Решение № 15292 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2012 г.

ВАСVI отделение03.12.2012 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 111 от 5.06.2012 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 106/2012 г. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № Ж - 134 -10/23.03.2012 г. на Директора на РУ "СО" при ТП на НОИ Хасково с което е отхвърлена жалба на Иван Славов Киров от гр. Тополовград против Разпореждане № 5008209125/пр 1856/5.12.2011 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУ "СО" Хасково и връща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите по тълкуването и прилагането на закона. РЕШЕНИЕТО е окончателно

Мотиви

Решение № 15292 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Иван Славов Киров от гр. Тополовград против решение № 111 от 5.06.2012 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 106/2012 г. С него се отхвърля жалбата му против Решение № Ж - 134 - 10/23.03.2012 г. на Директора на РУ "СО" при ТП на НОИ Хасково, оставящо в сила Разпореждане № 5008209125 пр - 1856/5.12.2011 г. на Ръководителя на "ПО" при РУСО - Хасково. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което се реши спора по същество, алтернативно, делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Неправилността се отнася до спорния в процеса въпрос относно квалификацията на осигурителния стаж за периода 12.08.1975 г. - 16.03.1979 г. на длъжност "помощник технически ръководител" в строителни организации като такъв от трета категория вместо от втора категория. В писмена защита доводите в жалбата се поддържат с искане за решаване на спора по същество. Ответникът, Директорът на РУСО - Хасково, чрез процесуален представител - юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, която следва да бъде уважена. Съдът е извел необосновани изводи от фактическа и правна страна при определяне на осигурителния стаж на касатора за периода от 1.01.1976 г. - 16.03.1979 г. с оглед доказателствата по делото и закона. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид данните по делото, становищата на страните и закона намери за установени следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от страна в производството в законния срок по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на касационното производство е решение на Административен съд Хасково с което по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 118 от КСО е отхвърлена жалба на Иван Славов Киров против решение на Директора на РУ "СО" при ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане № 5008209125/ пр1856/5.12.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО- Хасково съдържащо отказ за отпускане на Иван Славов Киров на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО като неоснователна. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че решението на Директора на РУ "СО" гр. Хасково е законосъобразно, тъй като не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяната му. По спорният въпрос по повод заявление на Иван Славов Киров от 8.06.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст относно трудът, положен в периода 12.08.1975 г. -16.03.1979 г. е прието, че е от трета категория труд, а не от втора, каквато е претенцията на жалбоподателя, поради което е отказано отпускане на пенсия поради липса на предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. До този извод съдът и административният орган стигнали след преценка на доказателствата, от които не може да се установи каква точно е била заеманата длъжност, дали е помощник технически ръководител на строителен обект или група обекти и такива доказателства жалбоподателят с нарочна декларация е заявил, че не притежава. При липса на удостоверяване по несъмнен начин, че заеманата длъжност от Киров през периода 1.01.1976 г. - 16.03.1979 г. е включена в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отменен/ от втора категория, съдът е приел, че този стаж следва да бъде определен при условията на трета категория, до какъвто извод е стигнал и Директора на РУ "СО" Хасково. При отсъствие на нарушения при издаване на акта съдът е отхвърлил жалбата на Киров. Решението на административния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено. По делото и в хода на административното производство е установено, че Иван Славов Киров е работил в "Зенит Строй" Елхово от януари 1976 г. до месец март 1979 г. като ИТР пом. технически и технически ръководител. Тези данни се установяват от УП 13 № АС - 36 - 80 от 28.01.2010 г. на ТП на НОИ/АРХИВОХРАНИЛИЩЕ към ТП на НОИ/гр. Ямбол. Също така, по повод допълнителна проверка по молба от РУ "СО" Хасково изх. № Ж - 134 - 3/11.01.2012 г., РУ "СО" Ямбол е отговорило с писмо, приложено като доказателство на л. 84 в делото, че лицето Иван Славов Киров има положен труд в СМК "ОСП" гр. Елхово за периода от 1.01.1976 г. до 31.08.1977 г. и от 1.10.1977 г. до 16.03.1979 г. като във ведомостите за изплатено трудово възнаграждение няма данни дали Киров е работил като технически ръководител на строителен обект или на група строителни обекти, както и че издаденото УП 13 отговаря изцяло на данните в разплащателните ведомости. Наред с това от представената трудова книжка се установява, че за периодите от 12.08.1975 г. до 31.12.1976 г., и от 1.01.1977 г. до 16.03.1979 г. е заемал длъжността помощник технически ръководител в ДСП "Благ. строежи" Тополовград и ОСП Тополовград. Тези доказателства са били достатъчни за административния орган и съда за да приемат, че осигурителния стаж на Иван Славов Киров на длъжността помощник технически ръководител е от втора категория. В случая намира приложение разпоредбата на чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП/ отменен/ и лицето има основание да ползва по благоприятната за него втора категория. Необосновано не са били зачетени записванията в трудовата книжка и съществуващите писмени доказателства. С разпоредбата на чл. 66и, раздел четвърти на ПКТП /отм./ действаща до 31.12.1999 г. е създаден благоприятен режим за пенсиониране на работещите в посочените в разпоредбата отрасли и дейности. Предвидено е да се зачете като втора категория труд положения такъв от инженерно техническите работници до началник на строителен обект включително, като в посочената правна норма не се посочва естеството на извършваното строителство, както и изискване лицето да е работило в специализирани строително монтажни фирми и организации. От доказателствата по делото се установява, че жалбодателят отговаря на условието за категорията персонал на длъжността помощник технически ръководител. Няма никакви други законови изисквания към вида и естеството на полагания труд, както и към фирмата или организацията където същият е осъществяван. Ето защо на Иван Славов Киров за периода от 12.08.1975 г. - 16.03.1979 г. осигурителния стаж следва да бъде зачетен при условията на чл. 66и от ПКТП /отм./ за втора категория труд. При несъобразяване на приложимия закон съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което бъде отменено Решение № Ж - 134 - 10/23.03.2012 г. на Директора на РУ "СО" при ТП на НОИ Хасково, с което е оставено в сила Разпореждане № 5008209125/ пр 1856/5.12.2011 г. на Ръководителя на "ПО" при РУСО - Хасково и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване мотивите на настоящето решение по тълкуването и прилагането на закона.

Цитирани разпоредби

1