Решение № 6779 от 22.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Василев от гр. Перник, [улица]срещу Решение 75 от 27.04.2022 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело 24/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Василев срещу Отказ 37963-345 от 09.07.2021 г. на началника на Второ Районно управление (02 РУ) Перник, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател В. Василев, счита обжалваното решение за нищожно, алтернативно неправилно, като издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК. На първо място твърди нищожност на обжалваното решение, като постановено от нелегитимен съд в нарушение на чл. 6, §1 ЕКПЧ, във вр. с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ), чл.22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. С подробни аргументи обосновава наличието на предубеденост и пристрастност на съда и правораздаване по делото по несправедлив начин, довело до постановяването на нищожен съдебен акт, постановен от нелегитимен съд. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал нито едно от доказателствените искания на касатора, в противоречие с указаната от съда доказателствена тежест, тъй като с отказа на съдът да ги допусне, последният създава пречка за жалбоподателя да установи твърденията си. Сочи, че мотивите на съда в тази връзка противоречат на чл.142, ал.2 АПК. На следващо място твърди, че оспореният отказ е издаден: от некомпетентен орган - оспорва авторството на документа; в нарушение на изискванията на форма - липса на фактически основания; в нарушение на административнопроизводствените правила нарушение на чл. 35 АПК и произнасяне извън срока по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ; и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Сочи, че в при заявяване на необходимостта от издаване на процесното разрешение е посочил възможна заплаха за личността си - поради упражняваната специфична трудова дейност - предоставянето и събирането на парични средства, което застрашава личността му от посегателства в личния му живот, извън времето, през което упражнява трудовите си задължения, през което време е обезпечил сигурността си чрез сключване на договор за охрана. Твърди, че тази твърдяна първоначално със заявлението възможна заплаха към момента на подаване на заявлението се установява, че реално се е осъществила на един по-късен етап, като съдът е осуетил възможността това да се установи по делото, тъй като не допуснал доказателства. Касаторът твърди, че е налице несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на изложените от административния орган мотиви. Твърди, че органа е действал пристрастно и предубедено, тъй като посочената фактическа обстановка относно проведено срещу него наказателно производство е непълна - в данните не се посочва, че това наказателно производство е приключило с пълното оправдаване по всички повдигнати обвинения. Сочи, че в административното производство са представени всички изискващи се по чл. 58, ал. 1, т. 1-9 ЗОБВВПИ документи и е доказано наличието на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Прави искане съдът да обяви за нищожно обжалваното решение, алтернативно да го отмени като неправилно и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Ответникът по касационната жалба началникът на Второ Районно управление - Перник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 11.08.2021 г. В. Василев подава Заявление, вх.349600-3814 за издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие. Като основание е посочена самоотбрана с оглед специфичната дейност на фирмата, на която е управител оспорващия. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 76, ал. 3, 4 и 5 ЗОБВВПИ документи. Съгласно Справка, изх. 3796-5626/26.05.2021 г. жалбоподателят има криминалистична справка и е осъждан многократно 2002 г. в Република Македония с ефективно наказание; 2005 г. наложено наказание Пробация от PC - Царево по чл. 325 от Наказателния кодекс (НК); 2005 г. наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 г. и 5 м., чието изтърпяване е отложено за срок от 5 г.; 2005 г. е извършена полицейска регистрация за оказване съпротива на длъжностно лице от РУ - Царево; 2013 г. е водено НОХД в Окръжен съд - Благоевград за престъпление по чл. 321, ал. 1 НК; при извършено претърсване в дома му през 2009 г. е установен пистолет Макаров със заличени номера и 150 гр. наркотично вещество, отговарящо на хероин; налагани са му забрани за напускане на страната. Във 02 РУ Перник през 2017 г. и 2018 г. са получавани сигнали срещу В. Василев за отправяне на закани за саморазправа чрез заплахи и нанасяне на побой в нетрезво състояние, агресивно поведение и съпротива срещу органи на реда. Посочено е още, че лицето поддържа връзка с криминално проявени лица по линия на взломни кражби, въоръжени грабежи, ПЗО на МПС и наркотици. Заявителят е уведомен, че следва да конкретизира целите на придобиването на късо огнестрелно оръжие. На 18.06.2021 г. е постъпило Становище, вх. 379600-5155, в което се преповтарят основанията от първоначалното заявление - самоотбрана с оглед осъществяваната от фирмата дейност по предоставяне на кредити, на която Василев е управител. Прави се искане за служебно събиране на информация за изнесените от него твърдения за заплахи и нападения. Извършени са справки, при които се установява, че през 2021 г. или друг период няма постъпили устни оплаквания, както и писмени жалби, сигнали и други такива от В. Василев за агресивно поведение срещу него от трети лица в офиса му, свързани с дейността му, а така също и в жилището му. На 09.07.2021 г. с Отказ 37963-345, началникът на 02 РУ - Перник, отказва издаването на исканото разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на физическо лице за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, въз основа на която по несъмнени начин да се обоснове необходимостта от същото. