Решение № 3913 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Г-България ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от Г. Киршнер, чрез адв. Е. Василева, (с актуално наименование Тринити Парк София и актуален адрес на управление гр.София, ул. Женева 7) против Решение 3579 от 30.05.2022г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм.д. 1006 по описа за 2022г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен Акт (РА) No СФД21-РД77-100 от 01.10.2021 г., издаден от органи по приходите при Столична община, Дирекция Общински приходи , отдел Ревизии и събиране на вземания , мълчаливо потвърден от Кмета на Столична Община, в частта му, с която за дружеството са установени публични задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), по отношение на недвижим имот, наричан за краткост по-надолу Имота с идентификатор 44063.6209.320, находящ се в [населено място], както следва: ДНИ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. в общ размер на 15 376,46 лв. главница и 3386,43 лв. лихва към 14.09.2021 г. и ТБО за същия период в размер на 48 506,87 лв. главница и 10 245,11 лв. лихва към 14.09.2021 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл.209, т.3 АПК. Процесният имот не е годен обект за облагане с ДНИ поради това, че представлява земеделска земя и фактически се ползва с това предназначение. Това било потвърдено от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), представената скица, справка от Имотен регистър и други доказателства. Според касатора, без правно значение е обстоятелството, че за имота има подробен устройствен план (ПУП) и е в строителните граници на София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и относно потвърдената ТБО. Неправилно е определена основата за определяне на таксата на база отчетната стойност на имота, вместо въз основа на принципа замърсителят плаща , потвърден в съдебната практика на Съда на ЕС по дела С-335/16 и С-254/08. Неправилно съдът е приел, че се дължи такса за обезвреждане на отпадъци, без наличието на депо, което да обслужва [населено място]. Същото се отнася и за определената такса за поддържане на териториите за обществено ползване, при положение, че имотът се намира извън населено място. Неправилно бил определен и размерът на лихвата върху главницата на публичното задължение. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Кметът на Столичната община, чрез юрк. Дакова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, а по съществото й съобрази следното: Решението е правилно в частта относно ДНИ и съответни лихви. Спорът по делото в тази част е само по правото и по-специално по приложението на чл.10, ал.1 и ал.3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). За процесните периоди приложима е разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ, редакция (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), която гласи : С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи за действително застроената площ и прилежащия й терен.Разпоредбата е изменена в сила от 01.01.2020г. със ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с ДВ бр.96 от 06.12.2019г., като смисълът й не е засегнат, видно от мотивите към проекта на ЗИД на ЗКПО ( 902-01-52 от 09.10.2019 г., 44-то НС). Правилно първоинстанционният съд е приел, чл. 10 ЗМДТ определя данъчния обект - предмета на данъчното облагане с данък върху недвижимите имоти. В разпоредбата законодателят очертава две групи поземлени имоти, които подлежат на облагане с ДНИ в общата хипотеза на посочената правна норма: 1. Поземлени имоти, находящи се в строителните граници на населените места или селищните образувания, във връзка с които законодателят не е дефинирал допълнителни критерии и 2. Поземлени имоти, находящи се извън строителните граници на населените места или селищните образувания, но които следва да отговарят кумулативно и на следните изисквания : 2. 1. да имат според подробен устройствен план предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и 2. 2. да е осъществена и промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Това се установява както при простия прочит и граматическото тълкуване на нормата, така и при систематичното й тълкуване във връзка с други нормативни актове, с които е свързана. Граматически изразът както и отделя двете хипотези : на имоти в строителните граници на населените места или селищните образувания и на такива, извън тези граници. Допълнителните изисквания за : предназначение съгласно подробен устройствен план по чл.8, т.1 от ЗУТ и осъществена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, се отнасят само за втората категория имоти, както правилно е приел първоинстанционният съд, а не и за първата, както твърди касаторът. Съгласно чл.2, т.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), за да бъде определена земята като земеделска трябва да е предназначена за земеделско производство и да не се намира в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. Съгласно §5, т.6 от ДР на ЗУТ територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. По чл.8 от ЗУТ ПУП определя конкретното предназначение на недвижимия имот. По делото не е спорно, установено е от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и това се признава и в касационната жалба, че процесният имот е в строителните граници на Столична община и за него e налице подробен устройствен план (ПУП). Предназначението на територията, в която попада имотът съгласно Общия устройствен план е многофункционално предназначение за обществено обслужване, търговия, безвредни производства, жилища, спорт, атракции и други допълващи функции, без да се допускат обекти за дейности с вредни отделяния и влияния. С ПУП-план за застрояване, одобрен със Заповед РД-09-50-761 от 14.05.2010 на Главния архитект на София имотът е с предназначение за търговия и развлекателна дейност с устройствени показатели за зона Смф2 . При това, обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че процесният имот е годен обект на данъчно облагане с ДНИ. Такава е актуалната практика на Върховния административен съд по тълкуването на чл.10, ал.1 ЗМДТ (вж решения по адм. д. 12217/2017г. на VII-мо отделение; 283/2019 на I отделение; 3394/2019г. на I отделение; 4434/19г. на VIII отделение; 4520/2020г. на VIII отделение; 9658/20г. на VIII отделение и др.). Цитираните от касатора решения на ВАС по адм.д. 8066/2014г., 1823/14г. и 12496/17г. са постановени при прилагане на изключението по чл.10, ал.3 ЗМДТ при фактически установявания, че процесните имоти не попадат в границите на ПУП. Същото се отнася за цитираното в откритото съдебно заседание Решение 10506/18.11.22г. по адм.д. 4944/22г. на осмо отделение. От мотивите на цитираното в откритото заседание Решение 10545 от 21.11.2022г. по адм.д.2497/22г. на първо отделение се вижда, че Процесните имоти през периода от 01.01.2016 г. до 24.05.2017 г., в който спрямо тях е определен ДНИ и ТБО, са били извън границите на населеното място , какъвто настоящият случай не е. От мотивите на цитираното в откритото заседание Решение 341 от 12.01.2023г. по адм.д.5730/22г. на осмо отделение се вижда, че за процесните там имоти също няма ПУП, а мотивите на това решение препращат към цитираното по-горе решение 3204 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 9658/2020 г., VIII отделение. По изложените съображения решението в тази част следва да остане в сила. Относно частта на решение с която е отхвърлена жалбата против РА относно установена ТБО: Неоснователно е касационното оплакване, че процесните задължения за ТБО са определени в нарушение на принципа замърсителят плаща и съдебната практика на Съда на ЕС. Определянето размера на компонентите по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ на база отчетната стойност на имотите не е в пряко противоречие със сочената от касатора практика на СЕС - Решение от 16.07.2009 г. по преюдициално дело С-254/08 (ECLI: EU: C: 2009: 479) и Решение от 30 март 2017г. по преюдициално дело С-335/16 (ECLI:EU:C:2017:242), защото тя засяга компонета сметосъбиране и сметоизвозване и генерираното при това количество битови отпадъци, а в настоящия случай задължения за такса за извършване на услугата по чл.62, т.1 ЗМДТ не са предмет на РА. Въпреки това, първоинстанционното решение в тази му част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Мотивите на съдебния акт съдържат само едно изречение относно доказването от страна на административния орган на доставянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а по отношение на услугата по обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци е прието, че не е необходимо да се изследва въпросът за наличие на депо за обезвреждане на отпадъци. Основателно в касационната жалба се поддържа, че съгласно чл.71, т.1 ЗМДТ такса битови отпадъци за компонента по обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци се дължи само ако услугата е предоставяна. От друга страна, поради липсата на конкретни мотиви относно доказването на доставяне на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, касационната инстанция не може да провери правилността на първоинстанционното решение в тази част. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение само в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта му на установяване на ТБО и съответни лихви за процесните периоди и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. Разноски: При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди само част от претентираното за тази инстанция юрисконсултско възнаграждение (пред първоинстанционния съд ответникът по жалбата не е правил искане за разноски) в размер, пропорционален на материалния интерес на оставената в сила част на първоинстанционното решение, респективно, на материалния интерес на оставената в сила част на РА. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 386,57лв. юрисконсултско възнаграждение. В останалата част на спора направените в настоящата инстанция искания за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл.222, ал.2 и чл.221, ал.2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение