Решение № 181 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1226/2011 г.

Решение № 181 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1226/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 936/09 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Д. Й. И. на основание чл. 195, ал. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 196а НК. Зачетено е предварителното задържане от 27.02.2008 г. до 21.05.2009 г. С решение № 396 от 16.12.2010 г. по внохд № 540/10 г. Апелативният съд-гр. София изменил посочената присъда като преквалифицирал извършеното от И. деяние от такова по чл. 195, ал. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК в такова по чл. 206, ал. 1 НК и намалил размера на наложеното наказание от пет години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Срещу въззивното решение, от името на подсъдимия, са постъпили две касационни жалби, подадени от адвокати Д. М. и Т. Г.. С тях се претендира да са налице всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и се иска цялостно оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подс. И. и защитниците му поддържат жалбите. Адвокат Г. представя писмена защита. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не намира опора в данните по делото. САС не е допуснал нарушение на изискванията по чл. 13, 14, 107, ал. 5 НПК. Изложените от жалбоподателя съображения, по своето естество, оспорват обосноваността на въззивното решение. Доколкото последната е вън от кръга на основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, същите съображения няма как да получат отговор от третата инстанция. Що се отнася до оценката на събраните по делото доказателства, а преди това и на достоверността на ползваните доказателствени източници, ВКС не намери причини за критично отношение. Показанията на пострадалия са кредитирани, тъй като съдът не е установил основание за съмнение в тяхната достоверност. В мотивите на решението се съдържат обстойни съображения по оценката на показанията на посочения свидетел, които сочат, че анализът им е извършен, както с оглед на вътрешната последователност и непротиворечивост, така и с оглед на останалите, събрани по делото доказателства. Срещу тези съображения, в тяхната конкретност и обвързаност с отделни доказателствени източници, не се възразява. По идентичен начин стоят нещата и с показанията на св. И.. Не е допуснато нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК. Същото правило има своето значение за дейността на въззивния съд само в случаите на чл. 336 НПК - чл. 339, ал. 3 НПК, какъвто не е настоящият. Възразява се нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, като се твърди, че възраженията, развити пред въззивната инстанция, са обсъдени бегло и схематично. Пред САС, възраженията са развити в съдебно заседание, доколкото във въззивните жалби не се съдържат доводи в подкрепа на ангажираните основания, и в този им обем са били предмет на изследване. Внимателният прочит на мотивите на оспореното решение указва на изпълнение на задължението, произтичащо от чл. 339, ал. 2 НПК. На основата на процесуално издържана дейност, САС е формирал изводите си по фактите на основата на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК. В рамките на приетото за установено от фактическа страна, законът е приложен неправилно, но не по причините, сочени от жалбоподателя. Тази неправилност не може да се отстрани от касационната инстанция, тъй като това води до влошаване положението на подсъдимия, а липсва съответен протест. Извършеното е съставомерно по чл. 195, ал. 2 НК и не покрива признаците на "обсебването". Както е известно, при последното, инкриминираният предмет на престъплението се намира в правомерно владение на субекта на престъплението, респ. той я владее на някакво правно основание, а такова основание за владението, в полза на подсъдимия, не е установено. Наложеното наказание, на плоскостта на казаното, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Правилно определено в рамките на предвиденото от закона, наказанието по вид и размер е съответно на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец и способства постигането на целите по чл. 36 НК. Искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК игнорира съображенията на решаващия съд за отсъствието на формална пречка за това, каквото е предходното осъждане на подсъдимия, свързано с ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Изложеното предопределя извод за отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение