Решение № 9930 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Е. Егов от гр. Ямбол срещу срещу Решение 37 от 06.03.2023 г., постановено по адм. дело 14/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на решението на всички основания, посочени в чл.209 т.3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-28-108 от 23.12.2022г. на Ръководител ТП на НОИ Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане 28226089847 от 30.09.2022г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Ответникът Директор на ТП на НОИ Ямбол, чрез юриск. Михова оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Егов, първостепенният съд е приел, че ответният Ръководител, а и пенсионният орган, правилно са приложили материалния закон, досежно правилото на §7з от ПЗР на КСО, а възраженията на лицето са обсъдени и намери за неоснователни. Видно е в тази връзка, че последователно касационният жалбоподател твърди едни и същи допуснати нарушения при извършеното служебно преизчисление на отпуснатата му още с разпореждане от 2004г. пожизнена лична песия за осигурителен стаж и възраст, а именно, че при направеното от органите на НОИ осъвременяване на пенсията му неправилно е бил зачетен осигурителен стаж и възраст в по-малък размер. Сочи, че необосновано не са били прибавени периодите 01.03.2021г. 25.12.2021г. и 01.03.2022г. 30.09.2022г., поради което и изчисленият размер на пенсията му е по-нисък. В тази връзка следва да се посочи на първо място, че с разпореждане от 01.07.2022г. на основание §7 ж от ПЗР на КСО на Егов е определен считано от същата дата размер на личната пенсия по чл.69 ал.1 КСО, което разпореждане не е било обжалвано от лицето. Заедно с това и видно от предходно разпореждане на пенсионния орган това от дата 23.05.2022г., че във връзка с заявление на Егов от 19.02.2020г. за ежегодно преизчисляване на пенсията му с допълнително придобит от него осигурителен стаж и осигурителен доход, е извършено поредното и преизчисляване на основание §7г т.2 във вр. с чл.102 ал.1,т.2, ал.3-5 КСО. Съгласно относимото правило при постановяване акта на пенсионния орган от 30.09.2022г. на основание §7ж от ПЗР на КСО пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 1 октомври 2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79, като, като средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на лицето към 30 септември 2022 г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30 септември 2022 г., умножен със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията, като за пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г. 398,17 лв. След което определеният по реда на т. 1 размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, размерът се увеличава с процентите по изречение първо за всяка календарна година след тази дата. Или същественото при извършването на тази дейност от пенсионният орган е той да установи редица неща, вкл. и каква е продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към същата дата. От находящата се като пълна пенсионна преписка се установява, че зачетеният стаж към тази дата(зачетен с предходни разпореждания на пенсионния орган е 51 г. и 21 дни по последното разпореждане от 23.05.2022г.). В случая е без значение обстоятелството има ли друг стаж Егов към посочената дата на преизчисления(т.е. до 30.09.2022г.) и дали и защо той не е бил зачетен. Съществено е обстоятелството дали този стаж е признат с акт на пенсионния орган, който е стабилен. Именно в тази насока са и мотивите на обжалваното съдебно решение, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. В производството по §7з от ПЗР на КСО не могат наново да бъдат повдигани, респ. пререшавани въпроси, разрешени с предходни стабилни актове на пенсионния орган, а ако са налице нови обстоятелства, то за тях е налице възможност за тяхното предявяване от страна на лицето по надлежния ред, посочен и в чл.99 ал.1, т.1 КСО. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,