Решение № 7482 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2010 г.

Решение № 7482 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Община - Гълъбово, представлявана от и. д. кмет на общината, чрез пълномощника му - адв. Желязков, против Решение № 417/15.01.2010 г. по адм. дело № 419/2009 г. на Административен съд - Стара Загора, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът -"Ей и Ес Марица Изток I" ЕООД, гр. София, в писмено становище, чрез пълномощника му - адв. Ралица Страшимирова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна Заповед № 365/31.07.2009 г. на кмета на община - Гълъбово, издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ, с която е наредено спиране изпълнението на строеж: "Транспорт и депониране на пепелина и гипс от "Ей и Ес 3С ТЕЦ Марица Изток I" в участъка на мостовите съоръжения от км. 3 +195 до км. 3 + 410", разпоредено е освобождаването на спрения участък от хора и механизация, забранен е достъпа му и е наредено поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация. За да обяви нищожността на оспорената заповед, съдът е приел, че същата е издадена в недопустимо административно производство, при наличието на отрицателните процесуални предпоставки на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, при наличието на предходни заповеди със същия предмет, а именно Заповеди № 102/12.03.2009 г. и № 277/25.05.2009 г., и двете на кмета на Община - Гълъбово, при липса на предмет и компетентност за издаване. Решението е правилно, като краен резултат. По делото е безспорно установено, че оспорената Заповед № 365/31.07.2009 г. на кмета на община - Гълъбово повтаря по предмет, страни и основание предходно издадени Заповед № 102/12.03.2009 г. и Заповед № 277/25.05.2009 г. на кмета на община - Гълъбово. Същата е издадена при висящност на съдебното производство по оспорване на Заповед № 102/12.03.2009 г., респ. при наличието на влязла в сила Заповед № 277/25.05.2009 г. При тези правно релевантни факти, законосъобразен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, в едно недопустимо административно производство, при липса на задължение за произнасяне. Издаденият в такова производство административен акт обаче не е нищожен, поради липса на предмет, както е прието от съда, а е незаконосъобразен, поради нарушението на визираната разпоредба от АПК, която е императивна. Тази незаконосъобразност обаче не води до неправилност на обжалваното решение, защото е налице нищожност на оспорения акт, на другото, прието от съда основание, а именно липсата на материална и лична компетентност у издателя, което мотивира приетия от съда краен резултат. От данните по делото е установено, че оспорената заповед № 365/31.07.2009 г. не е подписана от компетентния по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ административен орган, а именно кмета на община Гълъбово - Николай Тонев, а със запетая от друго лице. До приключване на устните състезания пред първата инстанция, касаторът, върху когото лежи доказателствената тежест за установяване компетентността на издателя на акта, не е провел такова доказване. Поради това изводите на съда за наличието на нищожен акт, поради издаването му от некомпетентен орган, се явяват правилни и законосъобразни. Настоящият състав споделя тези изводи за нищожност, въпреки представената от касатора в настоящето производство Заповед за заместване № 309/1.07.2009 г. Последната е издадена от кмета на община - Гълъбово по време, когато е бил в редовен платен годишен отпуск, поради което същата не създава права на зам. кмета Димитър Василев да упражнява чужда компетентност, вместо кмета, за времето от 9.07.2009 г. до 31.07.2009 г. Отделно, поради представянето на тази заповед за първи път пред касационната инстанция, не може да бъде установено дали положеният върху оспорената заповед подпис действително е на зам. кмета Димитър Василев, или на друго лице. По изложените съображения и липсата на твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение