Решение № 750 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2017 г.

Решение № 750 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Г. К. Х. от с. М., общ. Г., подадена от пълномощникът адв. Марков срещу решение № 31 от 11.05.2017 г. по адм. д. № 60/2017 г. на Административен съд - Г.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на О. Г., чрез юрк. Петкова, излага становище в писмено възражение за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението със законните последици. О. М. Г. П. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 90/24.01.2017 г. на кмета на О. Г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено на Г. Х. да бъде премахнат незаконен строеж "навес" - стопанска постройка", изграден в собственият му имот, на границата със съседния поземлен имот, собственост на М. П., извършен без строителни книжа. Прието е, че процесния незаконен строеж е извършен в нарушение изискванията на чл. 148, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, без проект и разрешение за строеж, изграден е на границата със съседния имот, като отводняването попада в този имот. Разгледана е хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с оглед твърденията за момента на изграждане на процесния навест /1926/27 г./ и е прието, че строежа не е търпим, поради противоречие с техническите правила и норми на ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неправилно прилагане на материалния закон. При установяване налице ли са релевантните факти за приложението на нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, следва да се изложат мотиви за допустимост на незаконния строеж както по действащите ПУП и правила и норми на ЗУТ, така и по действащия правен режим към момента на изграждане на строежа, вкл. съответствие с действащия тогава градоустройствен план. В обжалваното решение липсват мотиви за съответствие на процесния строеж с плана и техническите правила и норми, действали към момента на изграждането му. Освен това не е установена с надлежни доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, годината на изграждане на навеса, която според твърденията на оспорващия е 1926/27 г., но липсва надлежно оформена декларация в тази насока. В обжалваната заповед не е изследван въпроса за евентуалната търпимост на незаконния строеж по § 16 от ПР на ЗУТ, което обаче не съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в съдебната фаза, съдът събира доказателства в тази насока и служебно извършва преценка за търпимостта, която е пряко обвързана с последиците на заповедта и нейната законосъобразност, тъй като макар и незаконен строежът не подлежи на премахване, ако е търпим - ал. 1, § 16. В тази връзка, административният съд като инстанция по същество е следвало да установи дали строежът е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, вкл. съответстващ на плана, ако е съществувал такъв към момента на изграждане на навеса. След изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. При извършване на тази преценка следва да се вземе предвид, че липсата на съгласие за изграждане на навеса на регулационната линия е относимо към узаконяването му, но не и към преценката за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В производството е допуснато и процесуално нарушение при конституиране на заинтересованата страна М. П., която е собственик на съседен имот, на регулационната линия с който е изграден разпоредения за премахване с процесната заповед навес. В това си качество, вкл. и като подател на сигнала за налично незаконно строителство П. не е заинтересована страна, тъй като не е адресат на заповедта и не може да претендира негативни последици в чужда правна сфера. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 222а във вр. с чл. 225а от ЗУТ, страни са компетентният административен орган / кмета на общината/ и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа, чието премахване е разпоредено. Трети лица нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях. С оглед на това следва да бъде заличена конституираната в първоинстанционното производство заинтересована страна М. П.. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение