Решение № 6904 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2010 г.

Решение № 6904 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Билд Инвест" АД - гр. Сливен, представлявано от Атанас Батаков, срещу решение № 1309/17.12.2009 г. по адм. д. № 181/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 200800203/27.10.08 г. на ТД на НАП-гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-11/19.01.2009 г. на директора на дирекция"ОУИ"-Бургас, с който са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, както следва:

• вследствие на отказан данъчен кредит в общ размер на 60 585, 85 лв. за данъчени периоди м. 02.2007 г., м. 06.2007 г., м. 10.2007 г. и м. 01.2008 г. по фактури, издадени от "Братя Батакови" ООД и "Емона М" ЕООД и са начислени лихви за забава;

• допълнително начислен ДДС в размер на 35 352, 82 лв. за данъчни периоди м. 02, м. 05, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2007 г. и м. 01.2008 г. и лихви за забава;

• преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи за 2006 г. по реда чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и за 2007 г. по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО с непризнати разходи по данъчни фактури, за които с влязло в сила съдебно решение е установено, че не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС;

• преобразуване на финансовия резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) със сумата 61 378, 52 лв.;

• преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи за 2007 г. на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО в размер на 25 964, 42 лв. по ф/ра № 1000000045/30.10.2007 г., издадена от "Емона М" ЕООД.

В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и съответно на приетия порок, да бъде постановено решение по същество с отмяна на оспорения административен акт, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" Бургас не е взел становище.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, поради мотиви, изложени в определение № 1970/09.02.2011 г. по адм. д. № 15476/2010 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено прекратително определение от 10.11.2010 г. по адм. д. № 7569/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, поради което следва да бъде приета за процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд, след подробен анализ на събраните по делото доказателства е извел изводи за законосъобразност на обжалвания пред него РА, поради необорване на установената данъчна основа за облагане по реда на чл. 68, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС при продажба на "нова сграда", недоказаност на осъществени реални доставки по фактури, издадени от "Братя Батакови" ООД и "Емона М" ЕООД, както и в частта за преобразуване на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи по фактури, за които е установено, че не отразяват реални доставки и непризната част от предоставени парични средства от Димитър Батаков на "Билд Инвест"АД.

Решението е правилно.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд са определените с РА данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните 2006, 2007 и 2008 години, както следва:

• отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 60 585, 85 лв., от които за данъчени периоди м. 02.2007 г. в размер на 19 800 лв. и за м. 06.2007 г. в размер на 20 015, 85 лв. по фактури издадени от "Братя Батакови" ООД; за м. 10.2007 г. и за м. 01.2008 г. в общ размер на 20 770 лв. по фактури, издадени от "Емона М" ЕООД;

• допълнително начислен ДДС на основание чл. 68, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС в размер на 35 352, 82 лв. за данъчни периоди м. 02, м. 05, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2007 г. и м. 01.2008 г. и лихви за забава, по фактури за извършени продажби на "нова сграда" под себестойността;

• преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи за 2006 г. по реда чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и за 2007 г. по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО с непризнати разходи по данъчни фактури, за които с влязло в сила съдебно решение е установено, че не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС;

• преобразуване на финансовия резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) със сумата 61 378, 52 лв.;

• преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи за 2007 г. на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО в размер на 25 964, 42 лв. по ф/ра № 1000000045/30.10.2007 г., издадена от "Емона М" ЕООД.

Констатирано е в хода на ревизията, че дружеството през 2007 и 2008 години е осъществило продажба на обекти от "нова сграда" на продажни цени под себестойността. В хода на оспорването не е опроверган изводът, че се касае за "нова сграда" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, както и изводът, че отразените във фактурите продажни цени са под себестойността на обектите.

Не са ангажирани и доказателства за установяване реалност на доставките по оспорените данъчни фактури издадени от "Братя Батакови" ООД за доставка на "1650 кв. м. полирани гранитни плочи" и "хидробетон шпертплат - 158.730 куб. м." и от "Емона М" ЕООД на доставка на 2 бр. котли, 2 бр. горелки и 1 бр. разходомер. По отношение на част от доставките на "Братя Батакови" ООД един от поддоставчиците е "Емона М" ЕООД, който е пряк доставчик и на дружеството-жалбоподател. За "Емона М" ЕООД при насрещните проверки е установено, че не може да бъде открит на данъчния адрес, не е представил исканите от органите по приходите доказателства, а при съпоставка на счетоводните данни, налични по данъчните досиета в съответните ТД на НАП се установява несъответствие по дати и количества на отразените покупки и продажби на съответните стоки, за част от които е отразено, че са от внос, който също не е установен при насрещните проверки. Отказът на данъчен кредит е обоснован с липсата на каквито и да е доказателства за осъществен транспорт на стоките, които съобразно вида и количествата, не е възможно да бъдат осъществени без транспорт, товарене и разтоварване, а такива разходи не са отчетени нито при доставчика, нито при получателя на доставките. В хода на оспорването не е опровергана с насрещни доказателства тази констатация на ревизията, поради което съдът се е позовал на установените данни при ревизията за липса на доказателства за осчетоводени разходи за транспорт, с което се доказва основанието за отказ - липса на реално осъществени доставки на стоки по процесните фактури, подробно изследвани в административния и съдебния акт.

Не са ангажирани каквито и да е доказателства и за опровергаване изводите на ревизията, обосновали преобразуването на финансовия резултат на дружеството за ревизираните данъчни години.

В една част, преобразуването е с непризнати разходи от нереална доставка на услуга - СМР по изграждане на жилищна сграда по Договор от 04.07.2005 г. с "Братя Батакови" ООД, за което има издадена фактура № 290/27.12.2005 г., за която с влязло в сила съдебно решение е потвърден РА на орган по приходите за отказан данъчен кредит в този размер, поради недоказаност на реална доставка на услугата, отразена във фактурата.

В тази част РА е постановен въз основа на безспорно установения факт за липса на реалност на отразената доставка през 2005 г., като разходите са непризнати пропорционално през следващите данъчни периоди - 2006 и 2007 години, съобразно осчетоводяването им в строителната продукция, съответно в реализираните продажби на готови строителни обекти.

С жалбата, подадена до първоинстанционния съд жалбоподателят е поискал назначаването на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, които да установят себестойността на обектите, във връзка с възраженията срещу РА в тази част, както и възраженията по РА в останалата част. Въпреки че съдът е допуснал експертизите със задачи, посочени от жалбоподателя, поради невнасяне на определения от съда депозит за вещи лица, с дадена за това възможност в две поредни съдебни заседания, експертизите са заличени. Неоснователно се поддържа в касационната жалба твърдението, че съдът грубо е нарушил съдопроизводствените правила като е заличил експертизата, след като вече я е допуснал, само защото предварително не е внесено възнаграждение в рамките на определения депозит, като касаторът счита, че експертизата е следвало да бъде извършена, а след изхода на делото да се осъди жалбоподателя да внесе възнаграждение за експертизата. Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ГПК всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала и в конкретния случай, след като не е внесло предварителния депозит за допуснатите по негово искане съдебни експертизи, дружеството-жалбоподател не може да черпи права от собственото си бездействие и да твърди, че е налице от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

При така установените по делото данни, въз основа на доказателствата по административната преписка, без да са ангажирани от страна на жалбоподателя в хода на административното и съдебно оспорване каквито и да е доказателства във връзка с възраженията му за определените задължения по ЗДДС и по ЗКПО, правилно съдът е стигнал до изводи за законосъобразност на РА. Съдът изцяло споделя мотивите, изложени в първоинстанционното решение, което при липсата на каквито и да е нови доказателства в хода на оспорването, е анализирал данните по така представените с административната преписка и изводите на ревизиращите органи в РА и потвърдителното решение на ДД"ОУИ".

По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу РА е правилно и следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,