Решение № 10391 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 1398 от 09.04.2026 г. по адм. д. № 2416/2025 г., Административен съд - Благоевград (АС-Благоевград) е отхвърлил жалбата на "Танкова груп" ООД, ЕИК 207130393, гр. Петрич, срещу Решение № РМЗ-5800-1277/32-360406 от 21.11.2025 г. на директора на Териториална дирекция Митница София.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от "Танкова груп" ООД, представлявано от управителя Д. Т., чрез адв. М. Айдарова от САК, в която се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС-Благоевград и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Процесуалният представител на касатора претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Представят се писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба – директор на Териториална дирекция Митница София, чрез юрк А. Владимирова, оспорва касационната жалба и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АС-Благоевград като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че Решение № РМЗ-5800-1277/32-360406 от 21.11.2025 г. на директора на Териториална дирекция Митница София е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма.

С посоченото решение на основание на основание чл. 19, ал. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 77, §, б. "а", § 2 и 3, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1 и чл. 101, § 1 от МК на "Танкова груп" ООД е определено митническо задължение в размер 12 955. 98 лв. по митническа декларация (МД) с MRN 25BG005808200954R8 от 04.08.2025 г. и в размер 18 069. 53 лв. по МД с MRN 25BG005808201192R3 от 06.08.2025 г., както и лихва за забава върху възникналите задължения, считано от датата на приемане на съответната митническа декларация, до датата на погасяването на всяко от тях.

Решаващият съд е приел, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 3-6 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. "Танкова груп" ООД е подало МД с MRN 25BG005808200954R8 от 04.08.2025 г., в която е направено искане за ползване на преференциална квота под № 096704, с валидност 06.06.2005 г. – 31.12.2025 г., за внос на стока "бяла кристална захар", в количество от 23 000 кг., със страна на произход Украйна, която квота е разрешена за ползване на 07.08.2025 г. за 7 190 кг от общото количество по МД, поради което за неразрешените количества от 15 710 кг. от внесената стока са определени посочените в акта задължения за мито от 12 955. 98 лв. при ставка от 41, 90 евро/81, 498 лв. за килограм.

2. Впоследствие с МД с MRN 25BG005808201192R3 от 06.08.2025 г. дружеството е направило ново искане за ползване на обеми от преференциалната квота № 096704, но за количество от 22 050 кг. Искането е отказано на 08.08.2025 г. поради достигнат лимит на квотата. Задълженията по вноса на стоката по отказаното разпределение в размер 18 069. 53 лв. са определени при горепосочената ставка, приложена спрямо цялото количество на внесената стока.

3. При подаването на двете МД и представянето на стоките пред МБ София – Изток дружеството е представлявано по реда на чл. 139, § 3 във вр. с чл. 18 и чл. 19 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс, МК) пряко от митническия си представител "Димекс Логистикс" ЕООД, който към момента на приемане на декларациите от митническите органи не е получил информация за статута на квотата.

4. Последвало е издаването на Решение № РМЗ-5800-1277/32-360406 от 21.11.2025 г. от директора на Териториална дирекция Митница София, с което на основание чл. 19, ал. 1 от ЗМ във вр. с чл. 77, §, б. "а", § 2 и 3, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1 и чл. 101, § 1 от МК е определено общо задължение в размер на 31 025, 51 лв., както и лихва за забава върху възникналите задължения, считано от датата на приемане на съответната митническа декларация, до датата на погасяването на всяко от тях, съгласно чл. 114 от МК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ).

Административен съд - Благоевград, след като е обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства, е отхвърлил жалбата на "Танкова груп" ООД.

Решаващият съд е приел, че в случая административният акт е издаден по повод частично към 07.08.2025 г. и пълно към 08.08.2025 г. отхвърляне, поради изчерпване на исканията на "Танкова груп" ООД от 04.08.2025 г. и 06.08.2025 г. за ползване на тарифна квота в сектора на захарта с пореден № 096704, съгласно Пр. I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1988 на Комисията от 11 ноември 2020 година за определяне на правила за прилагането на регламенти (ЕС) № 1308/2013 и (ЕС) № 510/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на управлението на тарифните квоти за внос в съответствие с принципа "пръв пристигнал, пръв обслужен" (РИ 2020/1988).

Според съда, съгласно чл. 56, § 4 от МК, когато прилагането на мерките по букви г) до ж) от параграф 2 или освобождаването от мерките, посочени в буква з) от него, е ограничено до определен обем от вноса или износа, прилагането или освобождаването се прекратява в случая на тарифни квоти веднага щом се достигне определеният обем на вноса или износа. Изложил е доводи, че чрез електронната система за управление на тарифните квоти по чл. 54 от РИ 2015/2447 митническите органи са уведомени на 07.08.2025 г. (л. 49) за извършено разпределение от Комисията на процесната тарифна квота № 096704 спрямо дружеството като му е разрешено по МД от 04.08.2025 г. ползването на 7 190 кг от общото заявено количество от 23 000 кг. (31, 26087 %), т.е. частичното разпределение е пряко доказателство, че обемите по квотата са изчерпани.

Крайният извод на АС-Благоевград е, че с Решението правилно е определено задължение от 12 955, 98 лв. спрямо неразрешеното количество от 15 810 кг. от внесената стока по МД от 04.08.2025 г., както и задължение от 18 069. 53 лв. спрямо изцяло отказаното ползване на нулево мито в рамките на квотата по МД от 06.08.2025 г. за количество от 22 050 кг.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

1. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 49, § 1 и 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (РИ 2015/2447), тарифните квоти, открити в съответствие със законодателството на Съюза във връзка с метода на администриране в настоящия член и в членове 50—54 от настоящия регламент, се управляват съгласно хронологичния ред на датите на приемане на митническите декларации за допускане за свободно обращение. Всяка тарифна квота се идентифицира в законодателството на Съюза чрез пореден номер, който улеснява нейното управление.

В конкретния случай процесната тарифна квота в сектора на захарта е с пореден № 096704, съгласно Пр. I към РИ 2020/1988. Съгласно чл. 50, § 1 от РИ 2015/2447, националните митнически органи не са компетентни да се произнесат по искането в МД за ползване на тарифна квота, а да извършат единствено проверка на валидността му съгласно законодателството на Съюза за откриване на тарифната квота. По аргумент от чл. 50, § 2 от същия регламент, валидното искане се предава незабавно на Комисията с посочване на датата на приемане на митническата декларация и на точното количество, за което е направено искането. Това е сторено от митническия орган.

2. Правилно АС-Благоевград приема, че механизмът на разпределяне на количеството по тарифни квоти от Комисията е пряко уреден в чл. 51 от РИ 2015/2447 като същият предполага разпределянето да се извършва "от Комисията въз основа на получените от нея искания за ползване на въпросната тарифна квота по хронологичния ред на датите на приемане на съответните митнически декларации и доколкото позволява оставащото количество по тарифната квота". Обратно на твърденията на касатора, отговорностите на митническите органи на държавите членки по отношение на еднаквото управление на тарифните квоти са ограничени до валидността на исканията на декларатора, която не включва и обективно не може да включва проверка за оставащи или налични количества за разпределение Това е така, тъй като самото разпределение от страна на Комисията, респ. обективното състояние на квотата може да бъде известно в деня на разпределението й, който е поне "втория работен ден след датата на приемане на митническата декларация" по арг. от чл. 51, § 2 от РИ 2015/2447.

3. Неоснователен е и релевираният довод, че действията на митническия орган, изразяващи се в приемане на процесните МД с MRN 25BG005808200954R8 от 04.08.2025 г. и с MRN 25BG005808201192R3 от 06.08.2025 г. са създали у дружеството оправдано очакване, че заявеното тарифно квотно третиране ще бъде предоставено на заявителя.

Приемането на митническите декларации удостоверява приемането им за целите на митническото производство, но не представлява решение за предоставяне на заявеното количество от тарифната квота. Същото се отнася и до освобождаването на стоките. То не може да измести предвиденото в чл. 49-51 от Регламент (ЕС) 2015/2447 разпределение на количествата по тарифната квота. Следователно действията на митническия орган по приемане, обработване и освобождаване на стоките не може да доведе до извод за наличие на волеизявление, което да поражда оправдано очакване за предоставяне на тарифно квотно третиране. Не може от факта на приемането на митническите декларации да се извежда последващото право на квотно третиране, ако след това при извършеното по установения ред разпределение такова количество не е предоставено.

4. Изложеното по-горе се отнася и до липсата на обезпечение по подадените декларации. Обстоятелството, че не по тези декларации не са предоставени обезпечения не представлява правно основание да се приема, че заявеното тарифно третиране е окончателно предоставено, нито може да промени разпределението на количествата по тарифната квота.

5. Оплакванията, съдържащи се в жалбата, отправена до първоинстанционния съд са обосновани с нарушение на принципа за правна сигурност, предвидимост и принцип на легитимните очаквания. Тези оплаквания са идентични на оплакванията, съдържащи се в касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд приема, че Комисията поддържа публично достъпен регистър за състоянието на квотите, поради което касаторът по принцип не може да се позовава на незнание за актуалното състояние на квотата към съответната дата на последно разпределение, респ. "Танкова груп" ООД не може да не очаква, че към датата на разпределение на заявени количества, която винаги следва датата на последно разпределение, че може да бъде или частично уважено искането му или напълно отказано, поради изчерпване на обемите по квотата. Основателни са изводите на АС-Благоевград и относно възражението на касатора за грешка на компетентни органи по см. на чл. 119 от МК, обосновано с фактите, че представените от него стоки, съгласно митническите декларации, са освободени без установено митническо задължение, както и че дружеството е действало добросъвестно, тъй като митническата информационна система не е отчела изчерпване на квотата. Механизмът за заявяване, проверка за валидност на исканията на деклараторите и разпределението на квотите не предполага знание нито при митническите органи, нито при деклараторите за това как, кога и доколко ще бъдат разпределени оставащи обеми от дадена квота от страна на Комисията. Следователно освобождаването на стоките и липсата на определени митнически задължения преди датата на разпределение на квотите не може да се разглежда като грешка по см. на 119 от МК.

6. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неяснота относно момента на разпределяне на квотата и отразяването й в системата.

Съгласно чл. 56, § 4 от МК, когато прилагането на мерките по букви г) до ж) от параграф 2 или освобождаването от мерките, посочени в буква з) от него, е ограничено до определен обем от вноса или износа, прилагането или освобождаването се прекратява в случая на тарифни квоти веднага щом се достигне определеният обем на вноса или износа. От фактите по делото е установено, че чрез електронната система за управление на тарифните квоти по чл. 54 от РИ 2015/2447 митническите органи са уведомени на 07.08.2025 г. за извършено разпределение от Комисията на процесната тарифна квота № 096704 спрямо дружеството като му е разрешено по МД от 04.08.2025 г. ползването на 7 190 кг от общото заявено количество от 23 000 кг. (31, 26087 %). В този смисъл частичното разпределение е пряко доказателство, че обемите по квотата са изчерпани. На 08.08.2025 г. от страна на Комисията е извършено уведомяване чрез посочена система за отказано разпределение на 22 050 кг. по МД от 06.08.2025 г. като невалидна.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесната квота е със статут "критична" по см. на чл. 53 от РИ 2015/2447 още към 04.08.2025 г., видно от приетите по делото писмени доказателства.

7. Касационно оплакване за нарушение на чл. 22, § 6, ал. 1 от МК е неоснователно.

Съгласно чл. 22, § 6, ал. 1 от МК, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението. От друга страна обаче, съгласно чл. 22, § 6, ал. 2, б. "б" от МК, първа алинея не се прилага в случай на отхвърляне възползването от тарифна квота, когато е достигнат определеният за нея обем, както е посочено в член 56, параграф 4, първа алинея. По аргумент от посоченото по-горе изрично изключение от правилото на чл. 22, § 6, ал. 1 от МК, митническият орган е издал своя административен акт без предварително съобщаване на мотивите си и обсъждане на възражения от страна на дружеството, доколкото Решението е издадено по повод изчерпване тарифна квота в сектора на захарта с пореден № 096704, съгласно Пр. I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1988 на Комисията.

8. Възраженията срещу установения размер на митническото задължение повтарят доводите в жалбата пред първоинстанционния съд. Размерът на митническите задължения е определен въз основа на данните за декларираните стоки, като е приложена тарифната мярка, определена за обявените количества, за които не е предоставено заявеното тарифно квотно третиране.

Същото е относимо и по отношение на начислената лихва. Митническото задължение възниква при условията на чл. 77, § 2 от МКС (с приемане на митническата декларация). Това е моментът на възникване на публичното вземане, а последващото решение определя възникналото задължение в неговия размер. Приложимият режим за лихвата е съобразен с нормите на чл. 114 § 1 и 2 от МКС ичл. 1, от ЗЛДТДПДВ.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 200 евро.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение