Определение № 7 от 24.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6/2022 г.

Определение № 7 от 24.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 вр. ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повдигнат от Административен съд Велико Търново, на основание чл. 135, ал. 5 вр. ал. 4 АПК, спор за подсъдност на делото, образувано по искова молба, подадена от Д. Тонева срещу Председателя на Районен съд Русе, заведена с вх. № 20856 от 26.06.2020 г. в същия съд.

Настоящият смесен състав, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, установи следното:

Районен съд Русе е бил сезиран с искова молба вх. № 20856/26.06.2020 г., подадена от Д. Тонева срещу Председателя на същия съд, с която е поискала " ... да бъде обезщетена за нанесени морални щети...", нанесени й вследствие " ... незаконосъобразни действия..." на ответника, изразяващи се в отказ да "приеме и входира" предходна нейна ИМ, обективиран в негово Разпореждане с дата 07.05.2018 г. Пред сезирания съд е образувано гр. дело № 2484/2020 г. По повод Разпореждане на съда с дата 27.07.2020 г. назначеният за особен представител на ищцата по реда на чл. 21, т. 2 и т. 3 ЗПП - адв. Д. Владов (вж. Определение от 20.07.2020 г. на РС - Русе - л. 40 от делото) е направил уточнение, че: "1. Правното основание, на което се основава подаденият иск, е чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди"; "2. Ответник по исковия казус да се смята Районен съд Русе ... и неговият председател съдия П. Ченджиев"; Уточнен е и размерът на вредите: имуществени - 5 000 лв., " ... представляващи нерешени проблеми, свързани с повдигнатите в молбата обстоятелства, свързани с телесни повреди, нанесени обиди и клевети от посочените в молбата пространствени обяснения" и морални вреди - 5 000 лв. ...

След отводи на всички съдии от Русенски и Беленски РС, делото е изпратено по подсъдност, с Определение от 26.10.2021 г. на Апелативния съд - Велико Търново, на РС - Горна Оряховица, където е образувано гр. дело № 2016/2021 г. по описа на съда.

С Определение № 91 от 17.01.2022 г. (л. 3) съдът е прекратил производството по гр. дело № 2016/2021 г. и го е изпратил, на осн. чл. 118, ал. 1 и ал. 2 и чл. 119, ал. 1 ГПК, на Административен съд Велико Търново. За да мотивира извода си, че районният съд не е компетентен да разгледа иска е посочил, че ищцата претендира вреди от незаконосъобразен административен акт на председателя на РС - Русе, а именно Разпореждане от 07.05.2018 г., постановено в качеството му на административен ръководител на основание чл. 80, ал. 2 ЗСВ.

В АС - В. Търново е образувано адм. дело № 59/2022 г., като производството по същото е било прекратено с Определение № 54 от 09.02.2022 г. и на осн. чл. 135, ал. 5 вр. ал. 4 АПК съдът е сезирал настоящият смесен петчленен състав от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС със спор за подсъдност. В мотивите на сезиращия съд е прието, че спорът не е подсъден на АС - В. Търново по следните съображения:

1. Действията, които председателят на съда или оправомощено от него длъжностно лице дължи във връзка с образуването на едно дело (гражданско или друго) не е административна дейност. Приемането на исковата молба, или т. нар. "администриране", е правна и техническа дейност, извършвана от страна на съда, т. е. касае се за правораздавателна дейност, която обезпечава достъпа до съд на гражданите.

2. Искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда, т. е. със завеждането й в съответните книги и даването на пореден номер. Това действие не е административна дейност на ръководителя на орган на съдебната власт спрямо негови служители, както е приел РС - Горна Оряховица, а чисто процесуално действие, което има съответните процесуални, но и материалноправни последици - например прекъсване на погасителната давност относно заявеното вземане.

3. Разпореждането на председателя на съда "да не се приеме и входира" една искова молба означава да се откаже постъпването й, което ще рече да се отрече самото предявяване на иска, т. е. налице е отказ от правосъдие, а не административна дейност и не административен отказ. Отказът от правосъдие прегражда по-нататъшното развитие на делото и подлежи на съответния съдебен контрол (по аргумент от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), независимо от името и формата на акта, с който е постановен, както и от неговия издател - председателя на съда, оправомощен от него или съдия-докладчик. Подаването на искова молба е правно действие на ищеца, на което съответства правно задължение от страна на съответния сезиран съд. Разпореждането на председателя му да не се приема исковата молба е по същество съдебен акт, с който се прегражда възможността да се образува дело и да се търси и получи съдебна защита, който съдебен акт подлежи на съответния съдебен контрол.

4. Нормата на чл. 80, ал. 2 ЗСВ, на която се позовава РС - Горна Оряховица, за да квалифицира акта на председателя на Русенски районен съд, е неприложима в конкретния случай доколкото касае правомощия на председателя да осъществява общо организационно и административно ръководство на съда, издавайки вътрешно-служебни актове, докато в случая става въпрос за произнасянето му по въпроса да се приеме или не една искова молба със съответните правни последици за търсената защита от ищцата, което произнасяне не е адресирано до служителите на съда, а най-вече до лицето, сезирало съда със съответното искане - да се разгледа иск, като се извършат съответните процесуални действия. Именно защото приемането на исковата молба и образуването на делата не е административна дейност, правната регламентация на правомощията на председателя в тази насока (по приемането й и образуването на дело/делата) не се съдържат в нормата на чл. 80 ЗСВ.

5. От изложените твърдения на ищцата е ясно, че се претендират вреди от разпореждането на председателя на РС - Русе да приеме предходна искова молба на г-жа Тонева, т. е. от съдебен акт, постановен от председателя на съда, който прегражда търсената защита по съдебен ред, което по никакъв начин не сочи на правна квалификация на иска за вреди като такъв по чл. 1 ЗОДОВ, както РС - Горна Оряховица е приел.

Настоящият смесен съдебен състав споделя изцяло правните изводи на Административен съд Велико Търново.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. С оглед на тази разпоредба правото на иск е субективно публично право да се иска от съда да се произнесе по молбата, с която е сезиран, на което право отговаря задължението на съда да разгледа всяка отправена до него молба за защита. Съгласно разпоредбата на чл. 125 ГПК искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда, като съдържанието на исковата молба определя и съдържанието на иска. Именно затова отказът да се приеме и заведе в деловодната система на съда искова молба и връщането на същата на подателя й по същество си е процесуално действие, преграждащо възможността на страната да упражни правото си на иск. Актът, с който това действие е разпоредено, подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обоснован е извода на съда, че в случая не намира приложение чл. 80, ал. 2 ЗСВ (изм. ДВ, бр. 29/2019 г., тъй като процесното разпореждане на председателя на РС - Русе не касае организацията на работата на съда и не е адресирано до съдии и служители в него.

След като се претендира присъждане на обезщетение за вреди, настъпили от акт на съдия, преграждащ пътя на защита за ищцата, то компетентен да разгледа иска е РС - Горна Оряховица. Правната квалификация на иска, дадена от представляващия страната адвокат не ангажира съда.

Водим от изложеното, и на осн. чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав от съдии на ВКС и ВАС

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на Д. Тонева против председателя на Районен съд Русе за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди е Районен съд Горна Оряховица.

Изпраща делото на Районен съд Горна Оряховица.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Административен съд Велико Търново за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.