Решение № 9881 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10995/2016 г.

Решение № 9881 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10995/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Д. против решение № 265/09.08.2016 г. по адм. дело № 193/2016 г. на Административен съд - Д.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - К. Р. П. чрез адвокат М. Г. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 265/09.08.2016 г. по адм. дело № 193/2016 г. Административен съд - Д. е отменил решение № 6/15.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Д. и потвърденото с него разпореждане № 4703158081/09.03.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за изменение на отпуснатата на К. Р. П., от гр. Д. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) от минимален в действителен размер. Върнал е преписката на пенсионните органи за издаване на нови актове в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че на К. Р. П. е признато право на пенсия по чл. 74, ал. 1 КСО при признат осигурителен стаж по трудово правоотношение, превърнат към трета категория, 38 г., 11 м. и 20 д. Пенсионните органи са отказали изчисляване на отпусната на лицето ЛПИОЗ в действителен размер, посочвайки че не може да бъде определен индивидуалния коефициент и съответно действителния размер на пенсията на база действително признатия му осигурителен стаж и осигурителен доход, тъй като няма данни К. П. да е внесъл дължимите осигурителни вноски за периода 2000 г. - 2010 г., от дейността си като едноличен търговец. От периода са изключени годините 2004 г. и 2008 г., за които са декларирани осигурителни доходи, съответно внесени осигурителни вноски от осигуреното лице от упражняваната от него дейност като художник - свободна професия, наред с наличното му трудово правоотношение. Установено е, че регистрираната от П. фирма ЕТ "Дизарх" не е упражнявала дейност от 2000 г. до момента. На едноличния търговец, регистриран 1990 г. не са били извършвани ревизии от НОИ. При наличието на доказан осигурителен стаж с посочената продължителност, липсата на доказателства за внасяни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период не дава основание да се откаже отпускането на пенсия в действителен размер. По аргумент от чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсията следва да се определи, въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, като такива в случая са налице. Достигайки до същите изводи, Административен съд - Д. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Отчитайки изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени извършените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия Д № 0000017150/02.09.2016 г.) възлизат на сумата от 480,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение