Решение № 385 от 29.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 357/2010 г.

Решение № 385 от 29.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 357/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения Т. И. К. за възобновяване на внохд № 208/2010 г. на Добрички окръжен съд и отмяна по постановеното по него решение № 72 от 21.04.2010 г., с което е изменена присъда № 3 от 17.02.2010 г., по нохд № 942/2009 г. на Добрички районен съд, с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Основното възражение в искането е, че е нарушено правото на защита на осъдения, след като той и защитата не са редовно призовани за съдебното заседание пред въззивната инстанция и делото е разгледано в тяхно отсъствие. Договорният з. не е призоваван, а подсъдимият от адрес, който не обитава и не съществува по делото. Оспорва се годността на Протокола за химически анализ на кръвта. Изразява се и несъгласие с вида и размера на наложеното от въззивната инстанция наказание. Поради това се иска отмяна на решението по реда на възобновяването, с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Защитата в съдебно заседание поддържа искането. Прокурорът намира искането за основателно, тъй като съдът е разгледал делото в отсъствие на осъдения и неговия з., след като не са редовно призовани. Присъдата е влязла в сила и не е проверявана по касационен ред, искането е подадено е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и подлежи на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: За съдебното заседание пред въззивната инстанция, проведено на 13.04.2010 г. съдът е приел, че подсъдимия Т е редовно призован и дал ход на делото. Призовката /на л. 11 от н. д./ е изпратен на адрес: гр. Д., ул. "Опълченец Д. К." , № 23, вх. "В", ет. 3, ап. 5 и отбелязано, че е получена от съседка, живуща в ап. 6 - Д. Д. Призовка на защитника - адв. Д. Д. не е изпращана. Съобщението на съда, че решението е изготвено, е изпратено и получено на адрес: ул. "Д. Ковачев", № 4, вх. "А", ет. 2, ап. 6. На този адрес лично е получил призовката и при първото разглеждане на делото пред окръжния съд, като за него е редовно призован и адвокат Д на известен по делото съдебен адрес. В списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт е отбелязан също този адрес, който е отразен и в личната карта на подсъдимия, установено от Районния съд и редовно призоваван от него за съдебните заседания, заедно със защитата. На л. 27 от н. д. пред първата инстанция е приложена докладна записка на полицейски инспектор, във връзка с разпореждане на съдията-докладчик за взета мярка за неотклонение "Подписка" на подсъдимия К да не напуска местоживеенето на посочения по-горе адрес, без да уведоми съда. Във връзка с това, го е призовал и съставил протокол за полицейско предупреждение на основание чл. 56 от ЗМВР - приложен на л. 28 от н. д. Затова основателно е твърдението на осъдения, чрез неговия з., че е лишен от правото да участва в съдебното заседание пред въззивната инстанция, след като не е призован от адрес известен по делото. След като съдът е дал ход на делото и го решил по същество в отсъствие на подсъдимия и неговият з. е ограничено основно право на обвиняемия в наказателния процес по чл. 55 НК - правото му да участва лично в наказателното производство във всичките му фази. Съответните органи изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита. При незаконосъобразното призоваване на осъдения К. и в отсъствие на защитата пред въззивната инстанция, не е могъл ефективно да упражни правото си на защита, тъй като е бил лишен от възможността на защити своята теза /изложена в искането за възобновяване/, с всички допустими процесуални средства. Правото на лична защита /чл. 6, т. 3 ЕКПЧОС/ и правото на лично участие са елементи от правото на справедлив процес. Според Конвенцията всеки "обвинен в извършване на престъпление има правото да участва в разглеждането на неговото дело". Това с пълна сила се отнася и за правото на подсъдимия на лично присъствие в съдебното заседание и пред въззивният съд, който се произнася по фактите, виновността и личността на дееца, индивидуализирайки неговото наказание. Отказът да се упражни това право, трябва да бъде установен по несъмнен начин, респективно, когато подсъдимият е бил надлежно уведомен за делото, той следва да се е отказал да упражни правото си да присъства и да се защитава. След като съдът не е призовал осъдения от установения по делото адрес и не е уведомил неговия з. за датата на съдебното заседание, по недопустим начин е ограничено правото му на защита. Нарушението на процесуалните правила е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, което е основание за възобновяване на делото и отмяна на въззивното решение, с връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. Отправените критики в искането към оценъчната и аналитична дейност на съда по отношение на доказателствената съвкупност и явната несправедливост на наложеното наказание, следва да бъдат обсъдени и намерят отговор при новото разглеждане на делото. По тези съображения и на основание чл. 424, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,