Решение № 8192 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14271/2017 г.

Решение № 8192 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14271/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. В. срещу Решение № 1825 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1494/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 03002716005918-091-001/14.02.17 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 122/03.05.17 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че получените от него безвъзмездни финансови помощи през 2014 г. и 2015 г., в качеството му на земеделски производител са доходи по смисъла на ЗДДФЛ и следва да се обложат с данък в размер на 10%. Счита, че същите следва да се третират като дарение, а на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, не се смята за доход, полученото имущество по дарение. В заключение, моли да бъде отменено решението на Административен съд - В. и вместо него да се отмени издадения ревизионен акт. Ответникът по жалбата - Д. Д. "ОДОП" - В., чрез юрисконсулт И., в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на Административен съд - В. и присъди разноски за юрисконсулт на Дирекция "ОДОП" - В. за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - В. е бил ревизионен акт (РА) № 03002716005918-091-001/14.02.17 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 122/03.05.17 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В., с който на В. М. В. са определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др. за 2014 г. в размер на 39 976 лв. и за 2015 г. в размер на 17 915 лв., ведно със съответните лихви За да отхвърли жалбата на В. срещу издадения РА, АС - В. на първо место е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел за безспорно установено по делото, че за ревизираните данъчни периоди В. М. В. е упражнявал дейност като земеделски производител и е сключил договор № 16/121/04422 от 28.12.2011 г. с ДФ "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, както и че по сключения договор е получил по банков път сумите, както следва: на 20.06.2014 г. - 1 004 796 лв. и на 05.02.15 г. - 454 133 лв. Приел е за спорен въпроса дали получените от В. финансови помощи са облагаеми доходи и като такива подлежат на облагане по чл. 29 от ЗДДФЛ. Органът по приходите е приел, че получените от ДФЗ средства по сключения договор за отпускане на финансова помощ подлежат на облагане по чл. 29 ЗДДФЛ, тъй като спрямо субсидии, финансирания и помощи не се прилага специално данъчно третиране, те не са сред необлагаемите доходи по чл. 13 ЗДДФЛ, а на основание чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Жалбоподателят е твърдял, че получените от него средства не попадат в нито една от хипотезите на ЗДДФЛ за облагаем доход, а представляват дарение, което на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход. АС - В. е приел, че доход, свързан с дейността на земеделския производител го квалифицира като доход от стопанска дейност по чл. 10 ЗДДФЛ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през течение на годината, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Посочил е, че получените субсидии, финансирания и помощи от физическите лица не са сред необлагаемите доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ, тъй като след отмяната на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ /ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ държавните помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, се включват в облагаемия доход по чл. 26 и чл. 29 ЗДДФЛ, стига да не се отнасят за 2009 г. или за предходни години. Приел е, че доходите на регистрираните земеделски производители се формират от извършваната от тях дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските фондове, като редът за облагането им е по чл. 29 от ЗДДФЛ. Съгласно цитираната разпоредба облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, за производството на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение на доходите от производството на декоративна растителност. Посочил е, че съгласно чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Съгласно чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ правото на избор за лицата по ал. 1 се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година. Но след като в случая органите по приходите са установили, че жалбоподателят не е подал декларация по чл. 29а ЗДДФЛ, с която физическото лице да е избрало да се облага като ЕТ, не е налице и основание за приложение изискванията на СС 20 - Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. АС - В. е приел, че правилно е определен и размера на данъка по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, като придобития доход за 2014 г., подлежащ на облагане - 1 004 786 лв. /получената безвъзмездна финансова помощ/, е намален с 60% нормативно признати разходи в размер на 602 877.60 лв. и задължителни осигурителни вноски в размер на 2 156.48 лв., което формира годишна данъчна основа 399 761.92 лв. и следващ се годишен данък в размер на 39 976 лв., дължим със съответната лихва, а за 2015 г. - доходът, подлежащ на облагане е 454 133 лв., намален с 60% нормативно признати разходи 272 479.80 лв. и задължителни осигурителни вноски в размер на 2 496.36 лв., което формира годишна данъчна основа 179 156.84 лв. и следващ се годишен данък е в размер на 17 915 лв., дължим със съответната лихва. Предвид разпоредбата на чл. 43 ЗДДФЛ, съдът приел, че се дължат и лихви за невнесените в срок авансови вноски върху дохода за 2014 г. и 2015 г. Наред с това съдът е приел за неоснователни твърденията в жалбата, че получената безвъзмездна финансова помощ следва да се счита като дарение и необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ, като се е позовал на чл. 225 от ЗЗД, съгласно която с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Посочил е, че дарението е едностранен безвъзмезден договор, по силата на който дарителят отстъпва на дарено лице движима и недвижима вещ, парични средства и др. А от друга страна, получените средства по договора за безвъзмездна финансова помощ не могат да се считат като дарение, тъй като са изплатени във връзка със стопанската дейност на жалбоподателя като земеделски производител, Фондът изплаща помощта съгласно изрично определени в договора условия - ползвателят да е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете в договора, анекси и действащи нормативни актове, поради което сключеният договор за финансовата помощ е двустранен и урежда права и задължения и на двете страни по него. По изложените съображения, АС - В. е отхвърлил жалбата като неоснователна и осъдил В. М. В. да заплати разноски на Дирекция "ОДОП" - В. в размер на 2611,11 лева. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите и те са правилно установени. Безспорно е установено, че за ревизираните данъчни периоди В. М. В. е упражнявал дейност като земеделски производител и като такъв е сключил договор № 16/121/04422 от 28.12.2011 г. с ДФ "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, както и че по сключения договор е получил по банков път сумите, както следва: на 20.06.2014 г. - 1 004 796 лв. и на 05.02.15 г. - 454 133 лв. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос дали получените средства по сключения договор за отпускане на финансова помощ са облагаеми доходи и подлежат на облагане по реда на чл. 29 ЗДДФЛ. Правилно първоинстанционния съд е приел за неоснователен довода на жалбоподателя В., поддържан и пред настоящата инстанция, че получените суми по договора за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., не попада в нито една от хипотезите на ЗДДФЛ за облагаем доход. В случая приходната администрация е установила и това не е спорно по делото, че дохода е от източник по договор за финансово подпомагане на земеделски производител, във връзка с осъществяваната от него стопанска дейност, поради което се квалифицира като доход от стопанска дейност по чл. 10, т. 3 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Правилно съдът е приел, че получените субсидии, финансирания и помощи от физическите лица не са сред необлагаемите доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ, тъй като след отмяната на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ /ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ държавните помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, се включват в облагаемия доход по чл. 26 и чл. 29 ЗДДФЛ, стига да не се отнасят за 2009 г. или за предходни години. Неоснователен е и довода на касатора, че сумите по договора за финансово подпомагане са получени по дарение, поради което на основание чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ не се смятат за доход. Обосновано първоинстанционния съд, след като е обсъдил съдържанието на договора за финансово подпомагане е достигнал до извод, че полученото финансиране не представлява дарение, поради което не попада в изключението по чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ за необлагаем доход. Правилно съдът е приел за законосъобразно облагането е по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, като получените суми за финансова помощ са намалени с 60% нормативно признати разходи и задължителни осигурителни вноски, в резултат на което е формирана годишна данъчна основа и следващ се годишен данък. Относно размера на установените задължения за данък не е имало спор по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, в решението на Административен съд - В. не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП" - В. следва да се присъдят разноски и за касационната инстанция. Предвид обстоятелството, че освен подаването на писмено становище, с което се оспорва касационната жалба, не е осъществено процесуално представителство по делото за касационната инстанция, на Дирекция "ОДОП" - В. се дължат разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 1 962,83 лева, които В. М. В. следва да заплати. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,