Решение № 11540 от 13.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Агенция по вписванията, чрез процесуален представител против решение 3942/13.06.2022г., постановено по адм. дело 3015/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответната страна З. Дамянова, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил писмо 66-00-199 от 09.03.2022г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията/ИД на АвП/, обективиращо отказ за заличаване/изтриване на личните данни на З. Дамянова, съдържащи се в публикувания учредителен акт на КаласЕООД, раздел Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по заявление от 02.03.2022г., и преписката е изпратена на Агенция по вписванията /администратора на лични данни/, за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с решението, в 14-дневен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспореното писмо по съществото си съставлява, обективира отказ да се извърши заличаване на лични данни по подадено заявление от 2.03.2022г. и съдържа властническо волеизявление- отказ за заличаване на лични данни. Според съда този отказ е постановен от компетентен орган, но е незаконосъобразен. Решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Видно от доказателствата по делото, Дамянова е подала до Агенция по вписванията заявление, в което е посочила, че като субект на лични данни упражнява правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред Агенция по вписванията, Търговски Регистър, в качеството й на администратор на лични данни. До жалбоподателя е изпратено писмо с изх.66-00-199 от 09.03.2022г. на изпълнителен директор на АвП, против което е подадена жалба до първоинстанционния съд. Видно от нейното съдържание, Дамянова е визирала АвП като администратор на лични данни, и е посочила, че този администратор на лични данни неоснователно не е уважил искането за изтриване на личните му данни по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент за защита на данните). З. Дамянова е поискала да се отмени писмо 66-00-199 от 09.03.2022г. издадено от Агенция по вписванията в качеството й на администратор на лични данни, и да се задължи АвП да изтрие/заличи личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на КаласЕООД [ЕИК]. Съдът е разгледал жалбата в производство по реда на чл.39, ал.1 ЗЗЛД, според която разпоредба при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Страни в това производство във вр. със заявеното от жалбоподателя право по чл.17, §1 ОРЗД са субекта на данни(чл.4, §1 ОРЗД) и администратора на лични данни (чл.4, §7 ОРЗД). В случая пред АССГ е оспорено писмо, издадено от ИД на АвП в качеството му на представител на администратора на лични данни, като същевременно в жалбата не се съдържат доводи, че оспореното писмо е ИАА по см. на АПК, подлежащ на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК, а са наведени доводи срещу отказ на администратора на лични данни. При тези данни първостепенния съд е следвало като ответна в производството пред него страна да конституира Агенция по вписванията в качеството й на администратор на лични данни по см. на чл.4, §7 ОРЗД, което в настоящия казус не е сторено. Участието на ненадлежна страна в процеса има резултат постановяване на недопустим съдебен акт, който на осн. чл.221, ал.3 АПК вр. чл.218, ал.2 АПК следва да се обесили без да се разглежда спора по същество, а делото се върне на АССГ за ново разглеждане при правилно конституиране на страните в съдебното производство. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Пето отделение