Решение № 3532 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2016 г.

Решение № 3532 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. М.-И., чрез адв. Петрова против решение № 2038 от 24.03.2016 г. по адм. дело № 2042/2015 г. на Административен съд-С. град. В жалбата се излагат подробни доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за необоснованост и незаконосъобразност на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът-изпълнителният директор на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Джумалийски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, пето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ЗЦУ-82/26.01.2015 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" от длъжността "старши инспектор по приходите" в ТД на НАП, сектор "Проверки", офис "Надежда", с ранг II младши за извършено тежко дисциплинарно нарушение - не е изпълнила задължението си да осъществява контрол по спазването на данъчното и осигурителното законодателство чрез извършване на проверки, залегнало като основна цел в длъжностната й характеристика, нарушила е и принципите на законност и обективност, регламентирани в чл. 2 и чл. 3 от ДОПК, което съставлява виновно неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, надлежно мотивирана с изискуемите реквизити, подробно изложени факти на извършеното виновно дисциплинарно нарушение, тежеста му и във връзка с това определения вид на наказанието. Обсъдени са събраните гласни доказателства, сочещи безспорно на неоснователност на възраженията за допуснати съществени нарушения на процедурата и практиката в НАП при извършване на проверки и подписване на протоколите. Обсъдени са и конкретните задължения на И. както по длъжностната й характеристика, така и по тази на "ръководител екип", каквато функция е изпълнявала по силата на изрична заповед № РД-01-810/28.06.2013 г. на директора на ТД на НАП-С. към момента на извършване на дисциплинарното нарушение. Прието е, че са спазени изискванията и на чл. 91 от ЗДСл. с излагане на изрични мотиви за тежеста на нарушението, настъпилите вредни последици, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и цялостното поведение и характеристика на И. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните, като е съобразил тежеста на безспорно установеното дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Безспорно е установено, че са спазени императивните изисквания на ЗДСл. при установяване на нарушението и налагане на дисциплинарното наказание. Обоснован и законосъобразен е извода в обжалваното решение, че заповедта съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 - т. 7 от ЗДСл, тъй като от съдържанието й се установява конкретно извършеното нарушение от И., с описание на фактите, момента и мястото на извършване-подписване на протоколите от извършена проверка за реалност на доставките, без да е участвала в проверката на документацията /първични счетоводни документи/, с ясното съзнание, че следва издаване на АПВ на база фактическите констатации в протоколите. Субективната страна е установена и от безспорното обстоятелство, че И. е взела участие в проверката в качеството на "ръководител екип", каквато функция е изпълнявала по силата на изрична заповед № РД-01-810/28.06.2013 г. на директора на ТД на НАП-С. В тази връзка обосновано, административният съд е разгледал и задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика на ръководител екип. Безспорни са и обстоятелствата относно участието на И. в проверката, без изрична резолюция и определянето й по автоматизирано разпределение. От значение е и безспорно установения факт на "неучастие" в проверката на определените чрез автоматизирано разпределение служители за двете проверявани дружества П. и М. Така установеното дисциплинарно нарушение не се игнорира от свидетелските показания, сочещи на обичайната практика в НАП да се разпределя работата по проверката, като неучаствалия подписва като "свидетел". Дори и да се възприеме това твърдение, ненамиращо нормативна подкрепа, то нарушението отново е налице, тъй като И. не е подписала протоколите като "свидетел". Описаното нарушение е в противоречие и с разпоредба на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл, регламентираща задължение за държавния служител да изпълнява предвидените в длъжностната му характеристика задължения точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната. Обстоятелството, че вредите, визирани в процесната заповед по чл. 91, т. 1 ЗДСл. не са пряка и непосредствена последица от въпросните протоколи, а от издадените впоследствие от други служители АВП не води до извод, че неизпълнението на описаните задължения от И. не съставляват " неточно, недобросъвестно или незаконосъобразно изпълнение на задълженията". Правилен е и изводът, че в случая заповедта е постановена в съответствие с разпоредбата на чл. 91 ЗДСл, тъй като са изложени мотиви и то не само формално за основанията по ал. 1, т. т. 1 - 4 -в заповедта се съдържат конкретни изводи и констатации в тази насока. Правилен и обоснован, като базиран на събраните доказателства е и изводът, че в случая задължениeто на органа по чл. 93, ал. 1 ЗДСл е изпълнено, като на И. е дадена възможност да се запознае с материалите, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната й отговорност, да даде писмени обяснения и да бъде изслушана от дисциплинарно-наказващия орган, т. е. ефективно да оцени събраните материали и съответно да посочи доказателства, които да бъдат събрани и оценени в последствие. Неоснователен е доводът по касационната жалба за неспазване на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл., тъй като крайният момент е обвързан с издаване на заповедта, а не с нейното връчване. Позоваването на цитираната практика в случая е некоректно. Неоснователни се явяват и възраженията по доказателствата, тъй като съдът изрично е визирал кредитирането на гласните доказателства, по какви причини и във връзка с кои изяснени или безспорни факти, а излагането на подробни и действително неотносими мотиви по дължимостта, респ. недължимо възстановяване на ДДС не сочи на неизвършване на дисциплинарното нарушение. Останалите доводи касаят съществото на спора и са разгледани от първата инстанция, поради което не следва да се обсъждат - предмет на контрол за законосъобразност в настоящата инстанция е съдебното решение, а не оспорения административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно и своевременно заявената акцесорна претенция за разноски от ответника, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 200 лв, съставляващи юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,