Решение № 6553 от 20.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу решение 6402 от 02.11.2022 г. по адм. д. 12246/2019 г. на Административен съд София град, с което по жалба на Д. Добрева от гр. София е отменена заповед РА-30-282/12.09.2019 г., издадена от главния архитект на Столична община. С административния акт на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и предоставените му правомощия по ЗУТ със заповед СОА19-РД09-934/01.07.2019 г. на кмета на Столична община, с която е изменена и допълнена заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община, е наредено на Д. Добрева, с адрес гр. София, [улица]да премахне незаконен строеж: Едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда , находящ се в имот с идентификатор 68134.509.172, УПИ XVIII 172, кв. 98 по плана на гр. София, м. Орландовци-Малашевци . Определен е 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като преди извършването на необходимите строително-монтажни работи, собственикът на строежа да внесе за одобряване в район Сердика СО, план за управление на строителните отпадъци и план за безопасност и здраве. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Неправилно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон. Счита, че безспорно в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен без изискуемото се от закона разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като за същия не са приложими разпоредбите на § 16, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Съдът неправилно не е ценил показанията на свидетеля Р. Недялкова, тъй като същата е подала сигнала, по който е образувано административното производство и е заинтересована от изхода на спора. Съдът не е зачел показанията й относно годината на построяване на строежа, различна от разглежданата в хода на административното производство, в нарушение на принципа на истинност по чл. 7, ал. 2 от АПК. Съдът не е взел предвид и представените официални удостоверителни документи, подкрепени с орто фото снимков материал при преценката за годината на извършване на строежа. Първоинстанционният съд неправилно приема, че за целите на настоящото производство е неотносимо дали пристройката представлява самостоятелен обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Възразява срещу изводите на съда, че предвиденото със заповедта премахване на строежа се явява непропорционално на преследваната със ЗУТ цел и е налице несъразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК, тъй като посоченият принцип може да се прилага от административните органи само в случаите на различни законосъобразни възможности, като се избере най-благоприятната за субектите на правоотношението, държавата и обществото, и не е приложим в случаите на установен незаконен строеж по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а от ЗУТ, където органите действат служебно и издават заповед за премахване на незаконните строежи независимо от подадените до тях сигнали. В случая се касае за постройка на допълващо застрояване и премахването й не засяга целостта на основната сграда, поради което не причинява вреди несъразмерни с преследваната от закона цел (решение 15982/25.11.2019 г. по адм.д.3596/2019 г. по описа на ВАС, второ отделение). Хипотезата на премахване на незаконните строежи не попада в чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС (Конвенцията), визиращ, че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Мярката е в съответствие чл. 8, ал. 2 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето и живота на обитателите, предвид това, че правилата и разрешителния режим за строежите са създадени с оглед осигуряването на здравина, стабилност и устойчивост на строежите. Съгласно Конвенцията намесата е допустима и за защита правата и интересите на другите, като в настоящия случай е налице и тази предпоставка за прилагане на изключението по ал. 2 на чл. 8 (решение 6571/02.06.2020 г. по адм. д. 12088/2019 г., ВАС, второ отделение). Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие процедурата по издаването й, регламентирана с чл.225а от ЗУТ. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта. Обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който не попада в изключенията на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Същият е извършен без изискуемото по закона разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не е допустим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Моли да се отмени решението и вместо него да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. В съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт Павлов. Ответникът по касация Д. Добрева, редовно уведомена, се представлява от адв. Иванова. В съдебно заседание и писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да се приемат като писмени доказателства по делото представените с отговора и молба от 10.05.2023 г. документи, които установяват, че въпросните лица живеят заедно с ответницата в единственото им жилище и са от кръга на най-близките й роднини, и реално това е единствено жилище и не може да остане без баня и тоалетна при толкова много лица, с оглед спазване на принципа на съразмерност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесният строеж е търпим, което е доказано и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Цитира константна съдебна практика, че в производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, както административният орган, така и съдът при съдебно оспорване на издадения индивидуален административен акт за премахване на незаконен строеж, се дължи самостоятелна проверка за приложимостта на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ. Това е така, защото органът, издаващ удостоверение за търпимост, който одобрява инвестиционния проект, е различен от органа, който провежда производство по премахване на незаконен строеж. Последният прави самостоятелна проверка на различно правно основание за това дали строежът е търпим, което да води до невъзможност да бъде премахната. Ето защо в случая отказът за издаване на удостоверение за процесния строеж по реда на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, обективиран в писмо САГ 18-УТ00329-/4/ от 14.01.2019 г. на главния архитект на Столична община, за което е проведено съдебно производство само по прогласяване на нищожността на същия отказ, с влязъл в сила съдебен акт по адм. д. 12487/2019 г. по описа на АССГ, с който е отхвърлено искането за прогласяване нищожността на отказа, не препятства правомощието на първоинстанционния съд в настоящото производство да изследва търпимостта на строежа. Съдът е съобразил приетата по делото СТЕ и разяснения с нея статут на процесната пристройка по действащите към въведената в административното производство година на построяване (1972-1974 г.), подробни устройствени планове и по правилата и нормативите по време на създаването й, достигайки до извод, че същата е търпима на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Посочва, че годината на построяване на твърдения като незаконен строеж е част от фактическите основания, възприети от органа, издал оспорения индивидуален административен акт и е процесуално недопустимо тяхната подмяна в хода на съдебна проверка за законосъобразност. И в заповедта и в констативния акт административният орган е въвел година на извършване на процесната баня с тоалетна 1974 г., а с жалбата жалбоподателят твърди, че годината на построяване е 1972 г., поради което съдът приема при фактическо основание на оспорената заповед досежно момента на построяване на пристройката към 1972-1974 г. Счита за недопустимо фактическите основания на административния орган за издаване на един индивидуален административен акт, в частност годината на построяване на строежа, да се подменят в хода на неговото съдебно обжалване. В този смисъл цитира практика на ВАС решение 2276/22.02.2017 г. по адм. д. 5257/2016 г., четвърто отделение на ВАС и др. Посочва също, че изводите на АССГ, че удостоверението за търпимост на строеж има удостоверителен характер само по отношение на прехвърлителна сделка съгласно § 16, ал. 1, изр. второ от ПР на ЗУТ, като предмет на разпоредителната сделка могат да бъдат само самостоятелни обекти. Излага, че е съгласен с изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост по чл. 17, ал. 3 във връзка с ал. 5 от Конституцията и чл. 8 § 1 от ЕКЗПЧОС. Изхождайки от действащата нормативна уредба на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която всяко жилище трябва да има най-малко една баня с тоалетна, а липсата на такова помещение би препятствало възможността на жалбоподателката да упражнява правото си на собственост в пълен обем спрямо единственото им жилище. Моли да се остави в сила решението. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е установил правилно релевантните за спора факти и обстоятелства при съобразяване на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, и е формирал законосъобразни правни изводи. Доводите на касатора са наведени и обсъдени в първоинстанционното производство, като не са налице основания за промяна на изводите на съда. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му местоположение, описание и характеристика, категория на строежа и нормата на чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е налице обект, отговарящ на условията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, тъй като попада в хипотезата по § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт заповед РА 30-282/12.09.2019 г. е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно главния архитект на Столична община, редовно упълномощен от кмета на Столична община, предвид представените заповед СОА19-РД09-934/01.07.2019 г., заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017 г., заповед СОА18-РД09-396/26.04.2018 г., заповед СОА19-РД09-69/10.01.2019 г. и заповед СОА19-РД09-697/16.05.2019 г. на кмета на Столична община. Актът е издаден в предписаната от закона форма и съдържа формално изискуемите реквизити на административен акт по чл. 59, ал. 1 от АПК, включително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, които се съдържат в него и в административната преписка. Административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Административният орган в нарушение на чл. 35 - чл. 36 от АПК не е установил в тяхната пълнота и цялост фактите и обстоятелствата по случая, което е довело до неправилно тълкуване и прилагане на материално правните разпоредби а именно относно приложимостта на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ към процесния строеж. Видно от процесната заповед, в направление Архитектура и градоустройство СО от район Сердика СО е постъпила административна преписка с вх. САГ18-ТК00-2410/2018/2019 г. Във връзка с правомощията им по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, длъжностни лица от район Сердика СО са извършили проверка на място и по документи на строеж: Едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда , находящ се в имот с идентификатор 68134.509.172, УПИ ХVIII-172, кв. 98 по плана на гр. София, м. Орландовци-Малашевци , с административен адрес гр. София, [улица], разположена в източната част на имота. Строежът е с размери 5,05 м х 2,15м /застроена площ около 10 кв.м. и височина от 2,50м до 2,20 м/. Изградена е от блокчета за зидария итонг. Покривната конструкция е стоманобетонна. Строежът е захранен с ел. енергия и вода и е собственост на Д. Добрева, със същия адрес, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер]. По данни на собственика на строежа, същият е извършен през 1974 г. С писмо САГ18-УТ00-329/4/ от 14.01.2019 г. на главния архитект на Столична община, Добрева е уведомена, че за строежа Пристройка със застроена площ от 10 кв.м., представляващ пристройка към сграда с идентификатор по КККР 68134.509.172.1, находящ се в ПИ с идентификатор по КККР 68134.509.172, УПИ XVIII-172, кв. 98, по плана на гр. София, м. Орландовци-Малашевци не може да бъде издадено удостоверение по реда на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като не отговаря на действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването й. Строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Същият е определен като пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. За проверката и установения строеж е издаден констативен акт РСР18-ТК00-142-2/13.08.2019 г., съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, към район Сердика СО. КА е връчен на Добрева на 19.08.2019 г., която е подала в законоустановения срок възражение срещу него с вх. РСР18-ТК00-142-/26/19.08.2019 г. Органът е приел същото за неоснователно, тъй като не се представят доказателства, опровергаващи констатациите по акта. Поради това, органът е приел, че безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Въз основа на това е издадена процесната заповед РА-30-282/12.09.2019 г. за премахване на строежа, на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Административен съд София-град е отменил заповедта, въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което строежът отговаря на предпоставките за приложение на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Както е приел и първоинстанционният съд, преценката относно основанията за търпимост на процесния строеж е следвало да бъде извършена самостоятелно от административния орган в хода на административното производство, като се съберат относимите за случая доказателства. Според АССГ, същата е дължима независимо от влязлото в сила съдебно решение по адм. д. 12487/2019 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Добрева за прогласяване на нищожност на постановен отказ от издаване на удостоверение за търпимост за строежа, с оглед евентуална прехвърлителна сделка. В административното производство органът е длъжен да изследва търпимостта на строежа на основанията по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, поради което отказът от издаване на удостоверение за търпимост в друго производство не е основание да не се извършва повторно такава проверка. Удостоверението за търпимост има удостоверителен характер и то само по отношение на прехвърлителна сделка, но не и по отношение на производство по установяване и премахване на незаконни строежи по чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ. Налице са две отделни и самостоятелни производства и преценката на два различни компетентни органа обосновава издаване на акт от всеки поотделно, както е посочил административният съд, без да има законово установена зависимост между двете производства. Не е в компетентността на главния архитект да постановява наличието на такава или да препраща към отказа за издаване на удостоверение за търпимост, като фактическо или правно основание за постановяване на заповедта за премахване на незаконен строеж. Както е установил съдът, към периода посочен за изграждане на строежа 1972-1974 г. е приложима хипотезата по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно заключението на СТЕ по задача 1, процесният строеж едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда в имот с идентификатор 68134.509.172 представляващ УПИ XVIII-172, кв. 98 по плана на гр. София, м. Орландовци-Малашевци представлява санитарен възел-баня и тоалетна. Съгласно заключението по задача 2, процесният строеж е заснет от Мапекс АД през м. октомври 2018 г. и показан на приложения по делото (стр. 94) чертеж геодезическа снимка на жилищна сграда, с нанесени на чертежа граници от действащия регулационен план на м. Орландовци-Малашевци . Пристройката е разположена от източната страна на жилищната сграда, с посочени на чертежа площ от 10 кв.м. и разстоянията от постройката до регулационната граница между УПИ XVIII-172 и XVII-171, кв. 98 от действащия регулационен план, при което минималното разстояние е 0,48м. Съгласно СТЕ по задача 3, едноетажната пристройка към съществуващата жилищна сграда отговаря на описанието на същата, в приложения в административната преписка констативен акт и на описанието на същата в оспорената заповед за премахване /описанието дадено по-горе/. По задача 4 от СТЕ се пояснява, че от извършения оглед се установява, че изградената пристройка е долепена до жилищната сграда, като достъпа се осъществява единствено от помещение в сградата с предназначение - кухня. Едноетажната пристройка към съществуваща жилищна сграда изградена в имот с идентификатор 68134.509.172 не представлява самостоятелен обект, същата е част от съществуващата жилищна сграда в имота. По задача 5 от СТЕ е посочено, че по делото на страница 20 е приложена комбинирана скица, от която е видно следното: най-старият регулационен план за местността е одобрен през 1929 г. за местност [населено място]. Планът е предвиждал самостоятелен парцел за имота Iа-98а, кв. 98. С частичното изменение на регулационния план, одобрено през 1956 г. е предвиден парцел I-1,3, кв. 98, отреден за имоти с планоснимачен 1 и 3, при което за имота, в който се намира процесната постройка (съответстваща на имот пл. 1), не е бил отреден самостоятелен парцел. Със заповед 260/25.08.1977 г. е бил одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на м. Орландовци-Малашевци . Имотът е нанесен в кадастралната основа на плана с пл. 172 и за него е отреден парцел XVIII-172, кв. 98. За обособяването на парцел XVIII-172, кв. 98 е било предвидено придаването на площ от съседния от север имот с пл. 173. Видно от представения по делото (стр. 25) нотариален акт от 1995 г., сметките по регулация за парцел XVIII-172, кв. 98 по регулацията от 1977 г. са уредени. Със заповед РД09-50-523/16.10.1996 г. на главния архитект на София, потвърдена с решение 85 по Протокол 56/06.08.2003 г. на СОС, е одобрен нов регулационен план на м. Орландовци-Малашевци . За изработването му е използвана същата кадастрална основа, както и за плана от 1977 г. За имот пл. 172 е отреден парцел XVIII-172, кв. 98. През 2011 г., със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за територията. Имотът, в който е разположена процесната пристройка, е нанесен в нея с идентификатор 68134.509.172. При нанасянето в КККР са съобразени документите за собственост, включително и уредените сметки по регулация през 1995 г. Със заповед РСР-17-РА50-13/05.04.2017 г. на главния архитект на София е одобрено изменение на регулационния план в частта за северната регулационна граница на XVIII-172, кв. 98, с което регулационната граница е приведена в съответствие с имотната граница от одобрените КККР. Вещото лице е направило заключение, че за имота, в който е разположена процесната едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда, не е бил отреден самостоятелен УПИ (парцел) в периода от одобряването на плана от 1956 г. до одобряването на следващия регулационен план през 1977 г. Съгласно заключението на СТЕ по задача 6, към 1972 г. действащ е бил планът, одобрен през 1956 г., с който площта на XVIII-172 и XVII-171, кв. 98, (без площта, придадена по регулация през 1977 г.) е била отредена за парцел I-1,3, кв. 98. Към 1972 г. XVIII-172, кв. 98 по плана на гр. София, м. Орландовци-Малашевци и съседния XVII-171, кв. 98 по плана на м. Малашевци не са представлявали самостоятелни парцели/урегулирани поземлени имоти. Съгласно заключението на СТЕ по задача 7, по делото на страница 24 е приложена скица на парцел I-98, кв. 98, представляваща извадка от регулационния план на м. Малашевци , одобрен със заповед 1318/12.03.1956 г. и заповед 158/10.10.1956 г. Видно от скицата, парцел I-98, кв. 98 е отреден за имоти с пл. 1 и 3 по общите им имотни граници. На скицата е показана ограничителната линия на застрояване от одобрения план, която е разположена на 5м от уличните регулационни линии. Тази линия указва, че от нея до уличната регулационна линия не може да се изграждат постройки. По регулационния план от 1956 г., отразения в същия план имот 1 от кв. 98 по плана на м. Малашевци , не е засегнат от регулационни предвиждания откъм уличната регулация, но е засегнат от ограничителната линия на застрояване, която навлиза на 5м в имота. Съгласно заключението по задача 8, към 1972 г. е било възможно изграждането на баня с тоалетна освен на мястото, по което е разположена процесната постройка, единствено от южната страна на жилищната сграда. От северната страна на сградата е съществувала барака, а западната стена на сградата съвпада с ограничителната линия на застрояване от действащия към 1972 г. регулационен план, одобрен през 1956 г. Следва да се има предвид, че местоположението на изградената пристройка (до кухнята) е съобразено със съществуващото състояние и възможностите да се захрани с вода, без значителни преустройства в жилищната сграда. Предвид недостатъчното разстояние от жилищната сграда до западната регулационна линия (максимално 4 м) и към настоящия момент няма друга възможност за разполагане на баня с тоалетна, без значителни преустройства на сградата, освен на мястото на процесната постройка. С оглед така направения всестранен и задълбочен анализ на процесния строеж, детайлно изложен в заключението на СТЕ, се налага становището за наличие на условията за търпимост на процесния строеж на основанието по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В периода на изграждане на процесната пристройка, 1972-1974 г., са имали действие Законът за планово изграждане на населените места /ЗПНИМ/ /отм./ и Правилника за прилагането му - ППЗПНИМ /отм./ - от 01.01.1972 г. до 06.08.1973 г. и ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ - от 07.08.1973 г. 31.12.1974 г. Към 1972 г. е действал ЗПНИМ /отм./ в редакцията му - изм., ДВ, бр. 29 от 11.04.1969 г. Съгласно чл. 52 от ЗПИНМ /отм./ (изм. - изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) застрояването на населените места се извършва с оглед на тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни планове и действуващите строителни правила и норми. Строителните правила и норми се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура, и се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание". Съгласно чл. 54 от ЗПИНМ, правилата относно квартално-застроителните и улично-фасадните планове; преобразуването на заварени сгради; състава и функциите на архитектурните комисии; строителните разрешения и строителния надзор - се установяват в правилника за приложение на този закон - /ППЗПИНМ/. Съгласно ППЗИНМ /отм./ в относимата редакция, (изм., ДВ, бр. 64 от 13.08.1965 г., отм., ДВ, бр. 62 от 7.08.1973 г.), § 156 от ППЗПИНМ, сградите се надстрояват и пристрояват от градската община (групово жилищно строителство) или от жилищностроителни кооперации, определени с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет. Искането на жилищностроителни кооперации за надстрояване и пристрояване на сгради се прави до изпълнителния комитет на градския народен съвет съгласно § 151. Кооперацията придобива право на строеж върху съответните идеални части от парцела, както и собствеността на съответните идеални части от общите части на сградата по силата на решението на изпълнителния комитет на градския народен съвет. В случая се прилага съответно и §150, ал. 2 до 5 включително. Според § 158 от ППЗПИНМ, когато сградите се надстрояват и пристрояват от жилищностроителна кооперация, се спазват следните правила: Собственици, които нямат в населеното място или в местожителството си друг имот, достатъчен за техните и на членовете на семейството им жилищни нужди, по тяхно искане се обезщетяват с жилища в надстроената или пристроената част на сградата по решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет. Когато собствениците получават жилища в надстроената или пристроената част на сградата, те са по право членове на жилищностроителната кооперация. В случая се прилагат съответно и § 152, ал.2 и 3 и § 154. Според § 159 от ЗПИНМ, (доп. - изв., бр. 92 от 1962 г.), при надстрояването и пристрояването инвеститорът е длъжен да направи за своя сметка съответни сервизни помещения за собственика вместо онези, които са били премахнати във връзка със строежа. В съгласие с одобрените застроителни планове при надстрояването и пристрояването не се възстановяват премахнатите тавански помещения, когато на сградите се поставя плосък покрив или когато в подпокривното пространство се изграждат жилища или ателиета. Собствениците се обезщетяват за премахнатите тавански помещения съгласно Закона за планово изграждане на населените места и този правилник. Собственикът на заварената сграда участва в разходите за новопостроените общи части (покрив, стълбища, околовръстни и вътрешни стени и др.) само доколкото те обслужват негови жилищни и сервизни помещения (с изключение на сервизните помещения по ал. 1). Участието на собственика се определя съразмерно на неговия дял в мястото. Собствениците и обитателите са длъжни да допускат извършването на проучвателни и строителни работи във връзка с надстрояването и пристрояването на заварената сграда. Веднага след привършване на работите, инвеститорът е длъжен да отстрани за своя сметка всички повреди, причинени във връзка с работите. Инвеститорът обезщетява собствениците за всички вреди, произлезли от заемане на необходими ограничени части от жилищата за отделни конструктивни елементи и инсталации във връзка с надстрояването и пристрояването на сградата. Обезщетението се определя по реда на § 85, 87 и 88 по писмено искане на правоимащите и се плаща в брой най-късно в едногодишен срок от влизане на оценката в сила. В случая се прилагат съответно и § 93 и 99. Нотариални актове за жилищата в груповия строеж, съответно за жилищата на членовете-кооператори се издават само след отстраняване на причинените повреди и пълното обезщетяване на правоимащите. Изпълнението на това условие се удостоверява от общината. Всички разходи по евентуално налагащото се временно изместване на обитателите на заварената сграда в друго помещение се понасят от инвеститора. В чл. 34 от действалия към 1974 г. ЗТСУ /отм./, обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., Глава трета, Устройство на общините, населените места и извънселищните територии (загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., в сила от 01.01.1978 г., загл. изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.), е предвидено, че населените места и извънселищните територии се устройват съобразно особените за тях условия и изисквания за хармонично и пълно задоволяване на всестранните материални и духовни потребности на населението. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, върху основата на общия и подробните градоустройствени планове и в съответствие със строителните и техническите правила, норми и нормативи се оформя и развива индивидуален архитектурно-градоустройствен образ на населените места при използване на националното архитектурно наследство и природните елементи, като се осъществяват комплексни мероприятия за повишаване на санитарно-оздравителната ефективност на природната среда. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, всички строителни работи в населените места и в извънселищните територии се извършват при спазване на този закон, разпоредбите по неговото приложение, съответните териториалноустройствени планове, правилата и нормативите за земята, необходима за строителните обекти, инженерно-техническите правила на гражданската отбрана и другите разпоредби по проектирането и строителството. Според чл. 99, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, в относимата редакция, (обн., ДВ., бр. 62 от 07.08.1973 г.), с кварталнозастроителен и силуетен план съобразно с архитектурно-градоустройствените, стопанските, техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания могат по изключение да се допускат отклонения до една трета от мерките по този правилник и действащите строителни правила, норми и нормативи, само когато това се налага за съобразяване на ново строителство със заварени масивни сгради, изградени с разрешение за строеж, издадено до 18.IX.1959 г., които се запазват като елемент в системата на бъдещото застрояване. Отклонения с повече от една трета от установените мерки по отношение на такива сгради се допускат само при безспорна обществена нужда във връзка с изграждане на сгради и комплекси на системата за обществено обслужване. Според чл. 99, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./, в изключителни случаи с разрешение само на министъра на архитектурата и благоустройството могат да се допускат и по-големи отклонения от установените мерки по отношение на сградите, посочени в ал. 1, когато това се налага във връзка с преустройство на гъсто застроени части в градовете. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, (ред. - обн., ДВ, бр. 62 от 7.08.1973 г.), за запазване и целесъобразно използване на наличния годен сграден фонд се допуска кварталнозастроителните и силуетни планове да се съставят съобразно с фактическото разположение на заварени сгради, които не отговарят на действащите строителни правила, норми и нормативи, при следните условия: 1) сградите да са стоманобетонни (със или без рамови конструкции) и да имат трайност най-малко още 25 години; 2) сградите в съседните парцели да могат да се разположат на такова разстояние от заварената сграда, каквото се изисква по общите правила, намалено най-много с една трета. В тези случаи се установяват строителни линии, които отговарят на разположението на заварената сграда. Според чл. 100, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./, за необходимо уплътняване на застроителните площи се допуска въз основа на кварталнозастроителен и силуетен план заварени масивни сгради, които не отговарят на действащите строителни правила, норми и нормативи, да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване при спазване на изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните парцели, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко отстояние на сградите от съответните дворищно-регулационни линии. В този случай се допуска разстоянията между сградите да се намаляват най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване. Според чл. 100, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./, когато за правилно архитектурно-градоустройствено оформяване на кварталния комплекс при сключено и групово застрояване височината на сградата трябва да се съобрази с височината на заварени сгради, се допуска с кварталнозастроителен и силуетен план разстоянието между съседни сгради откъм дъното на парцелите, както и разстоянията между строителните линии от двете страни на улицата да се намаляват до необходимите размери. Съгласно чл. 100, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, за улици с предимно застроени парцели (50% и повече) допустимата най-голяма височина на сградите се определя със застроителен и регулационен или кварталнозастроителен и силуетен план с оглед на необходимото архитектурно-градоустройствено единство при застрояването при спазване на техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания. Съгласно чл. 100, ал. 5 от ППЗТСУ /отм./, в квартали с предимно застроени парцели (50% и повече) допустимата най-голяма застроена площ в квартала и на отделните парцели се определя с кварталнозастроителен и силуетен план съобразно с конкретната архитектурно-градоустройствена обстановка. В разпоредбата на чл. 101 от ППЗТСУ /отм./ в относимата му редакция - обн., ДВ, бр. 62 от 07.08.1973 г., се предвижда, че при надстрояване, пристрояване или преустройство на сгради, както и при преустройство на отделни помещения могат да се допускат отклонения от строителните правила, норми и нормативи за фасадите, издатините и вътрешното разпределение на сградите и жилищата, както и от техническите норми за дограми, елементи и съоръжения съобразно с архитектурно-градоустройствените, стопанските, техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания. Отклоненията се допускат с разрешение на главния архитект (инженер) при окръжния, съответно градския народен съвет. Съгласно чл. 102 от ППЗТСУ /отм./ в редакцията му към 1973 г., а именно обн., ДВ, бр. 62 от 7.08.1973 г., отклонения от строителните правила, норми и нормативи по чл. 99, 100 и 101 във връзка с узаконяване на незаконно направени строежи се допускат с разрешение на министъра на архитектурата и благоустройството или натоварени от него органи. Видно от цитираните разпоредби и съобразно даденото описание и анализ на процесната пристройка, не се установява противоречие на пристройката с действащите нормативни правила и изисквания към периода на построяването й, а напротив. В духа на цитираните разпоредби, визиращ гъвкавост на правилата, така че същите да успеят да задоволят потребностите на населението, се позволяват и отклонения при надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради. Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, обн. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изпълнен през периода 1972-1974 г. Изводите на съда за търпимостта на строежа се основават на изискванията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която е приложимата хипотеза, а не § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал.1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. В този смисъл е решение 3352 от 16.03.2018 г. по адм. д. 9143/2017 г., второ отделение на ВАС. Видно от цитираната разпоредба на чл. 100, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, но действал към периода на изграждане на процесната пристройка, за запазване и целесъобразно използване на наличния годен сграден фонд се допуска кварталнозастроителните и силуетни планове да се съставят съобразно с фактическото разположение на заварени сгради, които не отговарят на действащите строителни правила, норми и нормативи, при следните условия: 1) сградите да са стоманобетонни (със или без рамови конструкции) и да имат трайност най-малко още 25 години; 2) сградите в съседните парцели да могат да се разположат на такова разстояние от заварената сграда, каквото се изисква по общите правила, намалено най-много с една трета. В тези случаи се установяват строителни линии, които отговарят на разположението на заварената сграда. Тъй като не се касае за временен строеж, т.е. такъв съобразно ограниченията по чл. 148 и следващите от ППЗТСУ (отм.) до извършване на мероприятие, за което е отреден имота, то по отношение на спорната пристройка не са приложими правилата за временен строеж в частност чл. 151 от ППЗТСУ (отм.), а общите правила за разположението на сградите по правилата за устройство на територията, действали към момента на изграждането й. В констативния акт и СТЕ, и процесната заповед е установено, че пристройката е част от основната сграда със стоманобетонна конструкция и има трайност от най-малко още 25 години, т.е. отговаря на изискванията на чл. 100, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ в редакцията му към годината на изграждане на строежа. Така изложеното описание и анализът на СТЕ, което съдът е кредитирал като компетентно и обективно, показват, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и по характеристики и по предназначение, за който няма строителни книжа и разрешение за строеж, но е допустим съгласно действалите по време на изграждането му ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./, съответно ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Касаторът не представя доказателства, опровергаващи по убедителен начин това заключение. Касационната инстанция споделя, без да е необходимо да преповтаря изводите на първоинстанционния съд относно преценката му за съразмерност и пропорционалност на мерките, наредени с процесния административен акт, както и съобразяването му с ЕКЗПЧОС и Конституцията по отношение неприкосновеността на дома и частната собственост. С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,