Решение № 7553 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2021 г.

Решение № 7553 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2021 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Пловдив против решение № 242 от 05.02.2021 г., постановено по адм. д. № 808/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – "Риц Комерс" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя решение № 14 по протокол № 2/30.01.2020 г. на Общински съвет Пловдив за одобряване на ПУП - ПР на пета градска част, в частта относно новопредвидена улична регулация от изток и от юг на УПИ ІІ – 506. 2 – обществено обслужване. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът констатира, че по действащия ПУП – ПР, УПИ ІІ – 506. 2, отреден за жилищно застрояване, е с улично регулационни граници – източна и южна, като улицата по южната регулационна граница е с о. т. 16 – о. т. 15 с ширина 4. 5 м. без тротоари, а от изток улицата е с о. т. 16 – о. т. 14 с ширина 5 м. и без тротоари. И двете улици не са реализирани, като същите са попадали в ПИ 9526 – публична общинска собственост – за второстепенна улица, част от който с оспореното решение е приобщен към УПИ ІV – частна общинска собственост. Съдът приема, че придаването на част от ПИ 9526 към УПИ ІV – комплексно застрояване следва да е обосновано с конкретна общинска нужда, която в случая не е установена. Констатира, че ПИ 506. 2 е урегулиран със заповед от 2012 г., допълнена със заповед от 2013 г. на кмета на Община Пловдив, с която е одобрено изменение на ПР като от УПИ ІV – комплексно застрояване и задънена улица с паркинг, която не е реализирана, се образуват нов УПИ ІV – 506. 1, 506. 3, 506. 4, 506. 5 – комплексно застрояване и УПИ ІІ – 506. 2 – жилищно застрояване, заличава се о. т. 15 и се създава нова о. т. 15, създава се нова задънена улица с паркинг между о. т. 15 и о. т. 16. С процедираното изменение регулационните линии от изток и юг на УПИ ІІ – 506. 2 стават от улични във вътрешно регулационни, заличават се двете улици от юг и изток и се предвижда нова улица – тупик с о. т. 108 – о. т. 469, при което се запазват като външни граници на УПИ част от източната и част от южната улично регулационни граници, като имотът получава две лица на една и съща улица. Съдът се позовава на приетите по делото съдебно-технически експертизи и приема, че на север имотът няма транспортен достъп, тъй като граничи с булевард със спирка на градския транспорт. От обслужващите улици на място е реализирана само една в участъка от о. т. 29 до о. т. 16 – изпълнена като алея с пътни ивици без тротоар, която завършва в югоизточния ъгъл на УПИ ІІ – 506. 2, това е и улицата предвидена в оспорения ПУП за достъп до имота, но същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 3 ЗУТ, като не е налице и обосновка с конкретни промени по отношение на съседните УПИ от двата квартала - за комплексно застрояване- 585 и 584. Съдът излага съображения, че разширяването на площта на УПИ ІV, кв. 585 с част от площта на ПИ 9526 не е основано на предвиждане на нов обект в обхвата на УПИ ІV, като ОУП предвижда терен за детска градина, за което е отреден п. ІХ в изместен квартал 581, а не в кв. 585 или 584, като за процесната територия не са налице новопредвидени обекти общинска собственост – публична или частна. Съдът приема, че не са изложени съображения за отпадане на уличната регулация по о. т. 29-16-14-3, дори и да се приеме, че тупикът по о. т. 16-15 следва да отпадне поради приобщаване на част от ПИ 9526 към УПИ ІV. Констатира, че е променена конфигурацията на УПИ І, кв. 584 в северната граница, като в преписката не се съдържат данни за възможността, вследствие на тази промяна, новопредвидената улица де се продължи в посока север за постигане на изискването на чл. 81, ал. 3 ЗУТ спрямо УПИ ІІ 506. 2. Съдът прави извод и че е налице нарушение на чл. 148, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, изискваща проектиране на края на тупика с уширение, което да дава възможност за обръщане. Констатира и че оспорения ПУП не отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като в обжалвания административен акт не са налице съображения, обосноваващия направения избор за улична регулация. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение на Общински съвет – Пловдив. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че предвидената улица тупик не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 3 ЗУТ, съгласно, който урегулираните поземлени имоти с изход на задънена улица могат да имат лице към нея с размер не по-малък от нейната широчина. В случая това изискване не е спазено, като правилно съдът се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице пътен инженер, според което нормата на чл. 81, ал. 3 ЗУТ е спазено формално, тъй като според проекта имотът има две лица на една и съща улица. Съгласно правилото на чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗУТ поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота). В случая това изискване не е спазено, тъй като са определени две лица – част от южната и част от източната граница на имота към една и съща улица. Нормата на чл. 81, ал. 3 ЗУТ регламентира лице към прилежащата улица, а не две лица към една и съща улица от различни граници на имота. Посоченото нарушение е съществено, тъй като са нарушени императивни правни норми и е достатъчно основание за незаконосъобразност на административния акт. Законосъобразен е и изводът на съда за нарушение на чл. 148, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, изискваща проектиране на края на тупика с уширение, което да дава възможност за обръщане, такова уширение в случая не е предвидено. Законосъобразен е изводът на съда, че в оспорения административен акт липсват каквито и да било съображения за отпадане на уличната регулация от юг и изток на имота, както и такива обосноваващи взетото ново проектно решение за улица - тупик. Доводът на касатора за неприложимост чл. 148, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, тъй като процесния ПУП е изработен на база на решение № 160/21.05.2015 г. на Общински съвет – Пловдив и техническото задание е прието преди приемане на наредбата и последната не намира приложение по силата на § 7 ПЗР от същата, е неоснователен. Съгласно § 7 ПЗР от наредбата същата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в сила. Следователно в случая цитираната норма е неприложима. Освен това предварителният проект ПУП – ПР е приет от ЕСУТ след влизане на наредбата в сила и към този момент същата е част от действащото право. Съответно и окончателния проект е приет след влизане на наредбата в сила. Законосъобразен е и изводът на съда за нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като изложените в тази насока мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,