Решение № 9845 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14472/2015 г.

Решение № 9845 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14472/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Н. В. Х., чрез адв. Р. Н. и адв. И. Ж. срещу Решение № 14 от 30.10.2015 г., постановено по гр. д. № 13 по описа на Административен съд - Г. (АС - Г.) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 450,00 лв., произтичащи от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 07-108 от 11.12.2014 г. (НП), издадено от началник отдел "Рибарство и контрол" - Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба. Наред с това, Х. е осъден да заплати на ИАРА сума в размер на 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Оспорват се направените от съда изводи, че заплатеното от Х. адвокатско възнаграждение във връзка с водене на нахд № 1224 по описа на Районен съд - Г. за 2014 г. и кнахд № 98 по описа на АС - Г. за 2015 г., не е пряка и непосредствена последица от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно НП. Твърди, че приложимият ред за обезвреда е именно този по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и обжалваното решение противоречи на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по описа на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г., на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Поддържа становище, че първоинстанционният съд не е съобразил наличието на всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото отмененото НП е властнически акт, издаден от административен орган в резултат на санкционираща административна дейност и за Х. са настъпили имуществени вреди в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване и отмяна на НП, което увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендират се и сторените разноски в двете съдебни инстанции за държавни такси и платени адвокатски възнаграждения. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от адв. Жалков, с което се поддържа касационната жалба и се иска нейното уважаване. Ответникът - ИАРА не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия съд, не се представлява. Представя писмена защита, в която чрез упълномощен процесуален представител изразява становище по същество на спора. По подробно изложените в него съображения иска оставяне в сила на обжалваното решение. Обръща внимание, че в хода на производствата пред Районен съд - Г. и пред АС - Г. по обжалване на НП не е доказано, че е заплатено адвокатското възнаграждение, което се претендира като настъпила за Х. вреда. Представени били само пълномощни, по силата на които е осъществено процесуалното представителство. При условията на евентуалност излага и съображения за наличието на предпоставки за освобождаване от отговорност на основание чл. 5 ЗОДОВ предвид това, че безспорно бил извършван риболов във водите на язовир Х. С.. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство и представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от Христов адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - Г. е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател иск срещу ИАРА, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на Н. В. Х. обезщетение в размер на 450,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска (26.06.2015 г.) до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 1224/2014 г. по описа на Районен съд - Г. и кнахд № 98 по описа на АС - Г. за 2015 г. за отмяна на НП № 07-108 от 11.12.2014 г., издадено от началник отдел "Рибарство и контрол" - Г., представляващи заплатено от Х. адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство по посочените две дела. Установено е от първоинстанционния съд, че НП № 07-108 от 11.12.2014 г., издадено от началник Отдел "Рибарство и контрол" - Г., с което на Х., за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 70, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер 1500,00 лв., е отменено с Решение № 86 от 16.02.2015 г., постановено по нахд № 1224 по описа за 2014 г. по описа на Районен съд - Г., оставено в сила с Решение № 124 от 25.05.2015 г., постановено по канд № 98/2015 г. по описа на АС - Г.. В производството по нахд № 1224/2014 г. Х., в качеството си на жалбоподател е бил представляван от упълномощен процесуален представител - адвокат. Въз основа на представения договор за правна защита и съдействие по делото в Районен съд - Г. съдът е приел за установено, че Х. е заплатил на адвокатското дружество, от състава на което е представлявалия го адвокат, в брой възнаграждение в размер на 300,00 лв. при подписването на договора. По делото пред АС - Г. Х., в качеството на ответник, е бил представляван отново от свой упълномощен процесуален представител, като въз основа на представения договор за правна защита и съдействие съдът е приел, че той е заплатил в брой на адвокатското дружество, от състава на което е представлявалия го адвокат, възнаграждение в размер на 150,00 лв. при подписването на договора за правна защита и съдействие. При така установеното в решението от фактическа страна, съставът на АС - Г. е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, допустим е, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в производството вреди, но разгледан по същество е неоснователен. Като се е позовал на мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по описа на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г., на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия от Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът е посочил, че искът е предявен пред компетентния съд, а за квалифицирането му като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Изложил е съображения, че определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. По тези съображения съдът е приел, че е налице първата от предпоставките за основателност на претенцията, доколкото посоченото НП е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Поради това обаче, че не са налице останалите кумулативно изискуеми предпоставки, е направил извод за неоснователност на предявената пред него искова претенция. Мотивирал е така направения извод с това, че заплатеното от Х. адвокатско възнаграждение във връзка с водене на нахд № 1224/2014 г. по описа на Районен съд - Г. и кнахд № 98/2015 г. по описа на АС - Г. нямало характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - не било налице императивното задължение обжалването на НП да става единствено чрез ангажиране на адвокат, а неговото възнаграждение се основавало на облигационно отношение, чийто източник е договор за правна защита и съдействие. Доколкото законът не предвиждал задължително процесуално представителство за защита на правата и законните интереси на лицата по повод на обжалването на НП, заплатеното адвокатско възнаграждение за такова процесуално представителство, което е осъществено на база на валидно облигационно правоотношение, нямало характер на увреждане по смисъла на материалния закон, нито пък било пряка и непосредствена последица от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно НП. В производствата по обжалване на НП разноски не се присъждали (Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г.), предвид което законодателното решение да няма процесуален ред за претендиране на разноските, включително заплатено възнаграждение за адвокат, не следвало да се заобикаля чрез прилагането на ЗОДОВ. Заобикалянето на закона по този начин би довело да разрешаване на правния спор в процес, в който страните са неравнопоставени, защото ответната страна нямала реална процесуална възможност да се защити спрямо претендирания размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като за нея не съществувала възможност да направи възражение за прекомерност. Поради приетата от съда неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, за ИАРА не възниквало и задължение за заплащане на акцесорно задължение за заплащане на лихва върху главното такова. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел различно от така възприетото в цитираното тълкувателно решение, а именно, че вредата, претърпяна от Христов в размер на платените разноски за адвокатска защита по нахд № 1224 по описа на Районен съд - Г. за 2014 г. и по кнахд № 98 по описа на АС - Г. за 2015 г. не представлява пряка и непосредствена последица от отмененото НП, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск при допуснато нарушение на материалния закон, както основателно поддържа касационният жалбоподател. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Х. сума в размер на 300,00 лв. и на 150,00 на адвокатското дружество от състава на което е адв. Жалков, осъществил процесуалното му представителство по посочените две дела. Видно е от Договор за правна защита и съдействие от 16.12.2014 г. представен още в хода на съдебното производство пред Районен съд - Г. и описан в жалбата, по която е образувано съдебното производство по обжалване на НП, че сума в размер на 300,00 лв. е заплатена от Х. в брой на адвокатското дружество при подписването на договора за обжалване на НП № 07-108 от 11.12.2014 г. и процесуално представителство по делото. Също така, от представения в хода на производството пред АС - Г. по кнахд № 98 по описа на съда за 2015 г. договор за правна защита и съдействие се установява, че сума в размер на 150,00 лв. е заплатена от Х. в брой на адвокатското дружество при подписването на договора за процесуално представителство по делото. Наред с това, установява се че адв. Жалков действително е осъществил процесуално представителство и защита по нахд № 1224 по описа на Районен съд - Г. за 2014 г., образувано по жалба на Х., подадена чрез този адвокат срещу НП № 07-108 от 11.12.2014 г. и по кнахд № 98 по описа на АС - Г. за 2015 г. Посочените договори са обективирани на обратната страна на листа на пълномощното за процесуално представителство и се съдържат в представените и приобщени към доказателствата дела по описите на Районен съд - Г. и АС - Г., съответно на л. 20 и на л. 20, гръб. Предвид това аргументите на ответника по касация, че представянето им по делата не било установено и доказано се преценяват от настоящия състав като неоснователни. Следователно, претендираните вреди са доказани по размер. Наред с това тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и установените по делото факти. Съображенията на ответника по касация, изложени в представената по делото писмена защита, свързани с непредставянето на списък на разноските по делото пред Районен съд - Г. и пред АС - Г. и липсата на волеизявление по тези дела за присъждане на разноски са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото предметът му е претенция за обезвреда на претърпени имуществени вреди, а не заплащане на разноски по конкретно дело. Неоправдано е и възражението му за наличие на предпоставки за приложението на чл. 5 ЗОДОВ, тъй като е по аргументи, неотносими към посочената разпоредба предвид отмяната на НП. При установеното по делото, че е налице изплатено адвокатско възнаграждение в производствата пред съда по обжалването и отмяната на посоченото НП на адвокатското дружество, от състава на което е процесуалният представител на Х., който реално е осъществил защитата в хода на съдебните производства пред Районен съд - Г. и пред АС - Г., предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 450,00 лв. Тази сума следва да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба пред АС - Г. - 26.06.2015 г., така както е претендирана. Ето защо решението като неправилно следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, а делото да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като се уважи предявеният иск. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател се следва присъждането на сторените в двете съдебни инстанции разноски за адвокатски възнаграждения и държавни такси съобразно представените доказателства за извършването им. Ответникът по касация ИАРА следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 415,00 лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции, от които: 10,00 лв. внесена държавна такса за първоинстанционното производство, 200,00 заплатено адвокатско възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2015 г. пред АС - Г.; 5,00 лв. внесена държавна такса за касационното производство и 200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 13.11.2015 г., представен по настоящето дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение