Решение № 5277 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11091/2018 г.

Решение № 5277 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11091/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Водоснабдяване и канализация"ЕАД-Б. моли да бъде отменено като неправилно решение № 1583/19.07.2018 г. по адм. д. № 1391/2018 г. на Административен съд – В.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли актът да бъде отменен. След съдебното заседание на 26.02.2019 г. е постъпила молба, имаща характер на писмена защита, която не може да се обсъжда като постъпила след приключване на устните състезания. Ответникът по касационната жалба Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район"-В. /БДЧР-В./, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против акт за установяване на публично държавно вземане № 7/2018/16.04.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на "Водоснабдяване и канализация"ЕАД е установено публично задължение 32 242, 51 лв с лихви за непогасен остатък от такса за 2016 г. за право на ползване на воден обект за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по разрешително № 23140035/17.09.2014 г., изменено с решение № 1708/23.12.2015 г. за ползване на воден обект: Аланско дере, приток на р. Айтоска, водно тяло: р. Айтоска от извор до вливане в р. Съдиевска, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект: "Канализационна система на гр. А.". Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне на публичните задължения на жалбоподателя в оспорения АУПДВ. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. Правилно съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че не е титуляр на разрешителното и поради това не дължи такса за заустване на отпадни води. Видно от разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води от 17.04.2014 г. в т. 1 е предвидено за правото на ползване ползвателят да заплаща такса, за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти в размер, определен по тарифа на МС. С. същата точка е възложено представяне на информация по образец за изчисляване на дължимите такси. Според т. 2 от разрешителното таксата е годишна и се внася от ползвателя на разрешителното не по-късно от 31 март на следващата година. Според т. 4 от разрешителното до монтиране на работещи измервателни устройства или при повреда, таксите се изчисляват на база посочените в разрешителното максимални годишни водни обеми за зауствани отпадъчни води по чл. 194 а, ал. 2 от ЗВ. В раздел "Други изисквания" на разрешителното в т. 4 е предвидено експлоатацията на канализационната система да се извършва по реда на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2/08.06.2011 г. на МОСВ. Копие от договора за експлоатация между титуляра – О. А. и "Водоснабдяване и канализация" ЕАД-Б. да се представи в БДЧР-В. и РИОСВ-Б. в 7-дневен срок от получаване на разрешителното. Приложен е договор по чл. 198 о, ал. 1 от ЗВ, по който от Асоциация по В И К на обособената територия, обслужвана от Водоснабдяване и канализация" ЕАД-Б. на жалбоподателят като оператор е възложена експлоатацията на обособена територия по приложение III, което не е приложено, но страните не спорят, че обхваща канализационната мрежа на гр. А.. Макар, че договорът по чл. 198 о, ал. 1 от ЗВ е сключен на 25.02.2016 г. правилен е изводът на съда, че следва да се определи таксата за цялата година. Видно от представената декларация по чл. 195 б от ЗВ жалбоподателят е подал декларация с изчисления за таксата за заустени отпадъчни води за канализационната система на гр. А. за периода 1.01.2016 г. – 31.12.2016 г., изчислена по фактурирано количество доставени води. Предвид декларирания период на експлоатация на обекта по разрешителното жалбоподателят не може да поддържа, че не дължи таксата в размера, изчислен за цялата година. Неоснователен е доводът на касатора, че не следва да отговаря за неизградена пречиствателна станция или устройства за измерване на заустените отпадни води. По договора от 25.02.2016 г. жалбоподателят е оператор, като съгласно чл. 7. 1. от договора всички инвестиции във В и К системата на обособената територия, предвидени в подробната инвестиционна програма, ще бъдат извършени от оператора. Законосъобразно съдът се е позовал на § 143, ал. 3 от ЗИД ЗВ, обн. в ДВ, бр. 61/2010 г., според който В и К операторите монтират измервателни устройства не по-късно от три години след влизане в сила на този закон. По ал. 2 от същия § 143 до изграждане на пречиствателни станции на населените места с над 2000 еквивалентни жители таксата за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" – за заустване на отпадъчни води в повърхностни води – се изчислява годишно на базата на разрешеното годишно водно количество и индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното. В приложимата за 2016 г. редакция чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ в редакцията от ДВ, бр. 61/2010 г. предвижда, че таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. При липсата на измервателни устройства за определяне на заустваните отпадни води правилен е изводът на съда, че таксата следва да се определи по § 143, ал. 2 от ПР ЗИД ЗВ от ДВ, бр. 61/2010 г. - върху разрешеното годишно водно количество, както е определена в оспорения пред съда АУПДВ. Този начин на изчисления е предвиден в т. 4 от разрешителното, цитирана по-горе. По този начин следва да се изчисли таксата и според чл. 13 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /отм. от 1.01.2017 г. /, действаща за процесната 2016 г., според която при липса на монтирано измервателно устройство за изчисляване на таксата за замърсяване по чл. 12 количеството заустени отпадъчни води се определя на базата на максималното разрешено годишно водно количество в разрешителното за заустване. Тарифата е издадена на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ, по която размерът на таксите по ал. 1, т. 1 – 3 се определя с тарифа на МС. Н. е доводът на касатора за приложение на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ в редакцията от ДВ, бр. 58/2015 г. и изчисляване на заустените води по фактурираните на потребителите водни количества от операторите, предвид § 62, ал. 4 от ЗИД ЗВ, обн. ДВ, бр. 58/2015 г., според която до привеждане на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Обосновано съдът е приел, че извършеният от жалбоподателя мониторинг на заустените води не отговаря по честота изисквана в разрешителното и не са основание за черпене на права от бездействието на оператора. Правилен е изводът на съда, че представените протоколи за изпитване на взетите проби установяват надвишение на индивидуалните емисионни ограничения, поради което е приложим § 2, т. 1 от отменената Тарифа за таксите, цитирана по-горе, по който показателят Е- единична цена на таксата е в размер 0, 02 лв/куб. м. за периода 2015 г. – 2017 г. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне на публичните задължения на оператора в процесния АУПДВ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,