Решение № 4965 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2015 г.

Решение № 4965 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Б., чрез юрк. Ганева като процесуален представител, срещу решение № 1216 от 06.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2260/2013 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменено решение № 45, обективирано в протокол № 26/23.07.2013 г., издадено от касатора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорването да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Ответниците - З. В. Б.-Желязкова, А. Д. М., Р. Д. В., Т. М. Ч., Р. М. В., И. Д. Ч., И. Т. Ч., А. Н. А., А. Д. А., Й. Н. С.- Миткова, М. И. М., П. Н. С., К. Г. Л., К. С. С., С. Н. И., Р. Г. П., Л. Т. П., Г. П. Д., Н. Т. Н., А. Р. Р., К. П. Б., Д. И. Т., Е. К. П., М. И. Н., И. Е. И., НИколай Р. К., Д. Г. Р., М. А. Х., Ц. И. Б., Й. С. С., Д. Г. Г., Ж. Т. И., С. Д. Т., В. Я. К., Ц. М. К. и Т. Г. Г., чрез адв. Гарова и адв. Ройдева като процесуални представители, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за правилност на обжалваното решение като краен резултат. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 4446/22.04.2015 г. по адм. дело № 2336/2015 г. на Върховния административен съд е отменено предходно решение № 2132/09.12.2014 г. по същото дело с характер на определение в частта, в която е прекратено производството по жалбата на настоящите ответници - физически лица за отмяна на решение № 45 по протокол № 26/23.07.2013 г. на Общински съвет Б. като незаконосъобразно и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия в тази част. В частта, в която е отхвърлена жалбата срещу искането за обявяване на оспореното решение на Общински съвет Б. за нищожно, съдебното решение е оставено в сила. С обжалваното решение е отменено решение № 45 по протокол № 26/23.07.2013 г. на Общински съвет - Б., с което е учредено право на строеж за допълнително застрояване за изграждане на офис в свободния обем под жилищен блок с идентификатор 070779.612.137.1 по КККР на гр. Б., с площ 172 кв. м. и разгърната застроена площ 344 кв. м. в ПИ - частна общинска собственост с идентификатор 070779.612.137, представляващ част от УПИ-I, кв. 147 по плана на ЦГЧ, гр. Б., целият с площ от 1277 кв. м., чрез публичен търг с тайно наддаване при начална тръжна цена от 121 550 лв. без ДДС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на общинския съвет е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че са нарушени чл. 26, ал. 1, чл. 35 и чл. 36 АПК поради неуведомяване на заинтересованите лица за започналото административно производство, лишаване на същите от възможността да представят обяснения, да направят възражения и представят доказателства. Доводи относно допуснати противоречия на оспореното решение на общинския съвет с относимите материалноправни разпоредби не са изложени. Обжалваното съдебно решение е неправилно. Въпросът с допустимостта на оспорването срещу акта на общински съвет Б. е разрешен с решение № 4446/22.04.2015 г. по адм. дело № 2336/2015 г. на Върховния административен съд, с което предходно постановеното решение на първоинстанционния съд е отменено в прекратителната му част и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по възраженията за незаконосъобразност на оспорения акт. От данните по делото е установено, че с докладна записка изх. № 61-00-238/05.07.2013 г. кметът на община Б. е направил искане до общински съвет Б. съгласно предложения проект за вземане на решение относно учредяване на право на строеж в поземлен имот с идентификатор 07079.612.137 за допълващо застрояване за изграждане на офис в свободния обем под жилищен блок с идентификатор 070779.612.137.1 по КККР на гр. Б., чрез публичен търг с тайно наддаване на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Спазена е регламентираната в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет и взаимодействието му с общинската администрация на община Б. (правилника) процедура. Председателят на общинския съвет е разпределил внесения проект за разглеждане в Комисията по устройство на територията, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси съгласно чл. 59, ал. 1 от правилника, които са представили своите становища в подкрепа на предложеното проекто-решение. Не се спори, че докладната записка на кмета на общината е публикувана на интернет сайта на общинския съвет на 08.07.2013 г. съгласно изискването на чл. 86, ал. 2 от правилника, с което е осигурена възможност на заинтересованите лица за запознаване. Оспореното решение № 45 по протокол № 26 е прието на проведеното на 23.07.2013 г. заседание на общински съвет Б.. Въпреки че е направил констатация за спазване на регламентираната в Правилника процедура при вземане на оспореното решение, първоинстанционният съд е мотивирал извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като компетентният орган не е изпълнил императивното си задължение, предвидено в чл. 26, ал. 1 АПК да уведоми известните заинтересовани граждани за започване на административното производство. Този извод е неправилен. Редът за внасяне, обсъждане и приемане на решения на общинския съвет е специален, уреден в ЗМСМА и доразвит в посочения правилник, приет на основание чл. 21, ал. 3 от същия закон. Общият ред, предвиден в АПК за уведомяване на заинтересованите лица, в случая е неприложим. Дори и да се приеме, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК да уведоми собствениците на жилища в сградата с идентификатор 070779.612.137.1, както и че не им е осигурена предвидената в чл. 34 АПК възможност за запознаване с материалите по преписката и за изразяване на становище, респ. не са спазени изискванията на чл. 35 АПК, то тези нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съществено е това нарушение на процедурните правила, което ако не бе допуснато, административният орган би постановил друг акт. Изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1, чл. 34 и чл. 35 АПК не се споделят от настоящия състав. Правото на защита на оспорващите - физически лица е упражнено с подаване на жалба срещу акта на общинския съвет, а в съдебното производство им е предоставена възможност да представят доказателства за обстоятелствата, които според тях са съществени и опровергават направените в хода на административното производство изводи, както и в подкрепа на твърденията им за липса на предпоставките по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 ЗОС. Съдът е допуснал нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с чл. 146, т. 4 АПК, като не е изложил никакви мотиви относно съответствието на оспореното решение с материалния закон. Като правно основание за издаване на акта на общинския съвет е посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗОС. Съдът не се е произнесъл по възраженията на оспорващите в първоинстанционното производство, че подблоковото пространство, в свободния обем на което се учредява право на строеж за изграждане на офис, е обща част на сградата. В тази насока не е обсъдил и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Липсва произнасяне и по доводите за допуснати нарушения на изискванията по чл. 38, ал. 2 ЗОС, чл. 45, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, чл. 183, ал. 2 ЗУТ, чл. 38, ал. 1 и чл. 40 ЗС. Поради липсата на мотиви относно спазването на относимите материалноправни разпоредби при приемане на оспореното решение касационната инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон. Изложеното обуславя неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да изложи съображения относно съответствието на оспореното решение с материалния закон. По направените за тази инстанция разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,