Решение № 14100 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5574/2018 г.

Решение № 14100 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5574/2018 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВПД началника на ГПУ - Малко Търново, подадена срещу решение № 412 от 7.03.2018 г. по адм. дело № 2515/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което по жалба на С. Спасов е отменена издадена от касатора заповед № 4069 з-211/21.08.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът Спасов оспорва касационната жалба в писмено становище и претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящият тричленен състав счита, че касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от надлежна страна по делото, при посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното: Първоинстанционният съд подробно е установил фактическата обстановка в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал обосновани изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Заповедта е мотивирана с резултатите от извършена дисциплинарна проверка и проведено дисциплинарно производство спрямо служителя, изводите от които са обективирани в писмена справка от 15.08.2017 година. Налице са фактически и правни основания за издаването му - чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и "небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед" съобразно чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като описание на допуснатото нарушение се съдържа в приложената по делото писмена обобщена справка, към която заповедта препраща. Описаните в справката нарушения обаче не са конкретни за ответника, а касаят няколко лица, както и самата оспорена заповед не е надлежно мотивирана, като се позовава единствено на изготвената справка. Събраните по делото писмени доказателства водят до извод, че дисциплинарнонаказващият орган не е спазил задължението си по чл. 207, ал. 3 от ЗМВР да извърши всички действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Не е ясно в какво точно се състои твърдяното нарушение от ответника и кои точно служебни задължения не са изпълнени, след като има доказателства, че устната заповед е била изпълнена. Поведението на ответника е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Въпреки че формално се е позовал, липсват доказателства, че административният орган при преценката на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, респективно на наказанието, което е наложил, е отчел всички релевантни за това факти - обстоятелства, при които е извършено, тежестта на нарушението и настъпилите последици, формата на вина и цялостното поведение на служителя, което съставлява нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване на служителя от дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание или снемане на обяснения от него. Предвид това, ответникът по касация не е могъл да защити правата си. В заключение, установените в хода на проверката фактически обстоятелства не обосновават основания за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" и правилно заповедта е била отменена. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в касационната инстанция разноски в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,