Решение № 4305 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1151/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Център за административни услуги (ЦАУ) "Зора", Община Бургас, [ЕИК], чрез проц. представител юрисконсулт С. Димитров, против решение 1202/29 ноември 2023 г., постановено по адм. д. 1334/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ди-М-Груп ООД, против решение 70-00-2055/1/05 април 2023 г. на директора на дирекция ЦАУ "Зора" при Община Бургас, с което не е уважено искането на дружеството - жалбоподател да постави преместваем обект павилион - 6 кв. м., на терен публична общинска собственост, намиращ се в Приморски парк позиция Е9 по схемата. Съдът е отменил решението като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно, но при следните коригиращи мотиви. Видно от постановеното решение за отказ е, че приложените към заявлението документи са в съответствие с формалните изисквания на Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обслужване на територията на Община Бургас, което обуславя допускането на заявеното искане до разглеждане от Комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата. В настоящия случай Комисията е следвало да даде своето становище като предложи на съответния териториален директор да уважи или откаже издаването на разрешение, без право да прави друга преценка извън посочената в наредбата и в чл. 56 от ЗУТ. Такова становище липсва по делото. Настоящият съдебен състав намира, че решението не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Това е в нарушение на изискването за форма и съдържание на административен акт, визирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсват мотиви от правна и фактическа страна. Изложените съображения, в приетия като доказателства по делото пред първата инстанция протокол 35 от 23 март 2023 г. и преповторени в оспореното решение, че Комисията отлага разглеждането на заявлението до произнасяне на съда по вече подадени жалби за същата позиция, не могат да се приемат като мотиви, тъй като имат общ характер и не позволяват да се направи преценка за действителните съображения за издаване на административния акт. В протокола не е отразено обсъждане на заявлението на дружеството, липсват и изказвания на отделните членове на комисията при гласуването, от които евентуално да се направят изводи за обстоятелствата, мотивирали позицията на помощния орган. С оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая решението не е обосновано с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Липсва фактическа и правна обосновка защо искането на дружеството Ди-М-Груп ООД не е уважено. Посочването на фактическите и правни основания за постановяване на административният акт осигурява правото на защита на страните срещу същия. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяваният контрол за законосъобразност, като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденият административен акт. В случая изискването за мотивиране не е изпълнено, което води до незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, касационният жалбоподател дължи сума в размер на 1000 лева, съставляваща възнаграждение за адвокат за настоящата съдебна инстанция по приложения Договор за правна защита и съдействие. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав