Решение № 3344 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14422/2011 г.

Решение № 3344 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14422/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Тодоров Кръстев, срещу решение № 2368/16.05.2011 г. по адм. дело № 3838/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № з-4187/19.04.2010 г. на директора на СДВР за налагане на дисциплинарна наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му или връщане на делото на друг състава на АССГ за събиране на доказателства, различни от писмените и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила по издаването и, в необходимата писмена форма и от компетентен орган. Налице са основания по оспорената заповед, в която се съдържа и препращане по отношение на фактите и обстоятелствата към становище рег. № 15636/09.04.2010 г. - а именно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, несъвместимо с оставането на служба в МВР, изразяващо се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата и на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага. За да стигне до тези изводи, съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е приел, че на 01. срещу 02.03.2010 г. жалбоподателят Цветан Кръстев в служебното си качество на "полицай", охраняващ паркинга на ДСС - МВР - Враня е участвал в демонтирането на автомобилни части, поверени му да ги пази. Самото служебно поведение на служителя на МВР изисква точно противоположното на установеното от жалбоподателя поведение - охрана на поверените за пазене вещи, а не демонтиране на части от тях. Налице е и силен обществен отзвук на проявата, поради което е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители, уронващо престижа на службата. Решението е правилно. Съдът не е имал причини да не кредитира показанията на св. Симеонов, кореспондиращи с протокола за претърсване и изземване, както и с обстоятелството, че жалбоподателят и другите двама служители на МВР са задържани непосредствено след излизане от паркинга. Неоснователни са възраженията за неправилна преценка на съда за спазване на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 2803/11.03.2010 г. на директора на СДВР съобразно чл. 239 ППЗМВР. С протокол на л. 16 жалбоподателят е запознат със заповедта и правата си в дисциплинарното производство. В преписката е приложен протокол за изслушване на служителя от 16.03. и писмените му обяснения от същата дата - неоснователно е твърдението за неспазване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Обобщената справка е от 01.04 и не предхожда обясненията, както твърди касаторът. Отказът за даване на обяснения е от по- късна дата, който е надлежно документиран. По отношение на фактическите основания, съдът правилно е посочил, че препращането към цитираното по-горе становище, означава, че фактите по становището се считат за фактически основания на заповедта, като в този смисъл е и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Съдът правилно е цитирал нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, а не твърдяната от касатора норма на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ППЗМВР, която е неотносима към дисциплинарното наказание "уволнение". Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че дисциплинарната и наказателна отговорност са самостоятелни и не се конкурират помежду си. В случая дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на етичните правила и накърняване на доброто име на институцията, поради което наказателното производство не се явява с преюдициален характер. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение