Решение № 6713 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 504/2011 г.

Решение № 6713 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 504/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 200, ал. 2 вр. чл. 103, ал. 3 от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Венцислав Боянов от гр. Бургас против решение № 11551/7.10.2010 г., постановено от Върховния административен съд, III отд. по адм. д. № 1532/2010 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № Iз-2421 от 28.12.09 г. на министъра на вътрешните работи и Венцислав Боянов е осъден да заплати на МВР разноски в размер на 450 лева.

В жалба, по която е образувано настоящото производство, се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски. Конкретните оплаквания са следните:

• неправилен е изводът на съда, че като нови обстоятелства за възобновяване на производството са сочени - фактът на внасяне на осигурителните вноски за времето на обучението и разпореждането за отказ да се отпусне пенсия;

• неправилен е изводът на съда, че срокът за подаване на искането за възобновяване на производството по реда на чл. 99 и сл. АПК е пропуснат;

• неправилно е решението, в частта относно присъдените разноски на ответника за сумата над 150 лева.

Ответникът в касационното производство, Министърът на вътрешните работи чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор и изложени в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба в частта й относно присъдените разноски на ответника за сумата над 150 лева и за неоснователност на тази жалба в останалата й част. Според прокурора основанието, което е сочено от касатора за възобновяване на административното производство не осъществява хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК и не е новооткрито, а представлява новосъздадено доказателство.

Върховният административен съд, първа колегия в настоящия петчленен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване.

Досежно основателността й приема следното:

Пред тричленния състав на ВАС е обжалван отказ на министъра на вътрешните работи за отмяна на административен акт на осн. чл. 99 от АПК. Този отказ е обективиран в заповед № Iз-2421 от 28.12.09 г. на министъра на вътрешните работи.

Искането, по което е инициирано производството, е от 17.11.09 г. Подадено е от жалбоподателя - Венцислав Боянов. В искането е посочено, че с разпореждане на РУСО - Бургас не му се признава осигурителен стаж за 11 месеца, поради което не му се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане е потвърдено от горестоящия административен орган и от Административния съд - Бургас, чието решение е обжалвано пред ВАС. С оглед опасенията за невъзможност да осъществи пенсионните си права, жалбоподателят е подал искането по реда на чл. 99 от АПК за отмяна на заповед № К 4315 от 30.07.08 г. на министъра на вътрешните работи и възстановяване действието на служебното му правоотношение от датата на прекратяването с въпросната заповед до датата на натрупване на необходимия стаж за пенсиониране, заедно със съответните последици по закон - внасяне на дължимите за осигуряването му осигурителни вноски.

Видно от съдържащата се по делото Заповед № К-4315 от 30.07.08 г. е, че служебното правоотношение на Венцислав Боянов с МВР е прекратено на осн. чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и заявление с рег. № 17411/1.07.08 г.

Със заповедта, обжалвана пред тричленния състав на ВАС, министърът на вътрешните работи е отказал да допусне възобновяване на производството, приемайки, че основанието за възобновяване на производството, сочено от Боянов, е по чл. 99, т. 1 от АПК, поради което и съгласно чл. 100 от АПК, той не попада в кръга лица, които могат да инициират възобновяване на административното производство на това правно основание. Преценено е, че не е налице нито едно от останалите основания, визиран в чл. 99, т. 2 - 7 от АПК. Изложени са съображения също така, че дори да се приеме, че разпореждането на РУСО - Бургас представлява ново обстоятелство, то срокът за възобновяване на административното производство по чл. 102, ал. 2 от АПК е изтекъл.

Тричленният състав на ВАС, за да отхвърли жалбата приема, че не е налице хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК, тъй като не е налице искане от някои от органите, посочени в чл. 100 от АПК. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че дори да е била налице инициатива за възобновяване на производството от някои от органите, посочени в чл. 100, то искането би било просрочено. Съдът е посочил, че не са били налице и някои от другите основания - чл. 99, т. 2 - 7 от АПК за възобновяване на производството. Съдът е приел, че описаната обстановка не осъществява хипотезата на "ново обстоятелство", за каквото се сочи непризнаването от страна на ръководителя на ПО - НОИ - гр. Бургас на осигурителния стаж за времето - 1.10.2004 г. - 1.09.2005 г. на осн. § 9, ал. 2 от КСО, тъй като фактът на внасяне на осигурителните вноски за времето на обучението му, не е бил нов за жалбоподателя, тъй като той лично е внесъл осигурителните вноски и е депозирал документа за това преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че дори разпореждането на РУСО - Бургас да се възприеме като ново обстоятелство, то искането и в този случай е подадено извън срока за това.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като основателна.

От обстоятелствената част на искането във връзка с което е постановен обжалваният административен акт следва, че жалбоподателят е искал възобновяване на административното производството поради откриване на ново обстоятелство, т.е. на осн. чл. 99, т. 2 от АПК. Целта на това искане е да се отмени заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя и служебното правоотношение да се възстанови за периода, необходим за натрупването на стажа за пенсиониране.

Новото обстоятелство е непризнаването от пенсионния орган на осигурителния му стаж за периода 1.10.04 г. - 1.09.2005 г.

Това становище на пенсионния орган, въпреки че намира своето основание и подкрепа в нормативната база, субективно Боянов не е имал съзнанието за него преди заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение и по време на производството, приключило с издаването й. Въз основа на издадените удостоверение № 18 от 18.06.08 г. от ТД на НОИ - Бургас, и справка за осигурителен стаж и възраст от 1.07.08 г., издадена от началник на "Човешки ресурси" при МВР - НСП - Бургас, подписана от гл. счетоводител и директор, Боянов е считал (имал е съзнанието), че за осигурителен стаж му се признава и периодът, за който той е внесъл осигурителни вноски, а именно - 1.10.04 г. - 30.09.2005 г.

При тези данни следва, че обективното положение, че периодът 1.10.04 г. - 30.09.2005 г., за който Боянов е внесъл осигурителни вноски, не му се признава за осигурителен стаж (тъй като се дублира - през същия период той е работил по трудово правоотношение) е съществувало още по време на производството за прекратяване на служебното му правоотношение, само че това положение субективно не е било известно на жалбоподателя, поради наличие на документи, които са формирали убеждение в него за обратното. Описаното положение, според настоящия съдебен състав осъществява хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК.

Между страните не е налице спор, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя не е обжалвана и е влязла в сила.

Третата (освен посочените две в предходните абзаци) предпоставка за допустимостта на производството по чл. 99 от АПК е молбата за възобновяване, да е подадена в законоустановения срок. Съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК максималният срок, в който молбата за възобновяване на производството на осн. чл. 99, т. 2 от АПК може да се подаде, е една година от възникване на основанието. В конкретния случай, за първи път становището на органа по пенсионирането е обективирано в разпореждането от 12.09.2008 г. Но тъй като това разпореждане подлежи на контрол за законосъобразност, при обжалване то става окончателно с влизането в сила на акта на органа, до който е стигнал инстанционния контрол за законосъобразност. В конкретния случай, разпореждането е обжалвано пред съд, чието решение е влязло в сила с потвърждаването му от ВАС с решение № 15996/23.12.09 г. по адм. д. № 9289/09 г. Тоест, може да се приеме, че в настоящия случай основанието за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК е възникнало на 23.12.09 г., тъй като от тази дата разпореждането на пенсионния орган е станало окончателно. Искането за възобновяване на производството е подадено при обективното съществуване на индивидуалния административен акт, обективиращ основанието за възобновяване на производството, но преди влизането в сила на този административен акт. В тази особена хипотеза, съдът приема, че срокът по чл. 102 от АПК е спазен и производството за възобновяване на производството за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е допустимо.

Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, първоинстанционният съдебен състав е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това се отмени отказа на министъра на вътрешните работи, обективиран в заповед № Iз-2421 от 28.12.09 г. на министъра на вътрешните работи и преписката се върне на административния орган за произнасяне по същество.

Воден от горните съображения, Върховният административен съд