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице твърдяното условие за издаване на разрешение за придобиване, носене и съхранение на оръжие, а именно самоотбрана. Приема, че от жалбоподателя не са ангажирани доводи и представени доказателства, посредством които по безспорен и несъмнен начин да се обоснове необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за нищожност на съдебното решение, поради неуважаване на искането за отвод от състава на АС - Кюстендил. Фактът, че касаторът е подал иск по чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу АС - Кюстендил, не представлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в безпристрастността на съдията-докладчик по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Още повече, че исковата молба е подадена след приключване на устните състезания по делото и след като последното е било обявено за решаване. Процедурата за отвод на съда, регламентирана в чл. 22 23 ГПК има за цел да гарантира разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. Това означава, че дейността на съда следва да бъде осъществена от лица, членове на неговия състав, освободени напълно от всякакви външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната непредубеденост. В конкретния случай предубедеността на съдията касаторът се опитва да докаже с обстоятелството, че първоинстанционният съд е отхвърлил доказателствени искания, направени от жалбоподателя. Произнасянето на съдията по доказателствените искания обаче не сочат на предубеденост, а са израз на виждането му за липса на необходимост от попълване на делото с допълнителни данни относно спорния въпрос. Дали тези процесуални действия на съда са правилни е въпрос на спазване на съдопроизводствените правила, а не основание за нищожност на съдебното решение. В тази връзка неоснователни са и твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопускането на доказателства по делото, които целят да установят факти, без правно значение за правния спор, не може да се приеме като нарушение на съдебната процедура, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК вр. с чл. 144 АПК на доказване подлежат само онези спорни факти, които са от значение за решаване на делото и връзките между тях. Безспорно е, че в случая съдът най-напред е указал на касатора доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, а след това е отказал събирането на исканите доказателства, тъй като същите са неотносими към правния спор. Действително, както сочи и касаторът, не би могъл да докаже твърдението си за наличие на факти и обстоятелства обосноваващи необходимостта от самоотбрана посочени в заявлението му, ако съдът не му допусне допустими и относими доказателства. С оглед на това, недопускането от съда на допустими и относими доказателства би могло да бъде съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но в случая както правилно приема първоинстанционният съд, касаторът не е посочил нито едно конкретно обстоятелство на органа, което съдът да провери чрез допустими доказателствени средства, за да извърши преценка за законосъобразност на оспорения акт. В жалбата, с която е сезирал първоинстанционният съд, касаторът също не сочи конкретни факти и обстоятелства, които са били посочени на органа и които той не е проверил и не е ценил. Вярно е, че съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Но по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин определен факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или оттеглен от издалия го орган. Показанията на исканите свидетели, както правилно приема и първоинстанционният съд, не могат да бъдат нови доказателствата по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, които имат значение за законосъобразността на оспорения административен акт, а ако те наистина могат да предоставят на органа факти и обстоятелства, които доказват необходимостта от оръжие за самоотбрана, касаторът е следвало да посочи тези факти и обстоятелства на органа, за да може той да ги провери и прецени основателни ли са, или би могъл отново да сезира органа и да му предостави, в т. ч. и за проверка, сочените от тези свидетели факти и обстоятелства. За пълнота следва да се посочи, че приетите в касационното производство писмени доказателства също не установяват необходимостта от разрешението. Медицинските документи доказващи нанесен побой, (след издаване на оспорения акт) над друго лице не обосновават основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на разрешително на касатора. Неоснователни са доводите за нищожност на оспорения административен акт съдържащи твърдения за неистинност на подписа на издателя му, тъй като не се предхождат от съответно оспорване на авторството на подписа в сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК пред първоинстанционния съд, поради което са недоказани. Неоснователни са и доводите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради произнасянето на органа извън законоустановения срок. Произнасянето на административния орган извън едномесечния срок по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, който е инструктивен, не опорочава процедурата по издаване на административния акт, и не обосновава извод за неговата незаконосъобразност. Органът не е допуснал и нарушение на чл. 35 АПК, защото видно от доказателствата по делото всички релевантни за случая факти и обстоятелства са надлежно събрани и обсъдени. Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение на материалния закон. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността им, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Фактът, че касаторът е управител на фирма, чиято дейност е свързана с отпускането на кредити, пренасянето на значителни суми пари и контактуването с различни субекти, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението. При подаване на заявление за разрешение заявителят е страната, която следва да представи доказателства въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Както правилно е приел първоинстанционният съд и предвид трайната съдебна практика, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. Неоснователни са и доводите на касатора, че оспореният административен акт е немотивиран. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 и по критериите на чл. 146 АПК проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта от притежаване на лично огнестрелно оръжие. Посочените в касационната жалба доводи относно наличието на оправдателна присъда по посоченото в акта наказателно производство спрямо жалбоподателя за намерено в жилището на заявителя нерегистрирано оръжие са неотносими. Данните за всички наказателни производства срещу касатора представляват част от служебната информация, която е предоставена служебно или установена лично от компетентния административен орган. Тези обстоятелства не са обусловили извод за налично осъждане на заявителя и не се оспорва реабилитирането му по никое от водените дела, тъй като в противен случай правното основание за издаване на обжалвания отказ би било различно. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и направеното от ответника искане съдът следва да осъди касатора, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размера на което съдът определя на 100,00 лв., на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд