Решение № 4817 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2016 г.

Решение № 4817 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на [фирма], [населено място], със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя К. Ал Х., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влязло в сила определение № 9879 от 28.09.2015 г., постановено по адм. дело № 9988/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение и потвърденото с него определение № 1420 от 10.06.2015 г. на Административен съд (АС) - П. по адм. дело № 1251/2015 г. Ответникът – Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – П., чрез пълномощника си по делото, оспорва искането. С отричащи основателността му доводи моли да бъде отхвърлено и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в рамките на установените в чл. 240 АПК срокове и от надлежна страна. Разгледано по същество е и основателно, по следните съображения: С определение № 1420 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 1251/2015 г. АС - Пловдив е оставил без разглеждане подадената от [фирма] жалба срещу предписание № 0000543 от 28.04.2015 г., издадено от инспектори в отдел "КХ" към ОДБХ – П. и е прекратил производството по делото, формирайки извод за недопустимост на оспорването поради липса на подлежащо на съдебен контрол административно волеизявление и отсъствие на правен интерес за жалбоподателя от атакуването му - основания по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Недоволно от този изход на спора, дружеството е подало частна жалба срещу определението на АС – Пловдив, с твърдение за неговата неправилност, поддържайки, противно на заключението на съда, че процесното предписание притежава белезите на годен за обжалване индивидуален административен акт, засягащ пряко и непосредствено правната сфера на адресата му, за когото е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Първоинстанционното определение е оставено в сила от Върховния административен съд с окончателно определение № 9879 от 28.09.2015 г. по адм. дело № 9988/2015 г., видно от което проверяваният съдебен акт е счетен за правилен като краен правен резултат, но по различни от възприетите от АС – Пловдив мотиви. Без да се произнася по същество по доводите в частната жалба и изводите на първостепенния съд, тричленният състав на Върховния административен съд е направил собствена преценка за недопустимост на съдебното производство, основана на друга предпоставка - просрочие на жалбата. Констатирайки редовно връчване на предписанието на 28.04.2015 г., по-горната съдебна инстанция е приела, че подадената на 15.05.2015 г. жалба срещу него е извън 14-дневния преклузивен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, изтичащ на 12.05.2015 г., поради което прекратяването на делото от първоинстанционния съд се явява законосъобразно, макар и на друго правно основание – чл. 159, т. 5 АПК. С частна жалба срещу определението на тричленния състав [фирма] е оспорило констатациите за просрочие на жалбата, като е представило и доказателства за подаването й в законоустановения срок (приложени и към настоящото искане за отмяна). Същата е оставена без разглеждане с определение № 12697 от 26.11.2015 г. по адм. дело № 12890/2015. на петчленен състав на ВАС, мотивирано с предвиденото в чл. 131 АПК правило за двуинстанционност на съдебния административен процес. Бидейки изключение от стабилитета на акта, отмяната като извънреден способ за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Иницииралото настоящото производство по отмяна дружество твърди, че жалбата му срещу процесното предписание е подадена чрез [фирма] на 12.05.2015 г., поради което правото му на оспорване е било надлежно упражнено в рамките на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а изводът на ВАС в обратния смисъл е неверен. Искането е основано на приложените към него и квалифицирани като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК документи относно датата на подаване на жалба с вх. № 1772/15.05.2015 г.: разписка № 000396/PS1377008 WIXI от 12.05.2015 г., известие за доставяне с ИД PS1377008 WIXI и фактура № 2907756035/12.05.2015 г., придружена с касов бон от същата дата. Молителят сочи, че въпросът за спазването на преклузивния срок за обжалване не е бил спорен в първоинстанционното производство, поради което констатирайки служебно просрочие на оспорването за пръв път едва в последната инстанция, без да събира доказателства в тази насока и без да предостави възможност на жалбоподателя да ангажира такива, ВАС е нарушил правото му на защита, лишавайки го от достъп до съдебен процес по същество. Счита, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, т. к. в резултат от допуснато процесуално нарушение страната е била препятствана да участва в делото по частната жалба, което е довело до постановяването на неправилен съдебен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното по релевираните от [фирма] основания: Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са съществували при разглеждането на спора, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. В контекста на изложеното, представените с искането за отмяна писмени доказателства относно датата на подаване на жалбата до АС – Пловдив срещу предписание № 0000543 от 28.04.2015 г., издадено от инспектори в отдел "КХ" към ОДБХ – П. не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. не са новооткрити или новосъздадени документи и са били известни и в разположение на дружеството в хода на съдебното производство, а непредставянето им се дължи на процесуално опущение на съда. Налице е обаче основанието по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила определение на тричленния състав на Върховния административен съд - когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна, както е в настоящия казус. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. В случая предмет на проверка в частното производство е била правилността на първоинстанционното определение, т. е. контролиращият съд е дължал отговор на въпроса законосъобразно ли е прекратен съдебния процес на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Твърдение за просрочие на оспорването не е въвеждано в предмета на делото. Доколкото фактът на срочното депозиране на жалбата не е бил спорен, доказателства за това обстоятелство не са изисквани и събирани пред АС - Пловдив. Вместо да се произнесе по възприетите от административния съд основания за недопустимост на съдебното производство, за първи път във финалната фаза на процеса ВАС е формирал директно извод за наличие на друго прекратително основание - просрочие на жалбата (чл. 159, т. 5 АПК), без да попълни делото с доказателства по този въпрос и без да даде указания на дружеството да представи такива, в нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 3 и ал. 4, чл. 234, ал. 2 и чл. 171, ал. 4, вр. с чл. 236 АПК. Действително, за допустимостта на оспорването съдът следи служебно, но констатирайки от наличните по делото данни подаване на жалбата след законния срок, тричленният състав е бил длъжен да изясни това обстоятелство, като предостави на страната възможност да докаже, че правото на оспорване е своевременно упражнено. Ако беше сторил това, изходът от производството пред Върховния административен съд би бил друг (видно от приложените към искането за отмяна доказателства), още повече, че от съдържанието на определението на тричленния състав имплицитно се извежда несъгласие с мотивите на първоинстанционното определение, т. е. отрицание на предпоставките за недопустимост по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Съобразявайки, че частната жалба се разглежда по правило в закрито заседание - чл. 160, ал. 2 и чл. 234, ал. 1 АПК и че Върховният административен съд се явява последна съдебна инстанция, чийто акт е окончателен, следва извод, че допуснатото от съда нарушение е засегнало процесуални права на дружеството и то не е могло да ги упражни или да се защити след него, включително по пътя на редовно обжалване, т. к. актът, с който се оставя в сила проверяваното първоинстанционно определение, е изключен от последващ съдебен контрол (чл. 131 АПК). В процесния случай е нарушено правото на защита на оспорващото дружество, т. к. по същество то е било лишено от възможността да изрази становище и да ангажира опровергаващи констатациите на тричленния състав доказателства, респ. - от право на реално и ефективно участие в производството пред по-горната инстанция. Това налага възобновяване висящността на частното производство, приключило с влязло в сила определение, което е порочно поради наличието на предвиденото в чл. 239, т. 5 АПК основание. С оглед представените в производството по отмяна и отричащи заключението за просрочие на жалбата доказателства, определението на тричленния състав на ВАС трябва да бъде отменено и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от фазата на образуване на дело по частната жалба, за да се осигури на дружеството право на защита в това производство. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2 и чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,