Решение № 5753 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 84/2024 г.

Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от Р. Вълчанова от гр. Пловдив, против чл. 4, ал.2, т. 5 и чл.4, ал. 3 от Наредба 3 от 5 февруари 2007г. за здравните изисквания към детските градини издадена от Министъра на здравеопазването /конкретизирана с молба от 06.03.2024г. във връзка с изпълнение на указания дадени с определение от 16.02.2024г. на Върховния административен съд/. Обосновава интерес от подаване на жалбата с отказа да бъде записана дъщеря й в детска градина Р. Пловдив, поради това, че не са й поставени всички от задължителните имунизации за нейната възраст в това число [заличен текст] и последващи [заличен текст]. Твърди, че оспореният подзаконов нормативен акт противоречи на Закон за предучилищното и училищно образование, поради което прави искане за отмяна на оспорените текстове от същия. Претендира присъждане на разноски, в това число заплатена държавна такса и транспортни разходи. Представя писмени бележки. Ответникът - министъра на здравеопазването, представляван от юрк. Цветкова, излага доводи, че жалбата по отношение на разпоредбата на чл.4, ал.2, т. 5 от Наредба 3/05.02.2007г. за здравните изисквания към детските градини /Наредбата/ е недопустима, тъй като има влязло в сила решение по оспорване на тази разпоредба. В останалата част, отнасяща се до чл. 4, ал. 3 се излагат съображения за неоснователност и недоказаност. По претендираните разноски за осъществени транспорти разходи от страна на г-жа Вълчанова, се прави искане същите да бъдат оставени без уважение. Представя становище. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Настоящият съдебен състав намира жалбата, с която се оспорват разпоредбите на чл. 4, ал.2, т. 5 и чл.4, ал. 3 от Наредба 3 от 5 февруари 2007г. за здравните изисквания към детските градини издадена от министъра на здравеопазването за допустима. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него и за които той поражда задължения. При извършена служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки за редовното упражняване на правото на жалба, включително и относно наличието на правен интерес по смисъла на цитираната разпоредба, настоящият състав на ВАС намира, че в случая тези предпоставки са налице по отношение на жалбоподателя, тъй като дъщеря й М. Стоянова е отписана от детско заведение: Детска градина Р. , тъй като липсва [заличен текст], а родителите отказват да я поставят. Този факт се установява от представена по делото разпечатка от електронната поща на г-жа Вълчанова, изпратено от системата за електронно централизирано класиране за прием на деца в общинските детски ясли и детски градини на територията на Община Пловдив. Не намира основание твърдението на ответната страна за недопустимост на жалбата в частта и по чл. 4, ал.2, т. 5 от Наредба 3 от 5 февруари 2007г., поради наличието на влязло в сила решение 9666/30.06.2011г., постановено по адм. дело 14369/2010г. на Върховният административен съд, пето отделение. С ДВ бр. 53 от 2022г., в сила от 16.07.2022г. е изменена разпоредбата на чл. 4, ал.2, т. 5 от Наредба 3/2007г. Същата е придобила друга редакция в сравнения с обжалваната такава през 2011г. Във връзка с основателността на оспорването, настоящият състав прие следното: Предмет на оспорване са чл.4, ал.2, т. 5 от Наредба 3 от 5 февруари 2007г. за здравните изисквания към детските градини издадена от министъра на здравеопазването, която гласи, че към заявлението се прилагат данни от общопрактикуващия лекар или от друг лекар, извършил съответната задължителна имунизация, че на детето са извършени задължителните имунизации за възрастта съгласно Наредба 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (ДВ, бр. 45 от 2005 г.) и чл. 4, ал. 3 от Наредбата според която е предвидено, че Деца, на които не са извършени задължителните имунизации за възрастта, могат да се приемат в детска градина, когато са налице трайни противопоказания за имунизирането им и са освободени по реда на Наредба 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България. Оспорените текстове от Наредбата са издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му, съгласно чл. 76 от АПК при предвидената делегация в чл. 34, ал. 2 във връзка с §1, т. 9, б. о от Закона за здравето. С доклад на заместник-министъра на здравеопазването е направено предложение до министъра на здравеопазването за промяна на Наредба 26 от 2008г. за устройството и дейността на детските ясли и кухни и здравните изисквания към тях, като в параграф 8 от заключителните разпоредби се прави изменение на чл. 4 ал. 1. т. 5 и ал. 3 от оспорваната наредба.Проведено е заседание на ръководството на Министерство на здравеопазването, видно от протокол решение 12, състояло се на 15.03.2011г., с което е прието изменението и е указано да се публикува на интернет страницата на МЗ за 14-дневно обществено обсъждане. В изпълнение на горепосоченото решение 12, проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и кухни и здравните изисквания към тях е бил публикуван на официалната интернет страница на административния орган на 25.03.2011 г. С последващ протокол решение 14 от заседание на ръководството на министерство на здравеопазването състояло се на 29.03.2011г. е прието предложението за изменение на Наредба 26/2008г. и е указано да се публикува на интернет страницата на МЗ за 14 дневно обсъждане, както и да се изпрати за обнародване в Държавен вестник. Предвид посоченото оспорените разпоредби на Наредба 3 от 5 февруари 2007г. за здравните изисквания към детските градини са издадени при спазване на административнопроизводствените правила съгласно чл. 77, чл. 78, ал.1, т. 2 и ал. 2 от АПК, в предписаната писмена форма и е обнародван в Държавен вестник, съгласно изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал.1 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 15 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оглед на този принцип и предвид изложените от оспорващия твърдения за противоречие с материалноправни разпоредби настоящият състав намира, че на първо място обжалваната наредба е издадена в съответствие с изискванията на Закона за здравето, въз основа на който е издадена и на второ място сочените разпоредба непротиворечат на Закон за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗПУО е предвидено, че предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на [възраст] възраст на детето, като родителите избират една от формите предвидени в чл. 67 ЗПУО, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование. С чл. 67, ал. 1 ЗПУО е уредено, че основните форми на педагогическо взаимодействие се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова или в самостоятелна организация по избор на родителя при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование. А с ал.2 е посочено, че самостоятелната организация по ал. 1 се одобрява след решение на експертна комисия към регионалното управление на образованието. В комисията задължително участва представител на съответната община и на Агенцията за социално подпомагане. Така цитираните разпоредби доразвиват конституционния принцип за право на образование по чл.53 от Конституцията на Република България, който като основно човешко право е залегнал и в разпоредбата на чл.14 от Харта на основните права на Европейския съюзи. Настоящият състав намира, че в случая оспорения текст на чл.4 ал.2, т. 5 от Наредба 3/2007 г. за здравните изисквания към детските градини не противоречи на цитираните по-горе разпоредби на българското и европейско законодателство, тъй като на първо място не ограничават правото на образование, а на второ са в съответствие с други основни човешки права, каквито са правото на живот (чл. 28 от Конституцията), правото на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи чл.55 от Конституцията и освен това са в изпълнение на задължението на държавата по чл.52 ал.3 от Конституцията да закриля здравето на гражданите. С оспорената разпоредба се цели осигуряване на такава закрила на човешкото здраве, а с чл. 2 от ЗЗ е предвидено, че опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на конкретни принципи, в това число принципите на приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите и особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства. На следващо място с оспорената разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Наредба 3 от 5 февруари 2007г. за здравните изисквания към детските градини издадена от министъра на здравеопазването, е предвидено изключение за децата, на които не са извършени задължителните имунизации за възрастта, да имат възможността да се приемат в детска градина. Това е в случай на установено наличие на трайни противопоказания за имунизирането им и са освободени по реда на Наредба 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България. С нормата на чл. 20 от Наредба 15 от 2005г. е описан реда, начина и сроковете за отлагане на задължителните имунизации и реимунизации при наличие на медицински противопоказания. А самите противопоказания са предвидени в приложение 10 към Наредба 15/2005г. От изложеното може да се обоснове извода, че предвидения в чл. 4, ал. 3 от Наредба 3/2007г. се касае за прием на дете в детска градина когато не е имунизирано поради наличието на медицински противопоказания, а в случая детето на жалбоподателя не е имунизирано поради отказ на родителите му да изпълнят свое законоустановено задължение съгласно чл. 58 от Закона за здравето. С оглед на изложеното, настоящият състав прецени като неоснователни доводите за несъответствие на оспорените текстове от подзаконовия нормативен административен акт с разпоредбите на нормативни актове от по-висок ранг, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изхода на спора претендираните от жалбоподателя разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение