Решение № 3115 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7278/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт А. Иванова, против решение 366 от 30.05.2023 г., постановено от Административен съд Монтана, І състав, по адм. д. 161/2023 г. С касационната жалба и в писмена молба от 09.02.2024г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател при произнасяне на оспореното решение не е отчетено обстоятелството, че приетата съдебно- икономическа експертиза, представена от назначеното вещо лице установява, че размерът на финансовата корекция е определен правилно, поради което изложените мотиви в административния акт съответстват на фактическата обстановка, въз основа на която е издадено процесното Решение за налагане на финансова корекция 48/3/3120359/3/01/04/01 от 03.10.2022 г. /РФК/. Касаторът счита, че констатациите в атакувания адм. акт са изцяло верни и оспорва извода на първоинстанционния съд за неговата отмяна. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, поради нарушения на материалния закон, явна необоснованост и липса на мотиви. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски и възразява за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - "Даяница" ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], с управител Д. Иванова, оспорва касационната жалба с писмен отговор от 13.07.2023г., в който пледира за отхвърляне касационната жалба, като неоснователна. Позовава се на изслушаните свидетелски показания по първоинстанционното дело и на приложени към отговора нови доказателства - снимки и извлечение от ОУПО - Георги Дамяново, с които твърди наличието на обективни обстоятелства - наличие на непочистени пътища в прохода към туристическия обект над [населено място]. Развива тезата за незадължителност на бизнес плана и заложените в него параметри и прави искане за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и за законосъобразно постановено. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като съдебното решение е неправилно. Участващият по делото прокурор намира за необосновани изводите на съда за несъответствие на оспорения индивидуален административен съд с целта на закона и счита, че административният орган правилно е определил финансовата корекция, което е потвърдено и от експертизата, според която за трите пълни финансови години - 2016г., 2017 г. и 2018 г., са реализирани приходи в размер на 8,17 % спрямо заложените в бизнес плана и в продължителен период от време ползвателят не е доказал постигане на заложените цели, поради което е необоснован изводът на съда, че обектът е функционирал. Като прецени данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 366 от 30.05.2023 г. е отменено Решение за налагане на финансова корекция 48/3/3120359/3/01/04/01 от 03.10.2022 г., издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Монтана е приел, че предмет на оспорване е горепосоченото РФК, с което на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2 и чл. 2, вр. § 1, т. 6 и т. 19 от ДР на Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008 г.), на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2, във вр. с неизпълнението на чл. 2 от Наредба 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 23/2009 г.), т. 8. 1 във вр. с т. 4. 17 от Договор 48/3/3120359/10.04.2014 г., и след като при определяне на размера на финансовата корекция се вземат под внимание изискванията на т. 18 и т. 30 от "Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерки от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. ", и на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ е наложена финансова корекция в размер на 161285, 93 лева. Първоинстанционният съд е констатирал, че в оспорения административен акт е вписано, че ползвателят на помощта не е спазил финансовите показатели, залегнали в бизнес плана, на базата на който проектът е определен като допустим, като е посочено, че тъй като изпълнението е под 20% от предвидените приходи, следва да се наложи санкция в размер на 100%. Съдът е установил, че процесното РФК е мотивирано с това, че дружеството не е спазило залегналото в бизнес плана разкриване на работни места и е посочено, че установеното неизпълнение на този показател е над 50% от предвиденото. След като е приел и обсъдил подадените от оспорващия възражения, административният орган на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на финансовата корекция при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерки от ПРСР 2007-2013 е наложил финансова корекция в размер на 100%. В обжалваното съдебно решение е отразено, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, изслушана и приета съдебно - икономическа експертиза, съдът стига до изводи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмена форма е са спазени основните изисквания за съдържанието на акта, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. Според първоинстанционния съд не се установява в процедурата по издаване на оспорения административен акт да са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи участието на оспорващия в административното производство. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на административното производство и с писмо изх. 07-0400/1478#70 от 14.06.2022 г. му е предоставена възможност да ангажира доказателства, след което същият е подал възражение, което е прието от административния орган за неоснователно. След това решаващият съдебен състав е посочил, че административният акт е издаден в нарушение на целта на закон. Първостепенният съд е аргументирал този свой извод с това, че позоваването от страна на административния орган на неизпълнение на заложената в бизнес плана устойчива заетост и предвидени приходи е в несъответствие с целта на закона, тъй като в случая от издателя на РФК не е съобразено, че целта на закона не е да се наложи финансова корекция в пълния размер на безвъзмездната сума за подпомагане на бенефициер, който е изпълнил предвидения в бизнес плана обект и целогодишно го стопанисва само и единствено по предназначението предвидено в бизнес плана. По тези съображения първоинстанционният съд е преценил, че следва да отмени оспореното пред него РФК, като противоречащо на целта на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото първостепенният съд при излагане на правните си изводи е обсъдил компетентността на адм. орган, спазването на изискуемата форма, изпълнението на административнопроизводствените правила и непосредствено след това е преминал към обсъждане съответствието с целта на закона, като не е формулирал прави изводи по отношение тълкуването и прилагането на материалния закон. Първостепенният административен съд е задължен служебно да изложи изводи относно всяко от петте основания за оспорване, посочени в императивната норма на чл. 146 АПК. В конкретния случай обаче решаващият съдебен състав не е обсъдил наличието на правното основание, визирано в т. 4 на чл. 146 АПК, като е преценил, че установеното от него нарушение на целта на закона е достатъчно за отмяна на процесното РФК. Касационният съдебен състав не споделя становището на първостепенния съд за наличие на несъответствие с целта на закона. Съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика несъответствието с целта на закона съставлява злоупотреба с право, поради което за да се констатира наличието на това отменително основание, следва съдът да е установил точно целта, за чието осъществяване законът предоставя възможността съответният правен субект да има конкретно поведение и/или да изисква такова от други лица. Следва да се има предвид, че всяко правомощие е предоставено на административният орган с конкретна цел, с оглед на което несъответствие с целта на закона би имало само тогава, когато предоставеното на съответния адм. орган публично субективно право е упражнено не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона. В конкретната хипотеза от съществено значение е обстоятелството, че процесното РФК е издадено на основание приложимата в случая Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в чл. 2 от която е регламентирано, че се подпомагат проекти, които допринасят за постигане цели на мярката. Целите на мярката са формулирани изрично, а именно: 1. насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; 2. насърчаване на предприемачеството в селските райони; 3. насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Настоящият съдебен състав намира, че в случая нито една от посочените цели не е нарушена от страна на издателя на процесния адм. акт. От друга страна в § 2 от ПЗР на горепосочената наредба е постановено, че същата се издава на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, а целите на този закон, съответно на държавното подпомагане, са прогласени в чл. 2, т. 1 - т. 11 ЗПЗП. Настоящият съдебен състав не констатира несъответствие или злоупотреба с нито една от формулираните от законодателя цели при издаване на процесното РФК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че изводът за налагане на финансова корекция, съдържащ се в атакувания административен акт се вписва в логиката на пряко приложимата в случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, е защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, при която на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилагат Регламент /ЕО/ 2988/95 /в този смисъл - § 39 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1306/2013, и т. 48 от Преамбюла и чл. 59 от Регламент /ЕС/ 2021/2116/. С оглед на това касационният съдебен състав не възприема тезата на първостепенния съд за наличие на нарушение на целта на закона при постановяване на процесното РФК. По отношение инвокираните с касационната жалба възражения за неправилно приложение на материалния закон и явна необоснованост на обжалваното съдебно решение, настоящият съдебен състав счита, че при липса на произнасяне от страна на първоинстанционния съд относно приложимите материалноправни разпоредби, този въпрос не следва да се разглежда в касационното решение за първи път. В случая касационният съдебен състав е лишен от възможността да упражни изискуемия съдебен контрол, поради липса на надлежно обсъждане и разглеждане от първостепенния съд на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, гласни доказателства и експертиза, както и съответствието им с фактическите констатации и правни заключения, съдържащи се в оспорения административен акт. Първостепенният съд не се е произнесъл досежно съответствието на процесното РФК с материалния закон, поради което ако касационният съдебен състав сега обсъди този въпрос, страните биха загубили една съдебна инстанция, а съдебното производство по административни дела е двуинстанционно. Ето защо е основателно оплакването на касатора за липса на мотиви, доколкото в конкретната хипотеза в обжалваното съдебно решение действително липсват формирани правни изводи относно тълкуването и прилагането на материалния закон. Това обстоятелство изисква отмяна на оспореното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, който следва да изложи изискуемите мотиви относно наличието на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК във връзка с приложението на материалноправните разпоредби, въз основа на които е издадено процесното РФК. При новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да извърши подробен правен анализ и задълбочено да обсъди всички събрани в първоинстанционното производство доказателства, както и депозираните в касационното производство доказателства от страна на "Даяница" ООД с представения от дружеството писмен отговор. Предвид изхода на спора и съгласно нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият съдебен състав не се произнася по претенциите за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,