Решение № 12287 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. от гр. Добрич, чрез адв. М. Янков, срещу Решение 766 от 05.05.2025 г., постановено по адм. дело 306/2024 г. по описа на Административен съд Добрич. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени експертно решение 90818 от 43 от 17.05.2024 г. на специализиран състав по Нервни, очни болести и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, с което е потвърдено Експертно решение 90070 от 8 от 11.01.2024 г. на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ при МБАЛ Добрич АД. Ответникът Национална експерта лекарска комисия /НЕЛК/ не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът ТЕЛК към МБАЛ-Добрич, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът ТП на НОИ Добрич, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът Агенция за хората с увреждания, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът РДСП Добрич, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на С. Г. С. първостепенният съд е приел, че органът е издал законосъобразно решение и е изпълнил точно изискванията на част 7, т.15.3 от Приложение 1 към чл.63, ал.1 от приложимата в случая Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/. Настоящият касационен състав намира този извод за необоснован, постановен при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Първостепенният съд е установил от представената като пълна административна преписка, че касационният жалбоподател е била на лечение в МБАЛ д-р Тота Венкова АД - Габрово съгласно епикриза от 05.08.2021 г. с поставена диагноза Фрактура на 1-9-10-11 ребро в дясно, фрактура на гръдни прешлени 11 и 12, комоцио церебри. С епикриза от УМБАЛ Св. Марина , Клиника по неврохирургия от дата 17.08.2021 г., на С. С. е поставена диагноза [заличен текст]. Проведена е операция - [заличен текст]. При постъпване е описан [заличен текст]. При проведения [заличен текст]. При изписване се описва неврологично подобрение, като болната е вертикализирана на първия следоперативен ден. Извършени са медицински прегледи, съгласно протокол на ЛКК от 27 и 28.01.2022 г., където е поставена диагнозата на водещото заболяване - [заличен текст], като от прегледа е описан [заличен текст]. На 10.06.2022 г. е издадено медицинско направление за ТЕЛК, с диагноза на водещото заболяване [заличен текст] и диагноза на [заличен текст]. Проведения неврологичен преглед разкрива [заличен текст]. При проведен преглед с невролог на 15.06.2022 г. е поставена диагноза [заличен текст]. От неврологичния преглед - [заличен текст]. На 15.06.2022г е издадено Експертно решение /ЕР/ 92524 от заседание 112/15.06.2022г. на ТЕЛК към МБАЛ Добрич, въз основа на описаните до момента медицински документи, присъждащо 50% трайно намалена работоспособност /ТНР/ въз основа на диагноза [заличен текст]. Същото е потвърдено от НЕЛК с Решение 2098 от заседание 39/20.07.2022 г. Проведено е компютъртомографско изследване на тораколумбален сегмент от 21.04.2023 г., описващ състояние след [заличен текст]. На 02.05.2023 г. е издадено медицинско направление за ТЕЛК, където е повторена информацията за анамнеза и неврологичен статус от предходния такъв документ от 10.06.2022 г., като е добавена диагнозата [заличен текст] към придружаващите заболявания. От неврологичен статус - без данни за [заличен текст]. На 18.05.2023г е проведено ЕМГ с данни за [заличен текст] - средна степен. От неврологичния преглед съпътстващ проведено изследване е описана [заличен текст]. На 06.06.2022 г. е издадено ЕР 92433 от заседание 105/06.06.2023г., като въз основа на приложените документи е определена 40% ТНР. Подадена е жалба от С. С. с вх. 97-00-147/07.06.2023 г. към НЕЛК. По жалбата от страна на НЕЛК е издадено ЕР 92080 от заседание 174/23.11.23 г. с решение за отмяна и връщане на последното издадено ЕР, препоръки за извършване на допълнителни изследвания и повторно разглеждане на документацията на пациентката. С ЕР 90070 от заседание 8/11.01.24 г., на ТЕЛК към МБАЛ Добрич са определени 40% ТНР. Определеният процент ТНР е потвърден с ЕР на НЕЛК 90818 от заседание 43/17.05.2024 г. Административният съдия е възприел извода за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като оспореното ЕР на НЕЛК е в съответствие с Правилника за устройството и организацията на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Констатациите на контролния орган за наличие на критериите по част 7, точка 15.3 от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ са потвърдени от съда, като не е установил наличието на заболявания и състояния, които да обуславят по-висок процент на ТНР от определения с процесното ЕР. По делото е била назначена и приета съдебно медицинска експертиза, която първоинстанционният съд е кредитирал като компетентно и добросъвестно извършена. Настоящият касационен състав намира формираните изводи на първоинстанционния съд, с които се обосновава липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за необосновани. На първо място е необходимо да се посочи, че с ЕР 92080 от заседание 174/23.11.23 г. на НЕЛК при отмяна на издаденото ЕР 92433 от заседание 105/06.06.2023г. на ТЕЛК са дадени указания за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. Посочени са 3 точки, които ТЕЛК да съобрази при новото разглеждане: 1. [заличен текст]; 2. Консултация с ортопед и описан [заличен текст]; 3. [заличен текст], съществували преди ЕР на ТЕЛК, по които ТЕЛК не се е произнесла. При новото разглеждане на случая, в мотивите на експертното решение както на ТЕЛК, така и на НЕЛК липсва обсъждане на представените от касатора амбулаторни листи от 06.01.2024 г. и 11.01.2024 г. и определения в тях неврологичен статус, като в решението на НЕЛК е взет под внимание неврологичния статус към 09/2022 г. Не е взето под внимание и физиотерапевтичното измерване от 10.01.2024 г. Приетият от контролният орган извод за наличието на критериите по част 7, т. 15.3 от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ предполага липсата на остатъчен двигателен дефицит. В този смисъл, органът е трябвало да обори представените по преписката доказателства и да обоснове защо приема, че е налице липса на остатъчен двигателен дефицит при лицето. На следващо място контролният орган е трябвало да изследва наличието на придружаващи заболявания, да даде обосновано заключение за наличието/липсата им и евентуални оценки за тях. Този извод се съдържа и в ЕР 92080 от заседание 174/23.11.23 г. на НЕЛК, според което няма коментар и оценки по част 1 за [заличен текст]. Извод за наличие на [заличен текст] се съдържат и в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. От горното може да бъде направен извод, че посочените като придружаващи заболявания и усложнения не са коментирани в цялост и липсва оценка дали за тях следва да се присъди % трайно намалена работоспособност или не. В този смисъл, органът не е изяснил изцяло релевантните факти и установяването им с годни доказателствени средства в рамките на административното производство, което не е могло да бъде направено и при съдебното дирене, макар и съдът да е положил усилия в тази насока, като е назначил експертиза във връзка с предмета на изследването. Следва да се посочи, че попълването на тези значими празнини не може да стане в съдебното производството, тъй като съдът не е инстанция по същество и не може сам да реши спора, вместо НЕЛК. С оглед нормативно установеното изискване за мотивиране на акта се налага изводът, че от органа следва да се изложат конкретни съображения за неговото издаване както фактически, така и правни. Освен конкретни, развитите съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право и хипотезата на приложимата правна норма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща както възможността за упражняване на контрол за законосъобразност върху същия, така и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Изискването за мотивиране на акта е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на административния акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил един от основните принципи в административния процес принцип за равенство на страните, прогласен в чл. 8 АПК. От своя страна административният съдия, след като не е констатирал това, е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата на С., при наличие на касационно основание по чл.209, т.3 АПК, което обосновава и отмяната му. Вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени решението на ответника по касация, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността, като е определен краен процент 40 % ТНР и е потвърдил оценката по всички поводи, като незаконосъобразно, а преписката се изпрати на същия орган за ново произнасяне, съобразно изложените мотиви. По разноските. С оглед изхода от спора, разноски се дължат на касационният жалбоподател за двете инстанции, които се констатираха да са в размер на общо 1 110 лева (10 лева платена ДТ пред АС Добрич, заплатено адвокатско възнаграждение пред АС Добрич в размер на 600 лева и заплатен депозит за СМЕ в размер на 500 лева). По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение