Решение № 2793 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2020 г.

Решение № 2793 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 82 от 20.08.2020 г., постановено по административно дело № 134/2020 г., Административен съд - Силистра е: 1) отхвърлил оспорването на Д. Димитрова, ЕГН: [ЕГН], от [населено място], общ. Дулово, обл. Силистра, [улица], против решение № Ц 1040-18-2/07.05.2020 г. на директора на ТП (Териториално поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) - Силистра, с което е потвърдено предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на контролен орган при ТП на НОИ – Силистра; 2) осъдил Д. Димитрова да заплати на ТП на НОИ – Силистра деловодни разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Д. Димитрова, подадена от пълномощника й адвокат С. Стоев. По съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващи се в неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, касаторът моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и вместо него да се постанови нов, с който да бъде отменено и потвърденото от първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Силистра. Претендира и присъждане на направените разноски в двете инстанции за платен адвокатски хонорар. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Силистра, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт И. Костадинова, в писмени бележки изразява становище за правилност на оспорения съдебен акт, като моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Възвежда и претенция за присъждане на разноски в полза на ТП на НОИ – Силистра за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, в размер на 200 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на Административен съд – Силистра, като предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните, а спорът е бил правен относно това следва ли жалбоподателката да се третира като осигурено лице, след не е извършвала реално дейност като земеделски производител, тъй като не е реализирала продукция за продажба. Д. Димитрова се е регистрирала на 15.08.2016 г. като земеделски стопанин и е декларирала, че започва да упражнява дейност като земеделски производител и ще се осигурява в това си качество по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 4 от същия кодекс за осигурени рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, а считано от 31.12.2018 г. – декларира прекъсване на дейност. Като актив в дейността си като земеделски производител е ползвала 100 кв. м. земя, на която са отглеждани зеленчукови култури – домати, краставици и пипер. В качеството си на самоосигуряващо се лице със срочна регистрация (до 28.02.2018 г.) тя е подала данни в ТП на НОИ – Силистра с удостоверение приложение № 9 към Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за три болнични листа, касателно периодите съответно 08.12.2016 г. – 21.01.2017 г., 28.12.2016 г. – 07.02.2017 г. и 08.02.2017 г. – 21.04.2017 г. Представила е на 03.05.2017 г. пред осигурителните органи удостоверение приложение № 11 от НПОПДОО за изплащане на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 дни по чл. 50 от КСО за периода от 22.04.2017 г. до 22.01.2018 г., а на 07.02.2018 г. е депозирала в ТП на НОИ – Силистра и удостоверение приложение № 11 от НПОПДОО относно изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дето по чл. 53 от КСО за периода от 22.01.2018 г. до 28.12.2018 г. Въз основа на това на нея е отпуснато и изплатено парично обезщетение по чл. 50 от КСО за периода от 16.08.2017 г. до 21.01.2018 г. и по чл. 53 от КСО за периода от 22.01.2018 г. до 30.12.2018 г. При извършена проверка във връзка с постъпил сигнал се е установило, че тя няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. - 2018 г., не са регистрирани фискални устройства, свързани с дейността й като земеделски производител, няма данни за произведена земеделска продукция, предназначена за продажба и липсват индиции за извършвана от нея трудова дейност. С приложени в преписката писмени обяснения Д. Димитрова е заявила, че произведената продукция не е в големи размери, поради което не я е реализирала на пазара. При анализа на събраните в хода на проверката доказателства решаващият контролен орган е заключил, че Д. Димитрова няма право на парични обезщетения, защото няма качеството самоосигуряващо се лице, понеже не е подлежала на осигуряване. Това е обусловило издаването на процесните задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с изх. № 3 Д-1-18-00712481/30.01.2019 г., с които старши инспектор в ТП на НОИ – Силистра е указал на Д. Димитрова да подаде данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО – заличаващи декларации образец № 1 за периода от м. август 2016 г. до м. декември 2018 г. вкл., с данните "вид осигурен (т. 12) - 13, да подаде нови удостоверения приложение № 9 от НПОПДОО с код "заличаване" по трите болнични листа и да подаде ново удостоверение приложение № 11 от НПОПДОО с код "заличаване" относно парични обезщетения по чл. 50 и чл. 53 от КСО. Предписанията са връчени на техния адресат и оспорени от него пред директора на ТП на НОИ – Силистра, който с обжалваното пред първоинстанционния съд решение ги е потвърдил. В мотивите си е посочил, че в момента на настъпване на осигурените социални рискове общо заболяване/майчинство Д. Димитрова не е притежавала качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и съгласно изискванията на чл. 40, чл. 48а, чл. 50, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от КСО, поради което няма право на парично обезщетение по представените от нея удостоверения приложение № 9 и приложение № 11 от НПОПДОО. Това от своя страна следва да доведе и до коригиране на подадените от лицето данни, които са довели до неоснователно изплащане на краткосрочни обезпечения от фондовете на ДОО. За да не уважи сезиралата го жалба от Д. Димитрова срещу решението на директора на ТП на НОИ - Силистра, Силистренският административен съд е формулирал решаващ извод за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган в изискуемата форма, при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изложил мотиви за липса на упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава. Приел е, че регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочил е, че елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба". Анализирал е в тази връзка, че в случая на Д. Димитрова незначителната част от 100 кв. м. на земеделското стопанство е била засята, и то с обичайните зеленчуци за всяка градина на средностатистически гражданин – пипер, домати и краставици, което предполага възможност по-скоро за лично ползване, отколкото за продажба. Отчел е и факта, че жалбоподателката дори е потвърдила, че продажба на продукция не е реализирана, а самото осигурително правоотношение е проекция на реално упражнявана дейност и липсата й лишава от основание осигурителното правоотношение. Обосновал е теза, че лице, за което е установено, че не е извършвало дейност като земеделски стопанин, въпреки, че е регистрирано като такъв, не може да има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Поради това Д. Димитрова не е имала право на обезщетения по чл. 50 и по чл. 53 от КСО. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Силистра, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В мотивите му е изяснен категорично основният спорен между страните въпрос, който е сведен до това притежава ли е през процесния период Д. Димитрова качеството на самоосигуряващо се лице, като материално законосъобразно решаващият съдебен състав е преценил, че отговорът на този въпрос е отрицателен. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 5 от ДР на КСО. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО), не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава ІV, раздел ІІ от КСО. Към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателката не е имала качеството "осигурено лице". С оглед на това материално законосъобразен е изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че към този момент Д. Димитрова не е имала право на обезщетения по чл. 50 и по чл. 53 от КСО, което сочи, че разписаните в тази връзка действия в процесните задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО също съответстват на материалния закон и неговата цел. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая административният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Силистра също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ - Силистра следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева). Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган – депозирал е писмени бележки по касационната жалба, съдържащи становище по съществото на спора, но пък не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити каузата на упълномощителя си и евентуално да възрази аргументирано на доводите на касатора и да коментира заключението на прокурора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,