Решение № 8552 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Аресгаз АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител адвокат Миков, срещу Решение 2345 от 30.04.2020 г., постановено по адм. дело 4286/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Тренева и юрисконсулт Лефтерова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Пластхим Т АД, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, чрез процесуалния си представител адвокат Вичев в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Солвей соди АД, със седалище и адрес на управление гр. Девня, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Горанов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответникът Булгартрансгаз ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалбата на Аресгаз ЕАД против Решение Ж-148 от 20.03.2018 г. на КЕВР, с т. 1 от което, на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, във връзка с чл. 13, ал. 8 от Закона за енергетиката е прекратено административното производство по жалбата на Аресгаз ЕАД в частта и срещу процедурата по съгласуване и одобряване на проект за подробен устройствен план парцеларен, като част от комплексен проект по чл. 150 от Закона за устройство на територията на обект : Разпределителен газопровод от ТЕЦ Девен до ГИП 1 на завод за полипропиленово фолио на Пластхим Т АД в землището на гр. Девня. Съответно с т. 2 от оспореното решение на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147 ал. 1 от Наредба 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката прекратява производството по жалбата в частта и срещу действия на Булгартрансгаз ЕАД, извършени в нарушение на изпълнението на лицензионната дейност на Аресгаз ЕАД. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Аресгаз ЕАД, срещу Решение Ж-148 от 20.03.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията). За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съобразно законовите изисквания. Неоснователни са и доводите в касационната жалби за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Не е спорно по делото, че Аресгаз ЕАД от 2004 г. притежава лицензия за извършване на дейността разпределение на природен газ, а от 2009 г. и лицензия за извършване на дейността снабдяване на с природен газ от краен снабдител за регион Добруджа, включващ и община Девня, а Булгартрансгаз ЕАД притежава от 2006 г. лицензия за извършване на дейността пренос на природен газ по газопреносна мрежа. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, като компетентността и да се произнася по жалби е изрично определена в чл. 22 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В случая, в съответствие с дадените от закона правомощия и при изведените в жалбата на Аресгаз ЕАД обстоятелства същата е разгледана съобразно приложимата разпоредба на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ, гласяща, че Комисията разглежда жалби на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност по този закон. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ КЕВР провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия, като видовете такъв и обема на осъществяването му са разписани в чл. 76 от с. з. Посочената нормативна уредба вменява задължение на КЕВР да се произнесе по подадената жалба от лицензианта Аресгаз ЕАД против лицензианта Булгартрансгаз ЕАД в рамките на твърдяното от първия изпълнение на дейности по издадения на втория лиценз в противоречие с установени законови изисквания. В жалбата си до Комисията от 30.11.2017 г. Аресгаз ЕАД отправя искане да бъде извършена проверка и взети мерки за предприети от Община Девня, Пластхим Т АД и ТЕЦ Девен във връзка с проект за изработен проект на подробен устройствен план за обект Разпределителен газопровод от ТЕЦ Девен до ГИП 1 на завод за полипропиленово фолио на Пластхим Т АД, тъй като инвеститорът Пластхим Т АД не е подал заявление до Аресгаз ЕАД за присъединяване към разпределителната му мрежа, при положение, че проектът попада в обособена територия обхваната от лицензията му. С допълнително становище в хода на административното производство основава неправомерни действия на Булгартрансгаз ЕАД произтичащи от издадено становище за присъединяване към преносната мрежа, позволяващи на Пластхим Т АД да стартира действия по проектиране и изграждане на газопровод за своя сметка, посредством сключен договор за ползване на газопровод, собственост на Солвей соди АД, като иска Комисията: да даде задължителни указания на газопреносното дружество Булгартрансгаз ЕАД при постъпило заявление за присъединяване на към газопреносната мрежа на небитов клиент чрез директен газопровод задължително да изисква от заявителя да предостави мотивиран отказ на оператора на газоразпределителното дружество лицензиант за съответната територия, на което е разположен обекта, за който се иска присъединяване; да даде задължителни указания на Солвей соди АД, като собственик на пряко присъединителен газопровод ТЕЦ Девен да не предоставя достъп на Пластхим Т ЕАД, както и на всяко друго лице достъп до този газопровод; Пластхим Т ЕАД да спазва процедурата по присъединяване, чрез депозиране на заявление за присъединяване към мрежата на лицензианта; да даде общо указание към общините да информират инвеститорите за издадени лицензии по закона за енергетиката и да не допускат процедури по проектиране и изграждане на директни газопроводи на небитови клиенти без да е налице отказ на оператора на газоразпределителното дружество. В съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че Комисията, съобразявайки се с определените и от закона правомощия правилно е приела, че извън нейната компетентност е искането да се произнесе по жалбата на Аресгаз ЕАД в частта и срещу процедурата по съгласуване и одобряване на проект за подробен устройствен план парцеларен, като част от комплексен проект по чл. 150 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Съответно твърдените за нарушени права на жалбоподателя с актове, издадени в производство по ЗУТ, следва да бъдат защитени по предвидения в същия закон ред. В производство по оспорване по специалния закон подлежат на преценка твърденията за неправилно възприемане на даденото от Булгаргаз ЕАД становище за присъединяване, довело до одобряване на плана и издаване на разрешение за строеж. Що се касае до твърдяното бездействие на оператора на газопреносната мрежа по подаденото до него заявление за присъединяване от Пластхим АД, а именно непостановен отказ в определен от закона срок следва да се отбележи, че този отказ е относим в правоотношенията между клиент и оператор, какъвто спор между тях пред Комисията не е повдигнат. Неоснователно са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на закона в обжалваното решение относно приетото, че не са установени действия на Булгартрансгаз ЕАД, водещи до препятстване изпълнението на лицензионната дейност на Аресгаз ЕАД. Установено е по делото, че Пластхим Т АД е подало до Булгартрансгаз ЕАД заявление от 20.12.2016 г. за присъединяване към газопреносната му мрежа в качеството си на небитов клиент на природен газ на основание чл. 197, ал. 2 ЗЕ, с предложена точка на присъединяване газорегулираща станция (ГРС) Девня на Булгартрансгаз ЕАД, находяща се до кв. Повеляново в Община Девня. Операторът на газопреносната мрежа, след извършена преценка за възможност за доставка на природен газ е дал положително становище от 06.02.2017 г. по подаденото заявление, в което е приел точка на присъединяване ГРС Девня, негова собственост, указал е на заявителя необходимостта от представяне в едномесечен срок на документи, необходими за сключване на договор за присъединяване и посочен срок на валидност на становището една година от издаването му. В посочения срок не са представени изисканите документи и договор за присъединяване не е сключен, като с писмо от 10.03.2017 г. Булгартрансгаз ЕАД е уведомено от Пластхим Т АД, че за техния проект оптимална точка за присъединяване е газоразпределителен пункт (ГРП), находящ се на територията на ТЕЦ Девен, собственост на Солвей Белгия, притежаващи газопровод, присъединен към собствената на оператора Булгартрансгаз ЕАД ГРС Девня, който не им е необходим и правят постъпки за наемането или придобиването му. С друго писмо от 17.01.2018 г. Пластхим Т АД изпраща на Булгартрансгаз ЕАД документи съгласно Наредба 4 за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи във връзка със становището на оператора от 06.02.2017 г. По това писмо Булгартрансгаз ЕАД приема, че представената с него документация не съответства на условията заложени в становището му за присъединяване, тъй като присъединителният газопровод, собственост на ТЕЦ Девен не е част от газопреносната мрежа и Булгартрансгаз ЕАД няма законови основания да извърши присъединяване на обекти към посоченото от заявителя съоръжение, а именно ГРП. Посочено е, че за сключване на договор за присъединяване към газопреносната мрежа на Булгартрансгаз ЕАД е необходимо да се представи инвестиционен проект, с който се доказва изпълнението на условията за присъединяване така, както е посочено в чл. 16, т. 3 от Наредба 4 за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи. При установените по делото факти в съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че от страна на лицензианта Булгартрансгаз ЕАД не са допуснати нарушения на предоставените му лицензионни права, рефлектиращи върху упражняването на тези от жалбоподателя Аресгаз ЕАД, тъй като не са възникнали и не съществуват договорни правоотношения между оператора на преносната мрежа и заявилия присъединяване към нея, в нарушение на изискванията на ЗЕ. Разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗЕ задължава оператора на газопреносна мрежа да присъедини към своята мрежа в определена от него точка обекти на газоразпределителните и затворените газоразпределителни мрежи, добивните предприятия, съоръжения за съхранение на природен газ, съоръжения за втечнен природен газ и обекти за производство на газ от възобновяеми източници, а според чл. 197, ал. 2 ЗЕ към преносната мрежа могат да се присъединяват и обекти на небитови клиенти на природен газ. При съобразяване с дадената му от закона възможност и след извършена преценка по чл. 197, ал. 3 ЗЕ Булгартрансгаз ЕАД е определило технически възможно място за присъединяване на Пластхим Т АД, като небитов клиент, към газопреносната си мрежа ГРС Девня. Небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди т. 33а от ДР на ЗЕ, като заявлението на Пластхим Т АД е за присъединяване на завод за производство на полипропиленово фолио. От посочената нормативна уредба произтича неоснователността на твърдяното от касационния жалбоподател, че небитовият клиент не може да избира към коя мрежа да се присъедини и само при отказ за присъединяване от страна на газоразпределително дружество може да се пристъпи към пряко присъединяване към газопреносната мрежа. Цитираното съдебно решение в тази насока не може да дерогира законовата възможност, която произтича и от една от основните цели на закона енергийни доставки при минимални разходи. Не основават извършено от Булгартрансгаз ЕАД нарушение на ЗЕ противоречивите твърдения в касационната жалба, от една страна, че между касационният жалбоподател и Солвей соди АД е налице сключен и действащ договор за ползване на собствен на последното тръбопровод, присъединяване към който желае Пластхим Т АД, а от друга, че е поискано реализиране на условието по този договор с искане за изпълнението му, основани на приложението на Закона за задълженията и договорите. Както бе посочено, правомощията на КЕВР са единствено по приложението ЗЕ. В случая не се установява наличието на сключени договори за доставка на природен газ между Булгартрансгаз ЕАД от една страна и Солвей соди АД и Пластхим Т АД в от друга, в нарушение на ЗЕ, от които да произтичат твърдените неблагоприятни последици за дружеството жалбоподател. Всъщност, при въведен от Аресгаз ЕАД спор между лицензианти, а именно между него и Булгартрансгаз ЕАД, се иска намесата на Комисията в други правоотношения - между собственика на газопровод, какъвто е Солвей соди АД и оператора на газоразпределителната мрежа, притежаващ лиценз за съответната територия, а именно жалбоподателя. Разрешаването на такъв спор е допустимо, но в рамките на чл. 197, ал. 9 ЗЕ, съгласно изречение последно на която, КЕВР разпорежда предоставяне на ползването на собствен на клиент газопровод на оператор на газоразпределителна система и заплащането на цена, определена от комисията по методиката, при непостигане на съгласие между страните. Такъв спор не се установява да е повдигнат, като по делото е представено единствено писмо искане от Аресгаз ЕАД до Солвей соди АД за предоставяне на достъп до собствения на адресата газопровод основано на чл. 197, ал. 9 ЗЕ.