Решение № 10326 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5634/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Юг ЕАД / ЕР Юг/ срещу Решение 2634 от 18.04.2023г., постановено по адм. д. 414/2023г. по описа на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД против Решение Ж-655/21.11.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, с което на основание чл. 22, ал. 1, 5 и 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.13 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е дала следните задължителни указания на ЕР Юг: 1./ в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетвори искането на Й. Иванова, като й предложи договор за присъединяване за обект с идентификатор 677338.521.190.1, находящ се на адрес: гр. Сливен, [улица], съобразно декларираното от жалбоподателката използване на електрическа енергия за битови нужди, отразено в Искане за проучване на условията и начина за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД с вх. 9610233/29.11.2021 г. и Становище 4490151/17.01.2022 г. за условията и начина за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа; 2./ в тридневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за предприетите действия и 3./ в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 и т. 2 да уведоми Комисията за предприетите действия. Касаторът Електроразпределение Юг ЕАД твърди, че решението е неправилно, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението не е мотивирано и не са обсъдени възраженията на касатора; не е отчетено, че спорът е между клиент и оператор на разпределителната мрежа, а не между клиент и краен снабдител. Изтъква, че за да се допусне исканото присъединяване, следва да е налице влязло в сила разрешение за преустройство на обекта Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът Й. Иванова оспорва касационната жалба. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена при спазване на процесуалните изисквания за тяхната допустимост. Административен съд София-град е констатирал, че административното производство е започнало по жалба на Й. Иванова срещу отказ на ЕР Юг за присъединяване на обект на битов потребител към електроразпределителната мрежа. Приел е за безспорно, че жалбоподателката в административното производство е собственик на обект в гр. Сливен с идентификатор 677338.521.190.1 и че е подала заявление този обект да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа като обект на битов клиент. Установено е, че се касае за жилищна сграда/пансионатен хотел с дванадесет легла, малка бирария, магазин за нехранителни стоки, дневен бар в партера и ВиК отклонения. По образуваната административна преписка пред КЕВР е постъпило становище от ЕР Юг, че за да бъде уважено искането за смяна на предназначението на отделения обект и същият да се третира като битов, следва да се представи доказателство, че той законово може да се ползва като жилище по смисъла на ЗУТ и актовете по прилагането му. Заявлението от клиента какво е предназначението на обекта е прието като недостатъчно доказателство за присъединяване на последния. С оспореното решение Ж-655 от 21.11.2022 г. КЕВР, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е дала следните задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД: 1./ в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетвори искането на Й. Иванова, като й предложи договор за присъединяване за обекта, съобразно декларираното от жалбоподателката използване на електрическа енергия за битови нужди, отразено в Искане за проучване на условията и начина за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД с вх. 9610233/29.11.2021 г. и Становище 4490151/17.01.2022 г. за условията и начина за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа; 2./ в тридневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за предприетите действия и 3./ в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 и т. 2 да уведоми Комисията за предприетите действия. От правна страна съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на легалното определение на понятието Битов клиент, съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката. Изложил е съображения, че въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Съдът е анализирал и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на Ер ЮГ, одобрени с Решение ОУ-1/19.03.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е счел, че критерият за разграничаване на битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват. Според АССГ процесният обект може да се ползва за различни цели и начинът на фактическото му ползване ще определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно - нейната цена. Съдът се е обосновал, че след като ЕР Юг не доказва ползването на обекта за стопанска дейност, отказът за присъединяване противоречи на разгледаната по-горе нормативна уредба, поради което решението на КЕВР е правилно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР съответства на материалния закон. Й. Иванова притежава самостоятелен обект, въведен в експлоатация, в сграда, която вече е присъединена към електроразпределителната мрежа на това дружество. От поставянето на електрическите съоръжения под напрежение и реално ползване на електрическа енергия следва, че са изпълнени изискванията на чл. 23, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към разпределителните електрически мрежи, включително и тези, относими към предвидените средства за измерване на потребена енергия от бъдещите клиенти. Очевидно това е приело и самото електроразпределително дружество в хода на производството, след като е сключило договор със собственицата за процесния обект като битов клиент, като вече са и издадени и фактури. Правилно и обосновано съдът е направил разграничение между "битов" и "небитов клиент", съобразно легалните дефиниции в § 1, т. 2а и 33а от ДР на ЗЕ, като правилно е приел, че това разграничение се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, а не съобразно предназначението на обекта, в който ще се използва енергията. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ относно категорията на обектите. Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага към взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия, като фактът дали предназначението на обекта е сменено съгласно изискванията на ЗУТ е неотносим към спора. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на КЕВР за присъждане на разноски по делото е основателно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение