Решение № 4811 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на главния архитект на Столична община чрез неговия пълномощник и на Л. Добрева и А. Бур чрез техния процесуален представител срещу решение 1092/21.02.2023 г. по адм. дело 2098/2022 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед за премахване на незаконен строеж и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба В. Добрев, чрез своя процесуален представител в писмени отговори на всяка от касационните жалби изразява становище за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Добрев срещу заповед РА-30-111/04.02.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ в качеството му на извършител му е наредено да премахне незаконен строеж Пристройка към лоджия на първо ниво без одобрена проектна документация, без разрешение за строеж и без съгласие на собствениците в двуетажна жилищна сграда, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.107.83, УПИ VII-7, кв. 10, м. Трета извънградска част. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма и съдържание. Допуснати са съществени нарушения на административната процедура, поради нередовно връчване на съставения констативен акт. Ограничаването на правото на участие на оспорващия в административното производство е довело и до неизясняване на фактическата обстановка. Заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като са налице предпоставките за търпимост на строежа при условията на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, поради което административния акт следва да се отмени. Така постановеното решение е частично недопустимо. В административното производство, както и в съдебното производство по премахване на незаконен строеж страни са само административният орган и лицето, адресат на заповедта за премахване. Никакви други лица не са заинтересовани и нямат право да участват в производството по премахване на незаконен строеж, тъй като никой не може да претендира настъпването на неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Поради това решението като постановено при участието на заинтересованите страни Л. Добрева и А. Бур е недопустимо, следва да бъде обезсилено в тази му част, а производството в тази част да бъде прекратено. Решението е правилно в останалата му отменителна част, макар и не изцяло по изложените от съда мотиви. Настоящата инстанция не приема правните изводи на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради нередовното връчване на съставения констативен акт, довело до неучастие на жалбоподателя в протеклото административно производство. Евентуални допуснати нередности в процедурата по връчване на констативния акт не съставляват нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. С подаването до съда на жалбата срещу издадената заповед, нейният адресат е реализирал правото си на защита срещу тази заповед в протеклото съдебно производството и правата му не са нарушени. Обжалваното решение е и обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всичи доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че към съществуваща стоманобетонова тераса с парапет е пристроена тераса с размери ширина 1,90 м и дължина 5,20 м, изпълнена от стоманобетонова плоча върху три стоманобетонови колони с размери 0,20 м/ 0,20 м и височина около 1,20 м, лежащи върху стоманобетонови фундаменти; за достъп до дворната част на имота са изпълнени шест броя стоманобетонови стъпала. Изградената допълнителна тераса и основната сграда представляват единна конструкция. По своите характеристики и предназначение реализираното безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който липсват издадени строителни книжа което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост на същия по пар. 16 ПЗРЗУТ или на пар. 127 ПЗРЗИДЗУТ. В случая от съвкупния доказателствен материал- а именно декларациите на Д. Панайотов и Е. Милев, както и от показанията на свидетеля Пашалийски се установява, че процесното уширение на лоджията е извършено през 1982 г. Настоящата инстанция намира, че съдът адекватно се е позовал на показанията на свидетеля Пашалийски, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и логични, отнасящи се до факти и събития, които е възприел лично и непосредствено и кореспондиращи с останалите доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда за наличието спрямо незаконния строеж на предпоставките за търпимост по пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. В случая строежът е изграден до 07.04.1987 г, и е допустим по сега действащите правила и норми на ЗУТ. В този смисъл е заключението на вещото лице архитект, според което изискуемото се минималното отстояние до страничните регулационни линии в този случай е 1,50м - сътласно чл.88, ал.1, т.2 от Наредба 7 за за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случая измереното разстояние до най-близката странична регулационна линия е 2,65 м., като това разстояние е измерено от ръба на стената на основната сграда, а пристроената плоча на терасата продължава тази линия. По отношение спазване на отстоянията към дъното на имота - при норма от 5,00м съгласно чл.31, т.2 от ЗУТ, измереното отстояноие на пристроената тераса е 12,30м. Следователно спазени са отстоянията от страничните регулационни линии и през дъно на имота и не се нарушават показателите на плана за застрояване, в какъвто смисъл е и изводът на решаващия съд. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна, съдът е приложил материалния закон правилно. Оспореният административен акт е материалнонезаконосъобразен, тъй като безспорно се установява предпоставката търпимост на незаконния строеж. Като търпим строежът не подлежи на премахване. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба В. Добрев следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 /хиляда/ лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение