Решение № 4980 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2019 г.

Решение № 4980 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Запрянов срещу част от решение № 4010/12.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2832/2019 г., по описа на Административен съд – София-град (АССГ) и три частни жалби, подадени от П. Запрянов, Община Сопот и Общински съвет Сопот срещу различни части на определение от 03.09.2019 г., постановено по същото дело. Касаторът П. Запрянов обжалва съдебното решение в частта, с която съдът е конституирал и се е произнесъл относно отговорността на Общински съвет Сопот, както и относно присъдените разноски в полза на тази страна и на Комисията за защита на личните данни като твърди, че в частта относно Общински съвет Сопот решението е недопустимо, неправилно и противоречи на материалния и процесуалния закон – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, а разноските са определени неправилно. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна по касационната жалба Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията), редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище. Не претендира разноски. Ответниците Община Сопот и Общински съвет Сопот оспорват касационната жалба. Претендират присъждане на разноски. В частната жалба на П. Запрянов се атакува определението от 03.09.2019 г. като се твърди, че определеното в полза на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до минималното от 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на спора. Иска да бъде отменено определение и по отношение присъдените разноски в размер на 500 лв. в полза на Общински съвет Сопот, който неправилно е конституиран като страна по спора и липсват доказателства за реално извършване на присъдените в негова полза разноски. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба (наименована жалба) и в писмена защита. Ответната страна по тази частна жалба КЗЛД, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище. Ответникът по тази частна жалба Общински съвет Сопот я оспорва по съображения в писмен отговор. В частната жалба на Община Сопот се обжалва определението от 03.09.2019 г. в частта, с която са намалени присъдените в полза на Община Сопот разноски от 600 лв. на 500 лв. като се твърди, че не са били налице предпоставките за изменение на съдебното решение, поради което иска да бъде отменено определението в тази част. Съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени са частната жалба. В частната жалба на Общински съвет Сопот се обжалва определението от 03.09.2019 г. в частта, с която са намалени присъдените в полза на Общински съвет Сопот разноски от 600 лв. на 500 лв. като се твърди, че не са били налице предпоставките за изменение на съдебното решение, поради което иска да бъде отменено определението в тази част. Съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени са частната жалба. Ответникът по тези две частни жалби П. Запрянов ги оспорва по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и не изразява изрично становище по трите частни жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба и частните жалби са подадени от лица, конституирани като страни в първоинстанционното производство, за които атакуваните съдебни актове са неблагоприятни в съответните им части, в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество и четирите жалби са неоснователни по следните съображения: С решение № 4010/12.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2832/2019 г., по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на П. Запрянов срещу Решение № ППН-01-103/20.12.2018 г. на Комисията, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата му против Община Сопот и Общински съвет Сопот, като са присъдени и разноски за съдебното производство. С определение от 03.09.2019 г. по искане на П. Запрянов съдебното решение е изменено по реда на чл. 248 от ГПК като са намалени присъдените разноски в полза на ответниците по делото и П. Запрянов е осъден да заплати на КЗЛД разноски в размер на 200 лв., а на Община Сопот и Общински съвет Сопот по 500 лв. Съобразно съдържанието на касационната жалба и трите частни жалби предмет на инстанционен контрол е само частта от съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по отношение Общински съвет Сопот, но не и в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. Запрянов против останалата част от решението на КЗЛД, както и определените разноски в полза на Общински съвет Сопот по основание и размер, а в полза на КЗЛД само за размера над 100 лв. до 200 лв. и за Община Сопот само за размера над 500 лв. В останалата част, а именно за отхвърляне на жалбата на П. Запрянов против Решение № ППН-01-103/20.12.2018 г. на Комисията в частта, с която е оставена без уважение като неоснователна жалбата му против Община Сопот, присъждането на разноски в полза на КЗЛД в размер на 100 лв. и в полза на Община Сопот в размер на 500 лв., съдебните актове са влезли в сила като необжалвани от нито една страна по спора., Административният съд е приел за установено, че публикуването на сайта на Община Сопот на съдебно решение, с което е отменен нормативен акт, издаден от Общински съвет Сопот, без да бъдат заличени трите имена на П. Запрянов (страна по делото, по което е постановено това решение), представлява обработване на лични данни в съответствие с изискването за допустимост по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, в приложимата редакция преди измененията му, обн. ДВ, бр. отм., бр. 17 от 2019 г.), ) и като е достигнала до същия правен извод след проведена процедура при спазване на административнопроизводствените правила Комисията е издала действително и законосъобразно решение. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след сезиране с процесуално допустима жалба, подадена в срок от участник в административното производство, по отношение на който оспорения акт е неблагоприятен. Първоинстанционният съд е конституирал като страни в съдебното производство всички страни в административното производство, с което е спазен чл. 153, ал. 1 от АПК. По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намира, че обжалваната част от съдебното решение е действителна и процесуално допустима. Съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. Следователно АССГ не разполага с правомощие да обезсили като недопустимо оспореното пред него решение на КЗЛД, каквото искане формулира П. Запрянов. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е следвало и да отмени решението на КЗЛД в частта относно конституирането на Общински съвет Сопот като страна като недопустимо доколкото общинският съвет не е администратор на лични данни (не е вписан в регистъра на Комисията и не разполага със служители, които технически да извършат обработването на лични данни). Изрично следва да бъде посочено, че участниците в административното производство са определени съобразно фактическите твърдения в жалбата като КЗЛД се е съобразила с оплакванията на П. Запрянов. В титулната част на жалбата си до КЗЛД П. Запрянов обозначил, че е насочена срещу председателя на Общински съвет Сопот, но в обстоятелствената част изрично е изложил аргументи срещу Общинския съвет Сопот, на който е поискал да бъде наложена санкция за извършване на твърдяното нарушение. Съобразявайки се с тези фактически твърдения и правосубектността на участниците във всяко едно административно производство според дефиницията на § 1 от допълнителните разпоредби на АПК, КЗЛД е конституирала като ответник Общински съвет Сопот, а не неговия председател, който няма самостоятелна правосубектност. Отделно като се е съобразил с регистрираните администратори на лични данни като ответна страна е призована и Община Сопот, чийто служители подпомагат технически дейността на Общински съвет Сопот. С оглед събраните по делото доказателства действително Общински съвет Сопот не е администратор на лични данни, но установяването на това обстоятелство е извършено в надлежно проведена процедура и е част от въпроса по същество, разрешен от КЗЛД и първоинстанционният съд, поради което участието на Общински съвет в тези производства не ги прави процесуално недопустими. Тези производства са инициирани от заинтересовано физическо лице с ясно изразено волеизявление за накърняване на негови лични данни, което е следвало да бъде разгледано. Комисията е трябвало да предостави право на защита на лицата, които са посочени като нарушители от жалбоподателя като част от задължителната процедура по ЗЗЛД. При упражняване на правомощията си по ЗЗЛД административният орган дължи проверка и относно качеството администратор на лични данни на лицата, чиято отговорност за нарушение на ЗЗЛД би установил. В случая Комисията е приела за установено, че обработването на личните данни на П. Запрянов, от което той се оплаква е извършено в съответствие със закона, поради което и не е ангажирана отговорност на администратор на лични данни. В този смисъл КЗЛД не е постановила административен акт извън правомощията си, предоставени от закона. Този правен извод не е в противоречие с цитираната от П. Запрянов съдебна практика, която е формирана в друг вид производство без участието на КЗЛД, при липса на ясно формулирана воля в сезиращата съда жалба и различно процесуално поведение на участниците в производството. По изложените съображения касационната инстанция намира за неоснователно основното възражение в касационната жалба за неправилност участието на Общински съвет Сопот в административното и съдебното производство. Този извод при съобразяване с частта от съдебното решение на АССГ, което е влязла в сила като необжалвана, обуславя неоснователност на касационната жалба и срещу останалата обжалвана част от съдебното решение доколкото е установено, че Общински съвет Сопот не е администратор на лични данни и не би могъл да носи отговорност за обработването на личните данни на П. Запрянов от Община Сопот, които в случая са приети и за съответни на материалния закон. Допълнително следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав напълно споделя абсолютно всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на П. Запрянов, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. По изложените съображения обжалваната част от съдебното решение като действителна, допустима, правилна, обоснована, законосъобразна и постановена при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставена в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Срещу определението постановено по реда на чл. 248 от ГПК в отделни негови части са подадени три частни жалби, които са неоснователни по следните съображения, които за яснота на изложението трябва да бъдат представени общо. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на П. Запрянов, която е отхвърлена като неоснователна, поради което на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК ответниците имат право да им бъдат възстановени от него на реално направените по делото разноски или за юрисконсултско възнаграждение ако са представлявани от юрисконсулт. Със съдебното решение съдът е определил разноски съобразно ангажираните пред него доказателства и процесуално представителство, а с определението от 03.09.2019 г. по искане на П. Запрянов и на основание чл. 248 от ГПК е изменил размерите на присъдените суми като е съобразил фактическата и правна сложност на спора, за да ги намали с по сто лева всяко и съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определените размери са в съответствие със събраните по делото доказателства за реално заплатеното възнаграждения за един адвокат от Общински съвет Сопот и осъщественото процесуално представителство в полза на КЗЛД, а административният съд е осъществил обективна преценка относно фактическата и правна сложност на спора, който е разгледал, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваните части от определението от 03.09.2019 г. По отношение разноските пред настоящата инстанция: Ответната страна КЗЛД не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни в полза на тази страна. Ответникът Общински съвет е направил разноски в размер 750 лв., които с оглед изхода на спора по касационната жалба и направеното искане има право да му бъдат възстановени от П. Запрянов. При определяне на дължимите разноски не следва да бъде съобразявано произнасянето по частните жалби, които са подадени срещу съдебен акт относно разноските с оглед принципа, че в производството по разноски не се присъждат разноски. Отговорността за разноски се определя в зависимост от изхода по главния спор и не се присъждат отделно по повод производство по чл. 248 от ГПК. По тези съображения в полза на Община Сопот не следва да се присъждат разноски, защото съдебното решение по отношение на нея не е обжалвано и липсва основание за упражняването на процесуална защита по касационната жалба на П. Запрянов. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,