Решение № 5024 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2015 г.

Решение № 5024 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Б. А. С. срещу решение № 47 от 20.05.2015 г. постановено по адм. дело № 32 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - С.. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че доводът на съда за мотивираност на оспорената заповед е неправилен. Тя е издадена за поправка на очевидни фактически грешки, но в нея не е посочено, кои са те. Съдът е приел, че те са установени в определение по друго административно дело, но същото не е посочено като основание за издаване на заповедта. Това нарушава правото му на защита. Поправени са не само грешки, за които съдът в определението си е дал указания. Жалбоподателят е поставен в ситуация, в която сам трябва да открие разликите в двете заповеди, което е недопустимо. Актът по чл. 62, ал. 2 от АПК следва да съдържа самостоятелни фактически основания, въз основа на които да се извежда извод за приложимостта на производството във всеки конкретен случай. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - Началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. А. С. против заповед № 342з-89 от 27.01.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - С., с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, са поправени очевидни фактически грешки в заповед за прилагане на принудителни административни мерки рег. № 14-1099-000399 от 15.10.2014 г., издадена от същия административен орган. За да постанови решението, съдът е установил, че с оспорената в производството заповед № 342з-89 от 27.01.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - С., на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, е поправена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) рег. № 14-1099-000399 от 15.10.2014 г., предмет на съдебен контрол по адм. дело № 160/2014 г. по описа на АС - С.. В посоченото дело съдът е установил наличие на очевидни фактически грешки в представените по делото два екземпляра от заповед рег. № 14-1099-000399 от 15.10.2014 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - С.. Със заповедта за поправка на очевидни фактически грешки са поправени грешни индивидуализиращи белези на посочено в заповедта за прилагане на ПАМ наказателно постановление, на номерът на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя в разпоредителната част на заповедта, пропуснато е изречението "Настоящата заповед се издава във връзка с мотивите изложени в решение № 2916/28.02.13 г. на ВАС на Р. Б. - седмо отделение". При така установеното съдът е приел, че пропуснатото изречение е без правно значение за процесното правоотношение, защото цитираното решение на ВАС няма никаква връзка с повдигнатия спор и не може да има отношение към формираната воля от органа. Счел за неоснователни доводите на жалбоподателя за ограничено правото на защита, тъй като самите наказателни постановления са приложени по делото и грешката в някои от белезите им, не води до объркване. Приел е, че със заповедта разпоредителната воля на ответния орган, по никакъв начин не е смутена или променена. Не е променено правоотношението, разпоредено с поправения акт и няма промяна във фактическите обстоятелства (четири на брой НП лежат в основата на ПАМ). Поради това е приел, че макар в заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка да е възпроизведено изцяло съдържанието на първоначалната заповед за прилагане на ПАМ, възражението за издаден изцяло нов акт на същото правно основание - чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е неоснователно. Предвид изложеното е достигнал до извод, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Решението е правилно. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. В настоящия случай, в хода на производството по адм. дело № 160/2014 г. по описа на АС - С. е констатирано, че в заповед за прилагане на ПАМ рег. № 14-1099-000399 от 15.10.2014 г. издадена от началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - С. и предмет на съдебен контрол в посоченото производство, са допуснати очевидни фактически грешки. Поради това, с оспорената в първоинстанционото производство заповед посочените очевидни фактически грешки са поправени. Правилно съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК, това е органът издал първоначалната заповед, предмет на поправка. Посочено е правното основание за издаването на заповедта (чл. 62, ал. 2 от АПК), както и обстоятелството, че същата се издава във връзка с допуснати грешки при техническото изготвяне и обработване на заповед рег. № 14-1099-000399 от 15.10.2014 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - С.. Поради това неоснователен се явява изложеният в касационната жалба довод, че заповедта е лишена от мотиви. Видно от съдържащите се по делото данни за действителния номер на свидетелството за управление на МПС на Б. А. С., за структурата в която се намира органът издател на акта и от приложените по делото НП, е налице предпоставката за поправянето на очевидни фактически грешки по чл. 62, ал. 2 АПК - несъответствие между действителната воля на органа и нейното външно изразяване в поправения акт. Избраната техника за поправка, чрез цялостно преповтаряне съдържанието на поправената заповед, също не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото с нея първоначално изразената воля на органа досежно наказателните постановления съставляващи основание за издаването на поправената заповед и фактическите констатации послужили за прилагането на ПАМ не са променени. С поправката на заповедта не се формира волеизявление различно от вече изразеното такова. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,