Решение № 13052 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2010 г.

Решение № 13052 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Светослав Банков Милев против решение № 240 от 1.12.2009 г. по адм. дело № 260/2009 г. на Смолянския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД-2656 от 20.08.2009 г. на кмета на община Смолян за прекратяване на наемните правоотношения по договор за наем на описания апартамент. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че жалбоподателят е настанен в процесното жилище, като служител на общината и с прекратяване на служебното му правоотношение, основанието за обитаване също е отпаднало. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от ЗОС. Образувано е по жалба от Светослав Банков Милев против заповед № РД-2656 от 20.08.2009 г. на кмета на община Смолян за прекратяване на наемните правоотношения по договор за наем за описания апартамент. Направил е възражения за нищожност на заповедта, поради съществуващо противоречие между отразените в нея данни и датата на издаването й. На второ място се е позовал на противоречие с материалния закон, тъй като редът за прекратяване на наемното правоотношение бил по ЗЗД, а не по ЗОС. Заявил е, че все още отговаря на условията за настаняване и не следва да остане със семейството си без покрив за зимния сезон. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че наемните правоотношения са възникнали по силата на настанителна заповед № 2097 от 5.12.2002 г., издадена от кмета на общината. Въз основа на нея между страните са сключени няколко наемни договора. Последният такъв е от 1.04.2004 г. и е със срок до изтичане на трудовия договор между общината и наемателя. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № РД-3107 от 23.09.2008 г., считано от 18.11.2005 г.. Този факт е послужил, като фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Установен е и вторият факт по заповедта - завеждане на процесното жилище във фонд "Резервен". При тези данни по делото, съдът е счел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган и не е недействителен. Приел е, че с прекратяването на трудовия договор е настъпило и условието, договорено между страните за прекратяване на наемното правоотношение. Налице са били условията на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗОС, поради което оспорената заповед е законосъобразна. По тези съображения е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени и в първоинстанционното производство. Те са неоснователни. Твърдението за нищожност на заповедта е напълно неоснователно. В обстоятелствената й част дословно е записано, че фактическо основание за прекратяване на наемните правоотношения е прекратяване на трудовите правоотношения със заповед № РД-3107 от 23.09.2008 г.. Същата е приложена на л. 19 от делото и надлежно обсъдена от съда. Оспореният административен акт е издаден на 20.08.2009 г. - т. е. след прекратяване на трудовото правоотношение и е материално законосъобразен, тъй като са били налице условията на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗОС. Неоснователни са и възраженията, че с изтичането на срока на наемното правоотношение, то е станало безсрочно и подлежало на прекратяване по реда на ЗЗД. Безспорни са данните по делото, че настаняването на жалбоподателя в процесното жилище е извършено по реда и при условията на ЗОС, поради което при прекратяването му намират приложение правилата, уредени в него, които са от специален характер. Неоснователно е и третото възражения за противоречие на заповедта с целта на закона. Настаняването на наемателя в общинското жилище е извършено за определен срок - до прекратяване на трудовото правоотношение. Целта е да бъдат задоволени жилищните нужди на работниците и служителите в общината. С прекратяването на тези правоотношение, именно оставането в такова жилище на лице, което не е работник или служител към нея противоречи на целта на закона. По тези съображения обжалваното решение, като постановено при спазване на материалния закон и процесуалните норми е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение