Решение № 7823 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 872/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Благоевград, подадена чрез процесуален представител старши юрисконсулт З. Манова, срещу решение 3963/27.11.2024 г., постановено по адм. дело 1012/2024 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отменено Решение 2153-01-47/ 18.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-01-183/ 05.04.2024г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Благоевград, като преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда указания. В касационната жалба се навеждат твърдения относно липсата на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване от ответника Г. К. М. право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 г. възраст от 54 години и 2 месеца, съгласно чл. 69, ал.2 и ал.9 КСО. Изтъква се, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от ответника длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). По съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, касаторът иска първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендират се съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. С оглед осъщественото процесуално представителство по отношение на ответника по касация се прави искане за ограничаване на размера на адвокатския хонорар до минималния размер. Ответната страна - Г. К. М. от гр. Благоевград, чрез процесуален представител адвокат Лазарова, оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище по делото. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на обжалваното съдебно решение, което да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е Решение 2153-01-47/ 18.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]/2140-01-183/ 05.04.2024г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Благоевград, с което на основание чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Г. К. М.. От фактическа страна съдът приема, че със Заявление до ТП на НОИ гр. Благоевград вх. 2113-01-3150/ 21.12.2023г. ответника по касацията е поискала от компетентния орган, да и отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени : Трудова книжка 10/ 17.04.1989 г., УП-3 обр. В 457600-3998/ 11.12.2023 г. издаден от Дирекция Планиране и управление на бюджета МВР София. След извършване на проверка по представените документи, пенсионният орган е направил преценка за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М., като е установил, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия 21.12.2023г., същата има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж, зачетен по условията на първа категория труд - 21 години, 05 месеца и 08 дни, и при условията на трета категория труд - 09 години, 06 месеца и 19 дни. Общият осигурителен стаж на заявителката, превърнат по реда на чл. 104 от КСО е - 45 години, 03 месеца и 12 дни. С разпореждане [номер]/2140-01-183/ 05.04.2024г. издадено от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Благоевград, на Г. М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че заявителката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на чл. 69, ал. 2 от КСО. Посочено е, че тя не е навършила изискуемата възраст за 2023 г. 54 години, а е на възраст, към датата на подаване на заявлението - [възраст], има изискващите се 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по ЗМВР, но няма изискваната от закона възраст, поради което не отговаря на кумулативните изисквания за отпускане на лична пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО. Прието е, че М. няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като е изпълнила условията на чл. 69 от КСО по отношение на осигурителен стаж има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител към МВР. Органът се е позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Разпореждането е съобщено на М. на 30.04.2024г. и на 20.05.2024г. тя е подала жалба, по която касатора се е произнесъл с оспореното Решение 2153-01-47/18.06.2024 г.. Първоинстанционният съд приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че М. има осигурителен стаж и навършена възраст, изискуеми по силата на чл.69б, ал.1, т.1 КСО, за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по този ред. Съдът е изложил мотиви, че разпоредбите на чл.69 и чл.69б КСО съдържат самостоятелни материалноправни предпоставки и не се намират в съотношение обща към специална разпоредба, т.е могат да са налице фактическите предпоставки за приложение и на двете, като тогава следва да бъде приложена по-благоприятната от двете за заявителя, респ. нито една от двете, ако не се удовлетворява нито един от посочените фактически състави. Развити са съображения, че разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОI не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, да се пенсионират по този ред, както и че тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б КСО, като норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Решаващият съд е обосновал извод, че ако за приложението на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 АПК следва да приложи разпоредбите на КСО. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота съображенията, изложени от органа в оспореното пред съда Решение 2153-01-47/ 18.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград. Направеното в съдебния акт тълкуване на законовите разпоредби на чл. 69 ал. 2, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС не отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях, от които следва да се определи ясно целта на закона и съответствието на оспорения административен акт със същата. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2023 г. е 54 години и за двата пола. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Именно лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от правото по чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (21.12.2023 г.) за отпускане на пенсия ответникът Г. М. има навършени [възраст]. Обосновано в касационната жалба се сочи, че в разглеждания случай ответникът попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).