Решение № 126 от 7.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2016 г.

Решение № 126 от 7.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 149245/02.12.2015 г. от М. Г. П., чрез адв. Н. Г. срещу решение № 175/26.01.2015 г. по гр. д. № 1646/2012 г. на Апелативен съд-София, ГК, 4 състав. Молителката твърди, че след постановяването на атакуваното решение е установено наличие на обстоятелство, което не е могло да бъде известно както на нея, така и на съда и което е от съществено значение за делото. Това обстоятелство се установява от ново писмено доказателство, представено от вещо лице, по друг съдебен спор воден между страните, а именно справка издадена от С., от която е видно, че за починалата ответница по делото Р. И. Ш. липсват данни за извършени и отчетени прегледи от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, работещи по договори с НЗОК, в периода 17.06.2011 г. -21.11.2012 г. Изтъква, че решаващите изводи на съда по спора са основани на медицинско направление изх. № 215/20.01.2014 г., издадено от [фирма] в частта, в която в него е посочена диагнозата на ответницата, като е било прието, че автентичността и достоверността на този документ не е оборена. Посочва, че съдът е кредитирал заключението на съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Р., според която на 17.06.2011 г. лицето е било прегледано от д-р К. И. и той е поставил диагноза: "деменция, други налудни симптоми, с интелектуално-паметов упадък, с параноидни налудности, не разрешаваше да се проведе медицински преглед и изследвания". Намира, че с новото доказателство се опровергава истинността на представеното по делото направление. Прилага молба от д-р Х. А. Т. - психиатър, назначен за вещо лице по гр. д. № 9662/2011 г. на СГС, ГО, 1-12 състав, вх. № 144243/23.11.2015 г. и приложено към нея писмо изх. № 94-01-13/23.07.2015 г. на С. с цитираното по-горе съдържание. Посочва, че новото обстоятелство и установяващото го писмено доказателство са й станали известни на 23.11.2015 г., когато то е представено по другия воден между страните съдебен спор. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответницата по молбата И. Л. Ш. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. К. Я., я оспорва. Не претендира разноски. ВКС, състав на III г. о., установи по делото следното: С въззивното решение, предмет на молбата за отмяна, е отменено решение на първоинстанционния съд и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от молителката иск против Р. И. Ш., починала на 21.11.2012 г. и заместена в процеса от ответницата, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 07.02.2011 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], с посочени индивидуализиращи го белези, който починалата продавачка се задължила да прехвърли срещу заплащане на продажна цена в размер на сумата 70 000 лв. За да постанови съдебния си акт въззивният съд е приел, че предварителният договор не е бил валидно сключен. Намерил е за основателно направеното от ответницата възражение за унищожаемост на същия на основание чл. 31, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 2 ЗЗД, тъй като продавачката е била в състояние на невъзможност да се грижи за своите работи. Кредитирал е заключението на изслушаната единична съдебно- психиатрична експертиза, както и особеното мнение на същия експерт в тричленната експертиза, според което продавачката е страдала от съдова деменция от 2008 г., която се е характеризирала с предходни помрачения и продължителни психози с халюциторни картини, с мозъчна атеросклероза, чиято особеност се изразява в склонност към колебания в интензивността на болестните прояви. От 2004 г. е страдала и от мозъчно съдова болест, характерна с нарушения на паметта, промяна в характера на личността и емоционална неуравновесеност. Въззивният съд е кредитирал и представеното по делото писмено доказателство медицинско направление-становище, дадено от личния й лекар д-р И. при ВМА в частта, в която е посочена диагнозата й деменция, други налудни симптоми с интелектуален упадък, с параноидни налудности, че пациентката не разрешава да се проведе медицински преглед и изследвания и че не е в състояние да се грижи за себе си и да ръководи адекватно действията и постъпките си. Посочил е, че достоверността на този документ не е оборена и съдържанието му се подкрепя от останалите събрани доказателства. Кредитирал е и показанията на свид. Г., според които починалата постоянно мислела, че някой иска да я обере, бъркала времето, губела вещи, забравяла коя е, не я разпознавала, объркала я с мъж. Възприема изцяло заявеното от нея, че след 2008 г. продавачката не е била добре и не е можела да се обслужва сама, на моменти е била адекватна, а на моменти не разпознавала околните. Направил е извод, че при преценката дали лицето, което е дееспособно, е било в състояние, което да му позволи да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и изрази волята си, не следва да се дава превес на заключенията на медицинските експертизи, а да се отчете значението на всички останали доказателства- писмени документи, свидетелски показания, обяснения на страните. Посочил е, че заключенията, особено когато са противоречиви, не следва да са определящи, а следва да се разглеждат в съвкупност всички доказателства. Приел е, че независимо от различията си, всички експерти са констатирали, че починалата страда от съдова деменция с помрачения от 2008 г. Не е кредитирал заключението на тройната експертиза по причина, че от него не може да се направи категоричен извод за психичното здраве на продавачката и че то е изградено на предположения. Относно показанията на свид. д-р П., е посочил, че той е имал само еднократен контакт с продавачката, бил е лично ангажиран да издаде документ за психичното й състояние преди сключване на договора и е приел, че е имала начален психоорганичен синдром и леко разстройство на съзнанието. В заключение е счел за основателно възражението за унищожаемост на договора като сключен от дееспособно лице, страдало от заболяване, което не е могло в пълна степен да разбира и ръководи действията си, тъй като се е намирало в състояние на оглупяване с психоза, ограничаващо възможността да следи за работите си и да се грижи за интересите си, включително към датата на сключване на предварителния договор. С определение № 101/24.03.2015 г. по настоящото дело е допуснато разглеждане на молбата. Разгледана по същество, като поддържана на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, същата е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Твърдените ново обстоятелство и новооткрито писмено доказателство нямат такава характеристика. При проявена активност при водене на спора молителката е могла да се снабди с удостоверение от С., с посоченото съдържание. Не са обосновани, а също така и не са установени в настоящето извънинстанционно производство обстоятелства за наличие на обективна невъзможност за молителката да се снабди с това доказателство. Непредставянето му е резултат на непроявена процесуална активност. Производството по отмяна е извънинстанционно и чрез него делото не може да се попълва с доказателства, които страната не е ангажирала поради свой пропуск. Молбата не следва да се уважава и на друго основание. От новопредставеното писмено доказателство не следва директен извод за неистинност на спорното писмено доказателство, както относно това дали е извършен преглед на починалата на 17.06.2011 г., така и относно съдържащите се в него диагноза и заключение. В направлението е посочено, че продавачката е отказвала провеждане на медицински преглед и изследвания и по тази причина е възможно същият, доколкото се е състоял, да не е отчетен. За да бъде допусната отмяна новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство за твърдения от представилата го страна факт, той трябва директно да го установява, а не чрез него да се създава вероятност, че могат да бъдат представени допълнителни доказателства. Не е достатъчно да създава очакване за бъдеща възможност за събиране на такива, да индицира, че са се осъществили твърдяните релевантни факти, които да бъдат установявани с допълнителни доказателства в случай, че решението бъде отменено. Документът на който се основава молбата за отмяна трябва да удостоверява пряко твърдяното обстоятелство. Съгласно т. 4 на ППВС № 2/1977 г. новият писмен документ трябва сам по себе си да е доказателство, а не да създава вероятност за установяване на спорното обстоятелство, напр. чрез разпит на свидетели или вещи лица. В този смисъл е и постоянната съдебна практика- решение по гр. д. № 164/2009 г., II г. о., решение по гр. д. № 84/2010 г., III г. о. В случая, както беше посочено по-горе, това не е така. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, III г. о.