Решение № 4220 от 20.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов от гр. Сливен, чрез пълномощник, срещу решение 168/20.07.2022 г. по адм. дело 8/2022 г. на Административен съд - Сливен, с което съдът е отхвърлил жалбата на Иванов срещу принудителна административна мярка (ПАМ) от 15.11.2021 г. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че по делото не са доказани обстоятелствата, обосноваващи прилагането на мярката. Поради липса на истинност на установените в протокол 012927/15.11.2021 г. факти твърди, че актът е нищожен. Навежда оплаквания, че съдът недопустимо е преквалифицирал нарушението и се е произнесъл по него. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да прогласи нищожността на мярката или, алтернативно, да я отмени като незаконосъобразна. Претендира разноски. Ответникът - специалист в отдел Строителен контрол в община Сливен, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Административният съд - Сливен е отхвърлил жалбата на И. Иванов срещу ПАМ по чл. 171, т. 5, б. б, предл. второ от ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 15.11.2021 г. Съдът е приел за установено, че на 15.11.2021 г., в 14 часа и 42 минути специалист в отдел Строителен контрол в община Сливен е разпоредил репатрирането на лек автомобил, марка "Опел", с рег. [рег. номер], тъй като е паркирал на пътна маркировка М14, с което е създал опасност за движението в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Тези обстоятелства са изложени в изготвения протокол 012927 от същата дата. По преписката са приложени 10 броя снимки, от които е видно мястото на нарушението, местоположението и регистрационният номер на лекия автомобил. По делото е назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, с съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че от представените по делото доказателства сочат на нарушение по чл. 171, т. 5, б. б, предл. първо и трето от ЗДвП за репатриране на процесния автомобил и, макар неправилно квалифицирана, приложената ПАМ е законосъобразна. Решението е неправилно. С разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП законодателят е въвел няколко хипотези, при осъществяването на които се прилага конкретната ПАМ. Паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се премества, когато: 1/ е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, 2/ създава опасност или 3/ прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Приложимата разпоредба съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителната административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач ". В приетия по делото протокол 012927/15.11.2021 г. е посочено, че конкретното моторно превозно средство е паркирано на пътна маркировка М14, с което е създадена опасност за движението и е нарушен чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и че автомобилът е репатриран съгл. чл. 171, т. 5, б. б, предл. второ ЗДвП. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ПАМ е законосъобразно приложена на основание чл. 171, т. 5. б. б предл. първо и трето ЗДвП, въпреки че в съставения протокол е посочена като осъществена хипотезата на предложение второ от същата разпоредба. Законосъобразността на мярката е разгледана във връзка с приетите като приложими от административния съд разпоредби, а не съобразно квалификацията, посочена от административния орган. С тези мотиви съдът е достигнал до извод, че превозното средство е паркирано по начин, осъществяващ юридическите факти, посочени в хипотезата на правната норма на чл. 171, т. 5, б. б, предл. първо и трето ЗДвП, тъй като автомобилът е паркиран в нарушение на изрична забрана за паркиране чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2, т. 1 и процесната ПАМ е приложена в съответствие със закона. Първоинстанционният съд е следвало да провери фактическото установяване на органа, като обсъди и съобрази представените доказателства по административната преписка и при нужда използва специални знания, но в съответствие с посочената в акта правна квалификация. Съдът не може да преквалифицира посоченото от органа нарушение, а следва да извърши анализ на фактическите установявания и да прецени дали същите се субсумират под състава на дадената от органа правна квалификация. Случаите на неправилно посочване на квалификацията на нарушението водят до извод за неправилно прилагане на материалния закон, което от своя страна представлява основание за отмяна на акта. Ето защо касационната инстанция приема, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и е необоснован. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила прави обективно невъзможно обсъждането на вмененото нарушение по същество. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане на друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да извърши контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като провери посочените в акта фактически основания и дали съответстват на приетите от органа правни изводи. По разноските за водене на делото следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд