Решение № 3537 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2019 г.

Решение № 3537 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВп), подадена чрез юрисконсулт Георгиева срещу решение № 1667 от 30.07.2019 г., постановено по адм. дело № 898/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС), с което по жалба на Н. Павлова е отменена издадена от касатора заповед № ЧР-01-531/20.02.2019 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение като неправилно. Ответницата Павлова оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението на АС. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално недопустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Първоинстанционният съд е постановил решението си при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Касационният състав препраща към изложените мотиви на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да е необходимо изцяло да ги преповтаря, като в тази насока споделя и аргументите на участващия по делото прокурор. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на основание на която е издадена заповедта, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, т. е. извън случаите на невъзможност поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Както сочи употребеното от законодателя определение за невъзможността, а именно обективна, за да бъде налице предвиденото в разпоредбата материалноправно основание, тази невъзможност за изпълнение на служените задължения трябва да е настъпила по независещи от волята на страните по правоотношението причини. В този смисъл е и константната съдебна практика. В случая това не е така - твърдяната в оспорената заповед невъзможност се дължи на утвърдени от органа по назначаването промени в длъжностната характеристика за заеманата от лицето длъжност - "главен експерт" в отдел "Информационни системи на регистрите" в Главна дирекция "Регистри", с които се въвежда изискване за владеене на английски език. Освен че в този й вид длъжностната характеристика не е била връчена на служителката, респективно тя не е била запозната със същата, отразеното в мотивите на заповедта, че в служебното досие на лицето липсва документ, удостоверяващ владеенето на този език, се опровергава от материалите, съдържащи се в административната преписка, включващи и това досие. Предвид горното, обосновано административният съд е приел, че изложеното в заповедта фактическо основание не обосновава хипотеза по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и че това обуславя материална незаконосъобразност на административния акт, който правилно е отменен. Не са налице основания за отмяна на решението на АС при упражнения касационен контрол и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответницата по касация за присъждане на разноски в размер на 1500 лева съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, които следва да се заплатят от АВп. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,