Решение № 9320 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 380/2009 г.

Решение № 9320 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 380/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кюстендил срещу решение № 286/20.11.2008 г. по адм. д. № 336/2008 г. на Административен съд гр. Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Стоян Иванов Иванов и Милка Делчева Савова в писмено становище намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 464/14.05.2008 г. на касатора, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУТ е наредено на ЕТ "Минка Савова- Мирела", впоследствие "Минка Савова- Брадърс- Стоян Иванов" да премахне метален павилион, метален навес и 2 бр. складови помещения. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил мотиви, че за процесния имот, върху който са поставени преместваемите обекти, няма доказателства, че е общинска собственост. Така постановеното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон : На първо място за валидността и законосъобразността на оспорената заповед е релевантно не само обстоятелството чия собственост е имотът. В този смисъл разликата е досежно наличието на схема за разполагане или не. За преценката в настоящия казус релевантният факт е налице ли са посочените в обжалваната заповед правни основания за премахване на обектите с оглед действителното фактическо положение. В този смисъл съдът е следвало да изясни защо административният орган е приел, че обектите са поставени без разрешение, а именно: кога и на какво основание е прекратен договорът за наем, тъй като има противоречие с посоченото в констативния акт досежно този факт и представените доказателства по делото. Освен това съдът е следвало да установи налице ли са в действителност фактите, с които са обосновани оспорената заповед с неразделната част от нея- констативния акт и по-точно, налице ли е противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията по смисъла на чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ. След като съдът не е установил фактите по делото, касационната инстанция не може да провери правилността на приложението на материалния закон. Неизясняването на спора от фактическа страна е съществено нарушение на процесуалните норми, което не може да бъде санирано от настоящата инстанция. Това налага отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение