Решение № 9890 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 572/2010 г.

Решение № 9890 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 572/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е касационна жалба на Светла Костадинова Енева срещу решение № 565 от 1.12.2009 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 564/2009 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Велико Търново, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Велико Търново е отхвърлил искането на Светла Костадинова Енева, предявено по реда и на основание чл. 257, ал. 1 от АПК, да се задължи ОД на МВР - Велико Търново да приеме заявление А 04190757 за издаване на документи за самоличност на малолетната й дъщеря Нанси Найденова Енева. Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е изпратила по пощата заявление по образец за издаване на паспорт на малолетната й дъщеря Нанси Енева, което не е било комплектовано с изискуемите документи. С писмо рег. № Я-10465/01.07.2009 г. директорът на ОД на МВР - Велико Търново е върнал посоченото заявление, като я е уведомил, че същото следва да се подаде лично от родителите на малолетното дете, или при отсъствие на един от тях - чрез пълномощник; респективно се представи съдебно решение, заместващо съгласието на родителя; решение за лишаване от родителски права; препис - извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, в зависимост от конкретната хипотеза. На 24.07.2009 г. в присъствието на нотариус Денчо Денев, жалбоподателката се явила лично в ОД на МВР - Велико Търново, звено "Български документи за самоличност" за да подаде същото заявление. Според писменото удостоверяване на нотариуса, служителката отказала да приеме заявлението поради отсъствие на един от двамата родители. Съдът е приел, че отказът е законосъобразен. Този извод е основал на правилата, разписани в Правилника за българските документи за самоличност, за подаване на заявленията за издаване на документи за самоличност на лица, ненавършили 14 години. Според общото правило на чл. 11, ал. 6 от правилника, заявлението се подава и подписва от двамата родители, настойници или попечители на малолетното дете. В нормативния акт изрично са уредени случаите, при които се издава паспорт или заместващ го документ на малолетни лица, ако единият родител отсъства и при какви условия. Предвидено е, че ако заявлението не е придружено с необходимите документи, то не се приема от администрацията. При това положение, съдът е счел, че от доказателствения материал по делото не се установява жалбоподателката да е изпълнила законовите изисквания за представяне на всички необходими документи за издаване на паспорт на малолетната й дъщеря при отсъствие на другия родител (не е било спорно, че бащата на детето е напуснал страната и не поддържа контакти със семейството си). Поради това фактическият отказ на администрацията на ОД на МВР - Велико Търново да приеме заявлението й е правомерен и в съответствие с разписаните задължителни правила. Така мотивиран съдът е приел, че липсва законово основание да бъде задължена ОД на МВР - Велико Търново да приеме заявлението на жалбоподателката, без към него да са приложени изискуемите документите. Недоволна от решението, жалбоподателката го оспорва като поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът при решаване на спора не е съобразил разпоредбата на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, която допуска преценка на органа дали да откаже издаването на документи за самоличност на малолетни лица и да не разреши напускането им на страната, т. е. липсата на съгласие на единия родител не е абсолютно основание за отказ. Твърди, че както административният орган, така и съдът при решаване на спора са пренебрегнали интереса на малолетното дете, който е приоритетен; че законът повелявала ограничаване на правото му да напуска страната само в строго определени случаи, какъвто не е настоящият. С оглед на тези релевирани оплаквания жалбоподателката моли да се отмени съдебния акт и се уважи искането й да се задължи административният орган да приеме заявлението за издаване на паспорт на малолетното й дете. Решението не страда от порока материална незаконосъобразност. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В разглеждания случай, съдът правилно е приел, че отказът на администрацията при ОД на МВР - Велико Търново е основано на разпоредбата на чл. 12, т. 5 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която не допуска приемането на заявлението, ако не са представени всички необходими документи съгласно изискванията на ЗБЛД. Административният орган е дал изрични указания на жалбоподателката какви документи следва да бъдат приложени към заявлението й, в т. ч. при хипотезата на отсъствие на единия родител. След като жалбоподателката поддържа, че бащата на малолетно дете отсъства от страната и не е възможно да се осигури съгласието му, е следвало да представи влязло в сила съдебно решение за разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18-годишна възраст без съгласие на отсъстващия родител. Както към заявлението, така и към доказателствата по делото решение на съда по чл. 123, ал. 1 от Семейния кодекс не е представено. При това положение, съдът правилно е приел за неоснователно искането на жалбоподателката да се задължи ОД на МВР - Велико Търново да приеме заявлението й за издаване на паспорт на малолетното й дете. Релевираните доводи във връзка с правото на преценка на административния орган дали да разреши издаване на паспорт или приложи ограничителната мярка по чл. 76, т. 9 от ЗБЛД са неотносими към настоящия спор. Те биха били предмет на обсъждане в производството по оспорване на заповед, издадена по реда и на основание чл. 76, т. 9 от ЗБЛД. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение на АС - Велико Търново, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,