Решение № 5048 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2016 г.

Решение № 5048 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ-Х., подадена чрез юрисконсулт Д. С., против решение № 61 от 04.04.2016 г. по адм. дело № 381/2015 г. на Административен съд Х., с което е отменено решение № Ж-48-10/16.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-Х. и потвърденото с него разпореждане № 5412198600/ПР-541/17.04.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Х., с което на С. И. Г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, преписката е изпратена на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Х. за ново произнасяне по заявлението на С. И. Г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване указанията на съда, съдържащи се в мотивите на решението, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Поддържа, че не са налице предпоставки, въз основа на които да се приеме, че през процесните периоди Г. е управлявал автомобил с товароподемност над 12 тона, т. е. положеният труд не попада в приложното поле на нормата на чл. 53а от ПКТП (отм.). По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата срещу административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът- С. И. Г., чрез пълномощника си адвокат Челебиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържат, че не са налице касационните основания визирани в жалбата. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Х. е решение № Ж-48-10/16.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-Х., с което е отхвърлена жалбата на С. Г. против разпореждане № 5412198600/ПР-541/17.04.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Х., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст 100- има навършена възраст 57 г. и 08 месеца, осигурителен стаж от 1 категория труд-00 г. 06м. 02 дни, от 2 категория труд 17 г. 05м. 05 дни и от 3 категория труд 16 г. 11м. 10 дни, като общия осигурителен стаж превърнат към 3 категория труд е 39 г. 06м. 29 дни. За да уважи жалбата, Административен съд Х. необосновано е приел че Г. за спорните периода 19.09.1989 г. до 09.11.1990 г. и от 01.12.1990 г. до 31.12.1991 г. е работил като шофьор на товарни автомобили марка "Камаз" с товароподемност над 12 тона, поради което положеният труд е от втора категория на основание чл. 53а от ПКТП, в сила до 31.12.1999 г. Така направеният извод е в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Безспорно е установено от фактическа страна, че със заявление вх. № МП-28021/18.12.2014 г. С. Г. e поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението приложил документи за стаж и доход, сред които УП-3 № 81/15.03.1996 г., издадено от ЕТД "П. П." - гр. Д. и УП-3 № 46/17.02.2003 г., издадено от "Т. Х." АД-Д.. Не се спори по делото, че спорният въпрос е категорията на труда положен от Г. като шофьор на товарни автомобили през периодите 19.09.1989 г. до 09.11.1990 г. и от 01.12.1990 г. до 31.12.1991 г. Видно от приложения опис на осигурителния стаж на Г. за периода от 19.09.1989 г. до 09.11.1990 г. - 01 г. 01м. и 20 дни, той е заемал длъжност "шофьор" в ЕТД "П. П." - гр. Д., а за периода 01.12.1990 г. до 31.12.1991 г. - 01 г. 01 м. и 0 дни, е заемал длъжност "шофьор" в бригада "механизация" в "Т. Х." АД /в ликвидация/ - Д., като в описа е посочено, че трудът за тези периоди е зачетен от трета категория. С оглед правилното категоризиране на труда за посочения период е изискана информация относно шофираните от Г. автомобили- товароподемност, регистрационни номера, както и относно това къде е положен трудът - бригада, звено. В отговор е предоставено писмо № АС-25-1/23.01.2015 г. на Началник сектор "Осигурителен архив", според което за м. 12.1990 г. лицето е открито в бригада "Механизация" като няма посочена длъжност, за периода м. 01.12.1990 г. до 31.12.1991 г. е открито в бригада "Механизация" на длъжност "шофьор", няма данни за номер, вид, марка и товароподемност на колата, а в предадените заповеди, свързани с трудовата дейност, няма информация за лицето. От приложеното писмо рег. № ОК-09-116#1/16.04.2015 г. на Кмета на О. Д. е посочено, че в разплащателните ведомости за периода от 19.09.1989 г. до 09.11.1990 г. по УП-3 № 81/15.03.1996 г. не е вписан вида и товароподемността на колата, която лицето е шофирало за посочения период и липсва досие. Въз основа на събраните доказателства е издадено разпореждане № 5412198600/ПР-541/17.04.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Х., в което е посочено, че поради липса на данни относно тонажа на автомобила управляван в периода от 19.09.1989 г. до 09.11.1990 г., предложеният като стаж от втора категория по УП-3 № 81/15.03.1996 г., издаден от ЕТД "П. П." - гр. Д. следва да се зачете като такъв от трета категория. На 19.05.2015 г. Г. е обжалвал разпореждането пред Директора на ТП на НОИ-Х.. Видно от Докладна записка изх. № Ж-48-1/24.05.2015 г. на Началник отдел"Пенсии", във връзка с претенциите на Г. за осигурителният му стаж в периодите от 19.09.1989 г. до 09.11.1990 г. по УП-3 № 81/15.03.1996 г. и 01.12.1990 г. до 31.12.1991 г. по УП-3 № 46/17.02.2003 г. е предложено да се извърши проверка в О. Д. относно достоверността на УП-3 № 81/15.03.1996 г., както и относно достоверността на издадения документ № АС-25-1/23.01.2015 г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-00033632/12.06.2015 г., съгласно който за проверявания период м. 09.1989 г. - м. 11.1990 г. са предоставени единствено разплащателни ведомости, регистър на постъпилите работници и азбучник. Г. фигурира в разплащателните ведомости с вписана длъжност "шофьор" като няма данни за вид, номер, марка и товароподемност на управлявания автомобил. Извършена е проверка и в "Осигурителен архив" на ТП на НОИ-Х., съхраняващо приетите архиви на "Т. Х." АД - Д., резултатите от която са посочени в Констативен протокол № КП-5-26-00031358/05.06.2015 г. Според отразеното в констативния протокол, издаденият документ № АС-25-1/23.01.2015 г. отговаря на документите от разплащателни ведомости. Направено е и запитване до Д. архив - гр. Х. относно предадени от осигурителя "Т. Х." АД гр. Д. поименни щатни разписания за длъжността "шофьор" в бригада "Механизация" за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1991 г. и от осигурителя ЕТД "П. П." - гр. Д. за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1990 г. В отговор са изпратени писма изх. № 91/25.05.2015 г. и изх. № 92/25.05.2015 г., от които е видно, че при извършена проверка на документите в отдел "Д. архив" - Х. не са намерени поименни щатни разписания за периодите 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. и 01.01.1990 г. до 31.12.1991 г. Представено е поименно разписание на длъжностите и основните заплати на работниците във фирма "П. П." - Д. за периода от 01.04.1990 г. до 31.12.1990 г., видно от което в звено "Автобаза" не са намерени поименни щатни разписания за двата периода. Представено е поименно разписание на длъжностите и основните заплати на работниците във фирма "П. П." за периода от 01.04.1990 г. до 31.12.1990 г., видно от което в звено "Автобаза" под № 37 фигурира С. Г. с длъжност "шофьор" Камаз. С Решение № Ж-48-10/16.06.2015 г. Директорът на ТП на НОИ Х. е отхвърлил жалбата на Г. срещу разпореждане № 5412198600/ПР-541/17.04.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Х.. От заключението на вещото лице К., което не е оспорено от страните, се установява, че по отношение на Г. има начислявани вредни условия на труд за м. 12.1990 г. във ведомостта на "Т. Х." АД - Д., като за всички други периоди липсват такива начисления. В "Т. Х." АД Г. е бил в звено "Механизация", в ЕТД "П. П." - Д. е работил като "шофьор" на КАМАЗ, според поименното разписание на длъжностите за периода м. 04.1990 г. - м. 12.1990 г., за останалия период е вписан само "шофьор". Осигурителят "Т. Х." АД /в ликвидация/ - Д. като правоприемник на "Заводски строежи"-Д. и осигурителят ЕТД "П. П."-Д. извършват строително-монтажни дейности. Не са налице данни за размера на осигурителните вноски и при двата осигурителя. Не са налични такива за периода след диференцирането на осигурителните вноски за категория труд след 01.03.1991 г. Г. е поискал изслушване на свидетели, с цел да докаже, че независимо от длъжностите, които е заемал, за посочените периоди е извършвал трудова дейност като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона. Тези показания, които съдът е допуснал, имат пряко отношение към категорията на труда, за доказването на която разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО изключва свидетелски показания. Но допуснатите от съда свидетелски показания са противоречиви и не установяват по категоричен начин какъв автомобил е управлявал Г. през посочените периоди. С. М. Т. сочи в показанията си, че през периода 1989т. -1991 г. с Г. работили във фирма "П. П."- свидетелят като строителен техник, а Г. към бетоновия възел, където карал бетоновоз "Камаз". Свидетелят не може да посочи модела на автомобила, а прави собствена преценка на товароподемността. С. В. М. сочи в показанията си, че Г. е управлявал "Камаз", но няма точен спомен с какъв тонаж е бил този автомобил, като заявява, че е бил над 12 тона, бордови, с три оси. Не може да посочи точно модела "Камаз". Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. След като в трудовата книжка и във ведомостите няма данни кандидатстващият за пенсия, за посочените периоди да е работил като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, то приетото от първоинстанционния съда, само въз основа на свидетелските показания без цялостен техен анализ и във връзка с писмените доказателства, не обуславя извод, че Г. е упражнявал цитираната длъжност и свързаната с нея тежест на труда. В тежест на лицето, което иска да установи че е работило при условията на втора категория труд, е да представи екземпляри от документи от категорията на посочените и които имат доказателствена стойност по чл. 40, ал. 3 НПОС. В случая Г. не е доказал нещо различно от записите на длъжностите, които се съдържат в официалните документи, а именно във ведомостите, трудовата книжка, удостоверения обр. УП-3, нито че трудовите му функции са били идентични с тези на шофьор на товарни автомобили с товароподемност над 12 и повече тона. Освен това данните посочени в приложените официални документи изцяло се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Събраните по делото доказателства не обуславят извод за наличие на преференциалните условия за пенсиониране, визирани в нормата на т. 53а от ПКТП (отм.), поради което правилно административния орган е приел, че осигурителния стаж на Г. за периодите 19.09.1989 г. до 09.11.1990 г. и 01.12.1990 г. до 31.12.1991 г. е от трета категория. При това положение С. Г. не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. Стигайки до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата срещу административния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Недоказаната от Г. втора категория на труда през периодите 19.09.1989 г. до 09.11.1990 г. и 01.12.1990 г. до 31.12.1991 г. води до отхвърляне на оспорването. С оглед изхода на спора С. Г. следва да бъде осъден заплати на жалбоподателя Териториално поделение на НОИ-Х. съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, за двете съдебни инстанции- по 350,00 лева за всяка съдебна инстанция, или сума в общ размер на 700,00/седемстотин/ лева. Искането за присъждането на разноски е направено своевременно, включително и пред първоинстанционният съд, и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,