с оглед изискванията на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Освен това е прието, че не са представени доказателства за осъществяване на доставките като такива за превозване на работници и за извършване на товаро-разтоварни работи. Първоинстанционният съд коригира съображенията за непризнаване на правото на данъчен кредит, без да осъществява преквалификация, като се позовава на експерта от съдебно-счетоводната експертиза. Според него не е установена датата на данъчното събитие за процесните услуги, понеже разходите по елементи, които са относими към претендирания приход, възникнал по отношение на окончателната фактура от 4.03.2010 г. са извършени всъщност до м. 05.2010 г., което хронологически е невъзможно. Няма условия за признаване на приход през процесния данъчен период, понеже не се обосновава разход по повод на тях. Освен това едната фактура е за смеска, а доставката е на услуги. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и в тази му част отново по съображения, че по делото не са ангажирани доказателства относно кадровата и материалната обезпеченост на прекия доставчик, но и защото не се установяват надлежно отчетени и измерими разходи по извършване на фактурираните услуги от съдебно-счетоводната експертиза. Налице е липса на данъчно събитие. Касационното възражение е относно доказване произхода и реалността на доставките, като касаторът се позовава на "закупена тревна смеска", на счетоводен баланс на прекия доставчик, от който се установява наличието на ДМА и възможност за осъществяване на доставката, както и на цитирания инвестиционен проект, аргументи, които не могат да подкрепят защитната теза за основателност на жалбата. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение