Решение № 260 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2019 г.

Решение № 260 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2019 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена Агенция "Митници" (АМ), чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Петров, против решение № 2398 от 8.04.2019 г., постановено по административно дело № 10408/2018 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което Агенция "Митници" е осъдена на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл да заплати на К. Вучков обезщетение в размер на 5450 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.10.2018 г. до окончателното му изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ разноски в размер на 416, 67 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения, че по делото не са представени ясни доказателства за оставането на ищеца без работа за претендирания период и с оглед тяхната липса, съдът неправилно е направил извод за наличието на всички предпоставки предвидени в чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Също така сочи, че неправилно и необосновано е кредитирана изготвената по делото експертиза. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, в частта на присъденото обезщетение, ведно с лихвата от датата на предявяване на иска – 04.10.2018 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател Агенция "Митници" се представлява от юриск. Александрова, която от нейно име поддържа касационната жалба и по същество моли да бъде уважена. Ответникът – К. Вучков в съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат Гърнев, който оспорва касационната жалба. По същество на спора моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът намира следното: Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба на К. Вучков срещу Агенция "Митници", с искане да му се заплати обезщетение в размер на 6540 лв. на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за период от 6 месеца, през който не е заемал държавна служба, а именно от 23.05.2013 г. до 23.11.2013 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът е уважил частично предявения иск, като е осъдил Агенция "Митници" да заплати на ищеца обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 5450 лв., представляващо обезщетение за пет месеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.10.2018 г. до окончателното му изплащане. Със същото решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 416, 67 лв. за адвокатско възнаграждение и 350 лв. за възнаграждения за вещи лица. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с решение № 3728/1.06.2016 г. по адм. д. № 11321/2014 г. на АССГ, оставено в сила със съдебно решение № 4503/10.04.2018 г. по адм. д. № 10186/2016 г. на ВАС е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 3346/22.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с която е било прекратено служебното правоотношение на ищеца К. Вучков, заемал длъжност "старши инспектор" в АМ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. След отмяната на заповедта е издадена заповед № 4005/25.04.2018 г. на директора на АМ, с която ищецът е възстановен на длъжност "старши митнически инспектор" в Митница Югозападна, длъжностно ниво 8, експертно ниво 4, ранг II младши, ниво на основна заплата 19, степен на основна заплата - 4 и основно месечно възнаграждение от 1090 лв. Прието е, че ищецът е бил безработен за периода от 23.05.2013 г. до 25.04.2018 г. Съдът е приел, че на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за периода, през който е останал без работа ищецът има право на обезщетение в размер на не повече от шест месеца. Изслушана е била и съдебно-счетоводна експертиза, и е приет искът за основателен и доказан до размер на 5450 лв. По отношение на дължимата лихва първоинстанционния съд е приел, че тя е дължима от 4.10.2018 г. - датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за неговата отмяна. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Неоснователно е възражението за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт по наведените от касатора основания. Решението е издадено от компетентния по степен и материя съд, след като са изяснени въпросите по допустимост на иска, след като е изяснен предметът на правния спор, дадени са насоки по отношение на доказателствената тежест, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които са обсъдени в мотивите на съда в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Неоснователно е възражението за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Обосновано, с оглед доказателствата и при правилно приложение на материалния закон, съдът е приел, че искът е доказан. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В случая е безспорно установено, че посочените елементи от фактическия състав на нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са налице - уволнението на служителят е признато за незаконно и е отменено, същият е бил без работа за пет месеца в исковия период и е присъдено обезщетение съразмерно средното трудово възнаграждение към момента на възстановяването му, без да включи допълнително възнаграждение за прослужено време. Не може да бъде споделено твърдението, развито в касационната жалба, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че е останал без работа през процесните шест месеца. Видно от служебно изисканата справка от ТД на НАП – София, безспорно е установено, че за периода от 23.05.2013 г. до 23.11.2013 г. ищецът е сключил трудов договор с "Бейнит" ЕООД на 18.06.2013 г., като същият е прекратен на 17.07.2013 г., а през останалото време е бил безработен. Освен това в тежест на Агенция "Митници" съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да докаже, че ищецът е полагал труд и е получавал трудово възнаграждение в този период. Съдебната практика е категорична, че в исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици, като разпределението на доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, твърдените факт и обстоятелства и релевираните от страните възражения. В конкретния случай касационния жалбоподател не се е възползвал от предоставената му от съда възможност с определение от 10.10.2018 г. да докаже с допустимите доказателствени средства дали лицето е работило през целия период, каквито твърдения поддържа. Като не е било сторено това, развитите в касационната жалба доводи са неоснователни. Неоснователни са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е кредитирал заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В проведеното открито съдебно заседание на 14.12.2018 г. процесуалният представител на ответника не е задал въпроси на експерта, представил заключението по делото, след което не е изложил становище за приемането на експертизата, не е оспорена и не е поискано назначаването на допълнителна. Следователно, страната е приела, че представеното по делото заключение е пълно, ясно и компетентно дадено, без съмнения в неговата правилност. Макар и съдът да е допуснал по своя преценка допълнителна задача на съдебно-счетоводна експертиза за изясняване на някои възникнали по делото въпроси, това не е довело до формиране на различен извод. Заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза правилно е кредитирано от решаващия съд, като дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в областта, мотивирано е подробно и е обосновано, като са дадени категорични отговори на поставените му от страните въпроси. Съгласно чл. 202 ГПК във вр. чл. 144 АПК, съдът е приел заключението, обсъдил го е заедно с другите доказателства по делото и се е позовал на него при постановяване на решението си. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение