Решение № 11282 от 25.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15941/2013 г.

Решение № 11282 от 25.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15941/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт Пристанище Варна, при митница Варна, чрез ст. юрисконсулт Анна Шулева против решение № 2493 от 16.10.2013 г. на Административен съд, град Варна постановено по адм. дело № 3759/2012 г., с което е отменено решение вх. № 4444-186-10/09.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002005H0024062/20110623 издадено от началника на МП Варна Запад при митница Варна, потвърдено с решение № Ч47-60-1/23.08.2012 г. на началника на Митница - Варна. В касационната жалба и в представените по делото писмени бележки, касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител излага доводи за недопустимост и неправилност на решението - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Оплакванията за недопустимост се основават на твърдението, че съдът се е произнесъл по искане, което не е предявено, тъй като предмет на оспорване е решение издадено от началника на МП Пристанище Варна, а не на МП Варна Запад, както е посочено в решението. Съображенията за неправилност на решението се отнасят до нарушения на процесуалния и материалния закон. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът - Челик 9 ЕООД, гр. Шумен не е изразил становище по касационната жалба. Участващият в съдебното производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба - по отношение твърденията за недопустимост на оспорването. По съществото на спора, счита доводите на касатора за неоснователни. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Решението е допустимо. Не е налице твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Принципно правилно е становището на касационния жалбоподател, че съдебното решение е недопустимо когато съдът се е произнесъл по искане, с което не е сезиран. В конкретния случай съдът се е произнесъл и е отменил като незаконосъобразен оспореният от Челик 9 ЕООД административен акт - решение вх. № 4444-186-10/09.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002005H0024062/20110623. Действително в диспозитива на решението и в част от мотивите му, съдът е посочил като орган, издател на акта - началника на МП Варна Запад при митница Варна, а не началника на МП Пристанище Варна. Но в конкретния случай при постановяването на решението съдът е обсъждал митническата стойност на стоките, декларирани пред МП Пристанище Варна, поради което следва да се приеме, че е налице несъответствие между формираната и изразената воля на съда в мотивите и в диспозитива на решението и грешката подлежи на отстраняване по друг процесуален ред - чл. 175 от АПК. Допълнителен аргумент за допустимост на решението е и обстоятелството, че в случая като ответник в първоинстанционното производство е участвал административният орган, издал оспорения административен акт - началникът на МП Пристанище Варна при митница Варна, а не началникът на МП Варна Запад при същата митница. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че липсват основание по чл. 209, т. 2 от АПК за недопустимост на решението. Не са налице и посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение на митнически орган за промяна на декларирана митническа стойност на внесена стока и определените в тази връзка допълнителни задължения за внасяне на ДДС, на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 4, т. 5 от Регламент № 2913/92. За отмени административния акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 78 от Регламент № 2913/92, но при липса на мотиви за фактическите основания въз основа на които е прието, че митническата стойност на стоките и условията на доставка са тези, посочени в представената пред турските митнически власти износна митническа декларация и в нарушение на материалния закон. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е обосновал извод, че от страна на митническия орган, чиято е доказателствената тежест не е установено, че платената или подлежащата на плащане цена на стоките е тази, посочена в турската износна митническа декларация. Според изложените мотиви представената по делото електронна разпечатка от износната митническа декларация не е достатъчна да установи условията по чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, респективно чл. 35 от ЗМ за определяне на нова митническа стойност на стоките. От представените по делото доказателства съдът е приел за доказан размера на митническата стойност, декларирана от вносителя. Решението е правилно постановено. Въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, съдът е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в буква "а" - "г". Идентично е съдържанието и на разпоредбата от националния закон - чл. 35 от ЗМ. При така действащата правна уредба, правилно първоинстанционният съд е приел, че при подадени митнически декларации от износителя и вносителя с различна стойност на внасяната стока, в тежест на митническия орган е да установи фактическите основания, въз основа на които приема, че по-високата митническа стойност на стоките, посочена в износната декларация представлява платената или подлежащата на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 29, § 1 от МКО. В конкретния случай Челик 9 ООД гр. Шумен /понастоящем ЕООД/ е декларирало митническа стойност на внесените стоки по процесния ЕАД - покривни плоскости /коробит/-12 колета-4200 бр. 8820 евро (л. 42) съгласно фактура № 15239/10.06.2011 г. и при условия на доставка FOB Истанбул. Държавните вземания изчислени въз основа на декларираната митническа стойност са определени в размер на 3668,39 лв. В хода на административното производство по чл. 78 от МКО е представена от турските митнически власти заверена за вярност електронна разпечатка на турския ЕАД 11343100ЕХ078755 от 17/06/2011 (л. 31). където, в кл. 22 е вписана обща фактурна стойност на стоката от 35088 евро. При тези фактически данни правилно съдът е приел, че доказателствената задача на митническия орган за установяване на митническа стойност различна от декларираната не е изпълнена и е отменил оспореното митническо решение. В конкретния случай освен електронната разпечатка на износната митническа декларация по делото не са налице други доказателства, включително такива съпътстващи износа на стоката от Р Турция, въз основа на които да се приеме, че по-високата стойност на стоката, декларирана от износителя Celik dis Ticaret е действително платената или подлежаща на плащане на цена по смисъла на чл. 29, § 1 от МКО. От представените от вносителя доказателства, в това число и уведомително писмо от изпращача на стоката се установява, че платената от Челик 9 ООД цена на процесните стоки е 8820 евро. Установената идентичност на стоките по износната и вносната декларация не е достатъчно да обоснове извод договорната или подлежат на плащане на цена е тази, посочена през турските митнически власти към момента на износа, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Противно на твърденията в касационната жалба нормата на чл. 12 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, в сила от 10.06.1998 г. не определя формална доказателствена сила на представената от турската митническа администрация разпечатка от декларацията на износителя, поради което същата правилно е ценена от съда във връзка с останалите доказателства по делото. С оглед на изложеното крайният извод на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е незаконосъобразен следва да бъде споделен и решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,