Решение № 11 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6492/2013 г.

Решение № 11 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6492/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 636 от 29.05.2013 г., подадена от А. М. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], етаж IV, апартамент № 21, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 54 от 18.03.2013 г., постановено по гр. дело № 103/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на Гражданска колегия, второ отделение, с което е отменено въззивното решение № 972 от 21.09.2011 г. по гр. дело № 474/2011 г. на Пернишкия окръжен съд в потвърдителната му част относно отхвърляне на иска за делба на дворно място в [населено място], представляващо парцел V-378 в кв. 14, с площ 1 565 кв. м. с построените в него жилищна сграда, състоящ се от сутерен и етаж и построените стопански постройки и гараж, като е постановено друго за допускане делбата на горния имот - дворното място в [населено място], представляващо парцел V-378 в кв. 14, с площ 1 565 кв. м., с построените в него жилищна сграда, състоящ се от сутерен и етаж и построените стопански постройки и гараж, както следва:

• на дворното място и построените в него стопански постройки и гараж между В. В. Х., Л. Видоров И., П. В. И., Л. В. И. с дялове за всеки един от тях по 4/40 ид. ч., Е. В. И. с дял 14/40 ид. ч. и А. П. Б. с дял 10/40 ид. ч.;

• на жилищната сграда, построена в горното дворно място, състояща се от сутерен и етаж между В. В. Х., Л. В. И., Е. В. И., П. В. И. и Л. В. И. с дялове за всеки от тях по 3/30 ид. ч., Л. В. И. и С. В. И. - общо за двамата при условията на съпружеска имуществена общност - 5/30 ид. ч. и А. П. Б. с дял 10/30 ид. ч. с осъждане В. В. Х., Е. В. И., двамата от [населено място], П. В. И., Л. В. И., С. В. И., тримата от [населено място], [улица], и А. П. Б. от [населено място], [жк], [улица] да заплатят общо на Л. В. И. от [населено място], [улица] направените в касационното производство разноски в размер на 580/петстотин и осемдесет/лева.

В молбата за отмяна се поддържа, че от диспозитива на касационното решение, а и от самите мотиви е видно, че молителят като съсобственик на допуснатия до делба недвижим имот не участвува като съделител. Освен това същото противоречи на влезлите в сила решения: № 906 от 30.01.2006 г. по гр. дело № 1150/2004 г. и № 511 от 03.12.2009 г. по гр. дело № 2357/2008 г., двете на Върховния касационен съд, състави на Гражданска колегия, второ отделение, в които е прието, че този имот е лична собственост на наследодателя Виодор И. Г. (Г.), а не съпружеска имуществена общност, а междувременно е издадена заповед № 781 от 26.08.2011 г. на кмета на [община] за събарянето на гаража и стопанските постройки като опасни и застрашени от самосрутване, които са съборени.

Молителят поддържа молбата за отмяна и по съображения, изложени в писмена защита.

Ответниците по молбата за отмяна Е. В. И. от [населено място], П. В. И., Л. В. И. и А. П. Б., тримата от [населено място], представлявани от адвокат Д. М. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК заявяват становище за неоснователност.

Процесуалният представител поддържа неоспорването и по съображенията в писмена защита.

Ответникът по молбата за отмяна Л. В. И. от [населено място], представляван от адвокат Н. В. депозира писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК със становище за неоснователност.

Процесуалният представител поддържа оспорването.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа молбата за отмяна и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Отмяната по реда на чл. 303- чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая първото твърдение на молителя следва да се квалифицира в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото, както е в случая.

Представеното удостоверение за граждански брак на молителя със съделителката А. П. В. (Б.) № 004351 е от 16.07.1989 г. на Общински народен съвет-П.

Продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване от Е. В. И. е на съпругата на молителя А. П. Б. с представения нотариален акт от 06.08.2010 г. с № 105, том I, рег. № 873, дело № 100/2010 г. на нотариус А. Ц., вписан под № 576 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд-Брезник, е след образуване на производството за делба на 10.05.2001 г. по гр. дело № 115/2001 г. пред Брезнишкия районен съд (първоинстанционното производство).

Заповед № 781 от 29.08.2011 г. на [община], издадена на основание чл. 44, ал. 2 от З. и чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за освидетелстване на шест броя стопански постройки в процесния имот предшества въззивното решение.

По силата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК допуска се отмяна на влезли в сила решения, когато между същите страни на същото основание и за същото искане са постановени две противоречиви решения като на отмяна подлежи неправилното решение. Под страни по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се разбират всички лица, по отношение на които влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо, т. е. тези лица, на които може да се противопостави влязлото в сила решение и които са обвързани с постановеното в него. Или под страни по посочената разпоредба не се разбират лицата, по отношение на които влязлото в сила решение не е задължително и не е противопоставимо.

По първото дело:

С решение № 906 от 30.01.2006 г., постановено по гр. дело № 1150/2004 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, е отменено решението на Пернишкия окръжен съд по гр. дело № 523/2003 г. от 03.05.2004 г. и делото е върнато на този съд за ново разглеждане от друг състав, по което касаторът Л. В. И. е ищец в първоинстанционното производство по иск на основание чл. 30 от ЗН за намаляване на дарения, извършени от общия наследодател (бащата на страните Виодор И.) с ответници - другите четири деца: В. В. Х., Е. В. И., П. В. И. и Л. В. И.

По второто дело:

С решение № 511 от 03.12.2009 г., постановено по гр. дело № 2357/2008 г. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, при втора касация е оставил в сила решението от 15.01.2008 г. по в. гр. дело № 536/2006 г. (подновеното-след отменителното решение при първата касация) на Софийския окръжен съд по същия правен спор, между същите страни.

Следователно, няма идентитет между страни и основание, поради което не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК и молбата за отмяна в тази част се явява неоснователна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Извършените в производството по делото съдопроизводствени действия не дават основание да се приеме, че молителят е лишен от участие в делото.

За съдебното заседание, състояло се на 04.06.2012 г. по гр. дело № 103/2012 г. на ВКС, второ гражданско отделение, молителят е редовно и своевременно призован по реда на чл. 289 от ГПК чрез публикация в "Държавен вестник" брой 33/27.04.2012 г. -стр. 112, когато производството по делото е спряно до влизане в сила на ТР по т. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, а за с. з. на 11.02.2013 г. е призован чрез съпругата си. Отделен е въпросът, че молителят е посочен още в исковата молба под № 8 като ответник по искането за делба заедно със съпругата си като пред първата и въззивна инстанции е редовно призоваван при спазване изискването на чл. 56, ал. 3 от ГПК.

Така извършените съдопроизводствени действия от въззивния съд не сочат на допуснати нарушения както при призоваването така и в откритите съдебни заседания, състояли се при личното явяване на страната, поради което не е налице и основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

Или молбата за отмяна и на трите основания се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по молбата за отмяна Л. В. И. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 500 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение