Решение № 11375 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7066/2009 г.

Решение № 11375 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7066/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Ангелов Молителите са поискали, като страни по делата, отмяна на решението по адм. д. № 207/2007 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед за премахването на гараж като незаконен строеж, и на оставящото го в сила решение от 2.02.2009 г. по адм. д. № 10929/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Ответникът не е взел становище по искането. Искането, подадено в сроковете по чл. 240 АПК, е неоснователно. 1. Съгласно чл. 46, ал. 4 вр. ал. 2 и ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК, получаването на призовката от другото лице е приравнено на връчването й на адресата. Фикцията е изключена само ако поради отсъствието си от адреса адресатът не е могъл да узнае своевременно за връчването, каквито твърдения и доказателства в случая няма, не и при твърдяното като основание за исканата отмяна неизпълнение на задължението на другото лице за предаване на призовката. 2. Подробният устройствен план на имота от 25.05.2007 г. не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е съществувал към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество на 9.04.2008 г. и е могъл да бъде приобщен към доказателствата по делото, включително за инцидентна проверка на законността му. 3. Фактите от значение за прилагането на плана по смисъла на § 8 ЗУТ са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество и са могли да бъдат доказани от жалбоподателите. Пропускането на доказването, включително с исканото съдебно удостоверение, не е основание за отмяна по чл. 239 ГПК. 4. Основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е влезлият в сила съдебен акт за признаване на неистинността на документ, поради което последвалият приключването на делото сигнал до прокуратурата за подправката му не е такова основание. 5. Не е основание за отмяна, най-сетне, висящото гражданско дело, дори ако е било преюдициално за решението по оспорването, защото постановяването на решение въпреки наличието на основание за спиране на делото не е сред процесуалните нарушения, изчерпателно посочените в чл. 239 АПК. Следва искането да се отхвърли, воден от което и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,