Решение № 3571 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12549/2020 г.

Решение № 3571 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12549/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Григоров срещу решение № 284/13.08.2020 г., постановено по адм. д. № 878/2019 г. по описа на Административен съд – Враца (АС-Враца). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважена жалбата му. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба бележки. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 284/13.08.2020 г., постановено по адм. д. № 878/2019 г. по описа на АС – Враца е отхвърлена жалбата на Г. Григоров против решение № 03-РД/4797 от 26.11.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отхвърлено изцяло проектното му предложение per. №BG06 RDNP001-6. 001-0271 в ИСУН с наименование "Подпомагане създаването и развитието на стопанството на млад земеделски стопанин Г. Григоров" за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06 RDNP001-6. 001 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., в размер на 48895 лв., от които 44005. 50 лв. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 4 889. 50 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че атакуваният административен акт е действителен и законосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав по надлежно упражнено оспорване срещу подлежащ на обжалване административен акт. Подробно и задълбочено решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е приел за установено, че кандидатът не отговаря на изискванията на т. 3.1.1. от Раздел 11. 2 "Критерии за недопустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани", защото е осъден с влязла в сила присъда за кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 20, ал. 2, и чл. 26, ал. 1 от Наказателен кодекс (НК) и е попълнил декларация по чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, в което това обстоятелство не е отразено. Твърдението на касационния жалбоподател, че е реабилитиран по право не се подкрепя от приетото като писмено доказателство по делото свидетелство за съдимост, в което се съдържа информация относно осъдителната присъда. Действително според данните в свидетелството за съдимост е възможно да е осъществена хипотезата на чл. 86, ал. 1 от НК, но тази преценка се дължи при издаването на свидетелството за съдимост като официален документ от компетентния орган, който разполага с всички останали данни относно осъжданията на лицето, които са от значение за настъпване на реабилитацията, включително и дали спрямо същото лице вече не настъпвала по отношение на друго престъпление реабилитация по право. Като е достигнал до същия извод и е кредитирал свидетелството за съдимост, за да обоснове извод за съществуване на обстоятелства, в резултат на които кандидатът не отговаря на критериите за кандидатствате, АС-Враца е постановил законосъобразно съдебно решение. Представената с касационната жалба като писмено доказателство обяснителна записка от гл. експерт в ТТ Враца на НССЗ по своята същност представлява частен свидетелстващ документ относно административната практика по предоставяне на консултантски услуги на бенефициенти не обуславя наличие на касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Оспореното пред АС-Враца решение за отхвърляне на проектното предложение на Г. Григоров е поради осъдителната присъда на кандидата, а не поради подаването на декларация с невярно съдържание, за да бъде изследвано доколко той има вина за това или попълването е извършено от трето лице, което е постъпвало по идентичен начин и с други кандидатстващи в сходно положение. От тази обяснителна записка не е възможно да се установи съществуването на свидетелски показания, които са от значение за правилното решаване на спора, но не са събрани поради допуснато процесуално нарушение. АС-Враца е допуснал всички ангажирани от страните доказателства при правилно разпределена доказателствена тежест. На практика с искането да бъде върнато делото за разпит лицето, изготвило обяснителната записка като свидетел се цели установяване на нови фактически твърдения, които не са поддържани пред първата инстанция, но и са без правно значение за изхода на спора. По изложените съображения и като съобрази чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение