Решение № 8400 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2011 г.

Решение № 8400 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 159, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция" (ПП-СДВР) срещу решение № 2076 от 24.06.2010 г., постановено по адм. д. № 7446 от 2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменена като незаконосъобразна заповед № АГ 4383/21.04.2009 г. на Началник отдел "Пътна полиция" - СДВР. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че атакуваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора. Касаторът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Гулчен - Сандрела Хошияр Ал Кади не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира същата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. За да отмени акта на началника на отдел ПП-СДП първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е постановена в противоречие с материалния закон. Приел е за установено, че наказателни постановления с № 119441/11.10.05 г., № 36273/03.04.2006 г. и № 17976/07.03.2007 г., въз основа на които са отнети 30 к. т., не са влезли в сила, тъй като върху известията за доставянето им не е извършено надлежно отбелязване за връчване. Приел е, че по отношение на НП № 0401/5893/05/17.12.2005 г., в резултат на което са отнети 6 к. т. е погасена възможността държавата да реализира правомощията си да изпълни наложеното наказание поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност - чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Развил е съображения, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ - изземване на свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, тъй като за водача не е възникнало задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП - да върне СУМПС. Решението е неправилно. На първо място неправилен е изводът на АССГ, че наказателни постановление № 36273/03.04.2006 г. и № 17976/07.03.2007 г. не са влезли в сила, тъй като не са надлежно връчени. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. По делото са представени докладни записки от 29.06.2006 г. и от 10.03.2008 г. от полицейски служител при КАТ - СДВР, от които се установява, че Ал-Кади е търсена на посочения от нея адрес, с цел връчване на цитираните по горе две наказателни постановления, но не е намерена на адреса. По делото липсват данни за наличие на друг неин адрес, различен от посочения в преписката. Т. е. по отношение на наказателни постановления с номера № 36273/03.04.2006 г. и № 17976/07.03.2007 г. може да намери приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Видно от наказателните постановления, същите са връчени чрез отбелязване върху тях по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, следователно и двете са влезли в законна сила. Настоящата инстанция не споделя и извода на съда, че изтеклата погасителна давност по отношение възможността за изпълнение на наложено с наказателно постановление № 0401/5893/05/17.12.2005 г. наказание "глоба", е пречка за отнемането на съответните контролни точки, посочени в наказателното постановление. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на контролните точки не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. Неприложим е и чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 268, т. 1 АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, т. к. заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително основание е оспорена и поради това все още не е влязла в законна сила. Времето от юридическата изпълнимост до фактическото изпълнение на приложената ПАМ е ирелевантно. В същия смисъл е и решение № 2984/28.02.2011 г. по адм. дело № 7654/2010 г. на ВАС, седмо отделение. Единствено наказателно постановление № 119441/11.10.2005 г. не връчено по надлежния ред и не е влязло в сила. Горното обаче не може да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като дори да бъдат извадени контролните точки, отнети на база това наказателно постановление, отнетите контролни точки стават 58, при максимален размер - 39, съгласно чл. 2, ал. 1 от. НАРЕДБА № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат /Наредбата/, т. е. за Ал-Кади е било налице задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС, тъй като към датата на издаване на обжалваната заповед са и били отнети всички контролни точки и тя е изгубила придобитата правоспособност. Горното налага извод, че са били налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Като е стигнал до извод, различен от горния, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а спорът - решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Гулчен Сандрела Хошияр Ал-Кади бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени на касатора и направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,