Решение № 233 от 3.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 412/2018 г.

Решение № 233 от 3.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 412/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Лясковски лозя" АД против решение № 250/17.11.2017 г. по т. д. № 175/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 106 по т. д. № 121/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С потвърденото решение е прекратено дружеството – касатор, на основание чл. 252, ал. 1, т. 5 вр. с т. 4 от ТЗ, по предявен от прокурора иск. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като съдът не е съобразил извършеното в хода на въззивното производство намаление на капитала на дружеството – ответник, с решение на ОС, както и поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. второ ТЗ. Обосновава несъответствие на чл. 252, ал. 1, т. 5 с Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент, преработила Втора директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13.12.1976 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите – членки за дружествата по смисъла на чл. 54, ал. 2 от Договора, за защита интересите както на съдружниците, така и на третите лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал, с цел тези гаранции да станат равностойни. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила се извежда от липсата на мотиви относно представените нови писмени доказателства - решение на СД на "Лясковски лозя" АД от 15.06.2017 г., за преоценка на ДМА на дружеството, с прилагане на НСС–16 раздел 7. 2. Съгласно извършената преоценка, стойността на ДМА на дружеството към 30.06.2017 г. значително надвишава стойността на вписания капитал, което, според страната, е следвало да се отчете от съда. Ответната страна - Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура - Велико Търново - не е взела становище по касационната жалба. С определение № 310/13.06.2018 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Следва ли да бъде зачетено, като факт от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, взето в хода на производство, образувано по иск за прекратяване на акционерно дружество на основание чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. първо ТЗ, решение на ОСА за намаление на капитала на дружеството? Въпросът се явява обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на съдебна практика в отговор на същия и нуждата от квалифициране характера и предназначението на срока по чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. второ ТЗ, в аспект на съществените за търговския оборот последици от прекратяването на търговец. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: Прокуратурата е завела иск за прекратяване на " Лясковски лозя " АД, на основание чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. първо ТЗ, позовавайки се на факта, че чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 ТЗ е под размера на вписания капитал и една година след възникването на това обстоятелство ОСА не е взело решение за намаляване на капитала, преобразуване или прекратяване на дружеството. Спадането на чистата стойност на имуществото под стойността на вписания капитал се сочи установимо от годишните финансови отчети за 2012 г. и последващите 2013 г., 2014 г. и 2015 г.. Ответникът не оспорва факта на спадане чистата стойност на имуществото под размера на вписания капитал към момента на предявяване на иска. Противопоставя правните последици на взети решения на ОСА от 09.09.2016 г. и 10.11.2016 г. / за едновременно намаление и увеличение на капитала и за приемане промени в Устава, с оглед регламентиране на законосъобразни възможности за намаление на капитала /, които не са предмет на касационен довод. Първоинстанционният съд е уважил иска, съобразявайки че според баланса на ответното дружество, съгласно чл. 247 а ал. 2 ТЗ, към която разпоредба препраща чл. 252, ал. 1, т. 5 ТЗ, за всяка от годините 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., вписаният капитал превишава чистата стойност на имуществото, като не са представени доказателства за обстоятелство, съгласно чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. второ ТЗ – взето решение на ОСА за намаление на капитала, преобразуване или прекратяване на дружеството. С въззивната си жалба ответникът е представил протокол от ОСА от 06.04.2017 г., с решение на което е прието намаление на капитала на дружеството, при условията на чл. 187 а ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201, ал. 1 пр. второ и чл. 202, ал. 2 от ТЗ, чрез обратно придобиване на акции от дружеството, в размер на 136 000 лева, безвъзмездно от акционерите, пропорционално на притежаваните от тях акции в капитала, което решение е вписано в Търговския регистър. Страната се позовава и на междувременно извършена преоценка на ДМА – с решение на СД от 01.06.2017 г., в резултат на която чистата стойност на имуществото превишава размера на вписания капитал, установено към датата 30.06.2017 г. Въззивният съд е потвърдил в мнозинството си първоинстанционното решение, приемайки за установени към предявяването на иска предпоставките на чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. първо и пр. второ ТЗ, като за кумулативната им изискуемост се позовава на чл. 17 от Втора Директива на Съвета от 13.12.1976 г., действала до 04.12.2012 г. и възпроизведена в чл. 19 пар. 1 със същия текст в действащата понастоящем Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, на чийто пък пар. 2, неприложен от съда, се позовава ответникът – касатор. Изискуемостта и на двете предпоставки е изследвана единствено към момента на подаването на исковата молба, като едногодишният срок по чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. второ ТЗ въззивният съд е счел, че тече от приемането на ГФО от ОСА за предходната година, т. е. в случая - от 21.06.2013 г. Според въззивния съд намалението на капитала, на основание решението на ОСА от 06.04.2017 г., съответно вписано, като настъпило след изтичането на едногодишния срок по чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. второ от ТЗ, не следва да бъде зачетено, придавайки на срока преклузивен характер, въведен в защита интересите не само на акционерите, но и на третите лица – кредитори на дружеството. Решението е подписано с особено мнение на председателя на състава, в което, изхождайки от последващо взетото решение за намаление на капитала, съответно вписването на нов размер на капитала към 02.06.2017 г., е съобразен факта на отпадането на визираната в чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. първо ТЗ предпоставка. Отчетен е принципа за съхраняване на търговския субект, оправдано и с оглед нормалното развитие на възникналите от дейността му правоотношения с други търговски субекти. Отпадането на временните пречки от икономическо или организационно естество, за привеждане на капитала на дружеството в съответствие с изискванията на чл. 247 а ал. 2 ТЗ, според подписалия с особено мнение член на състава, следва да бъде съобразено в хода на производството по чл. 252, ал. 1, т. 5 ТЗ, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Особеното мнение се позовава и на чл. 19 пар. 2 от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. По правния въпрос: